ВГРД № 198-2019

Решение по Гражданско дело 198/2019г.

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №58

                                        гр.Видин, 16.07.2018 година

                                       В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито

заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:    

                                    

                                    Председател:В.В.

                                          Членове:А.П.

                                                      В.М.

при секретаря   И.К. и в присъствието на      прокурора       като разгледа докладваното от съдията В.М.

ВГр.дело № 198по описа за 2019   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по повод въззивна жалба от Община В… против Решение № 124/15.03.2019г по гр.д № 1852/2018г по описа на с.с., с което е осъдена да заплати на К.К.В. , сумата от 4000лева / четири хиляди лева / представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 23.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата 700 лв. ,представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на разлика между полученото обезщетение и брутното трудово възнаграждение за периода 24.11.2017 до 07.03.2018г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 55,76 /петдесет и пет лева и седемдесет и шест ст./ лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени медицински разходи във връзка с травматичните увреждания, причинени при падане на 23.11.2017 г. на бул. „П…” в гр. В…, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Подържат във въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и несъобразяване със съдебната практика. Подържа се, че в конкретния случай не следва да се ангажира отговорността на Община В.., тъй като не е налице деликт, липсва противоправно поведение , осъществено от ответника . Подържа се , че е налице съпричиняване, като размера на присъденото обезщетение следва да се намали и същия се съобрази с размера на обезщетенията за такъв вид травми, присъждани от съдилищата и представляващи източник на съдебна практика.

По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който подържа, че постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено с произтичащите от това правни последици.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилите жалби, становището на страните по делото и съобразявайки данните в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.
             Разгледана по същество въззивната жалба на ОБЩИНА В… е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С  Решение № 124/15.03.2019г по гр.д № 1852/2018г по описа на с.с., Община В… е осъдена да заплати на К.К.В. Сумата 4 000,00 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка с травматичните увреждания, причинени при падане на 23.11.2017 г. на бул. „П…” в гр. В… поради неравност на асфалтовата настилка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 23.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лв. и 55 лв. мзедицински разходи, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2017г до окончателното издължаване.

Установи се по делото, въз основа на ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства,че на 23.11.2017г. около 05.30 часа ищцата е претърпяла травматично увреждане, обусловило временна нетрудоспособност за период от 104 дни.

По делото са представени 6 бр. касови бележки за извършени медицински разходи в размер на общо 55,86 лв.

Видно от заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, след пропадане в дупка ищцата е получила счупване на латералния малеол на дясна глезенна става. При прегледа е установен оток. Прието е, че се касае за трайно ограничение на движенията на десния долен крайник. Пострадалата е претърпяла болки и страдания по-силни в първите десет дни с постоянно намаляващ интензитет към тридесетия ден. Проведено е лечение с имобилизация, обезболяващи и движения без натоварване на крайника.

Видно от заключението на изготвената съдебно – счетоводна експертиза, разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила, ако е работила и полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност за периода от 24.11.2017г. до 07.03.2018г.е в размер на 700,01 лв.

По делото са събрани гласни доказателства и назначена медицинска експертиза.Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като непротиворечиви помежду си и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства и със заключението на вещото лице.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 23.11.2017г. в гр. В… на бул. „П…“, качвайки се във ведомствен автобус на работодателя „Т….“ ЕООД, на неосветен участък ищцата е стъпила в неравност, в т.нар. дупка на пътя, при което е паднала и е получила счупване на латералния малеол на дясна глезенна става, довело до трайно ограничение на движенията на десния долен крайник и временна неработоспособност за период от 104 дни.

При тази фактическа обстановка, жалбата е неоснователна поради следното :

Пред първоинстанционият съд е предявен иск с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД

Съгл. разп. на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгл. разп. на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани действия.

И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29.X..1958 г.
Или, за да бъде осъществен ФС на разп. ка чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъде осъществен ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се осъществят определени действия.

Предвид събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, вкл. и събраните свидетелски показания, и съгл. разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП и ЗП,ППЗП (в редакцията им към датата на процесния деликт), съдът приема, че служителите, в чиито преки задължения се е включвало поддържането на процесната улица, отговарящо на нормативните изисквания за безопасност при движение по нея са били служителите на ОБЩИНА В...

Изцяло кредитирайки събраните гласни доказателства, съдът приема за доказано, че процесната злополука е настъпила при, стъпване в неравност, в т.нар. дупка на пътя, при което въззиваемата е паднала и е получила счупване на латералния малеол на дясна глезенна става, довело до трайно ограничение на движенията на десния долен крайник и временна неработоспособност за период от 104 дни.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на мястото на инцидента е имало дупка с дълбочина около една педя, участъкът е бил неосветен, като се твърди, че и понастоящем обстоятелствата не са променени.

Предвид гореизложеното, съдът намира за установено по делото, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, противоправност на деянието, вина на съответните длъжностни лица, на които ответника е възложил изпълнението на дейността по поддържане на пътя, причинна връзка и вреди. Налице е причинено на ищцата телесно увреждане поради противоправно бездействие на ответника, отговарящ с оглед разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Ето защо предявения иск е доказан по своето основание.

Съгл. разп. на чл.3 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП ), пътищата са републикански и местни. Съгл. ал.3 местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
Съгл. чл. 8 ал.1 от ЗП пътищата са публична и частна собственост. Съгл. ал.3 общинските пътища са публична общинска собственост. Съгл. ал.5 собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5.

Съгл. разп. на чл.19 ал.1 от ЗП Пътищата се управляват, както следва: 1. републиканските пътища - от Национална агенция "П…."; 2. общинските пътища - от кметовете на съответните общини; 3. частните пътища - от техните собственици.
Съгл. разп. на чл.19 ал.2 т.3 от ЗП управлението на пътищата включва: организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата;Съгл. разп. на чл. 3 ал.1 и ал.2 от ППЗП процесната улица, върху която е настъпила злополуката е част от общинската пътна мрежа.

Съгл. разп. на чл. 167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най- кратък срок.
Разп. на чл.47 от ППЗП урежда задълженията относно целогодишното поддържане на пътищата, разп. на чл.48 от ППЗП указва, чие е задължението за поддържането на процесната улица.

Тълкувайки посочените разпоредби следва да се приеме, че улицата на която е настъпила процесната злополука е част от общинската пътна мрежа, вкл. с прилежащите тротоари, и поддържането на същата е задължение на ОБЩИНА В.

Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл.45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.

В случая съдът намира, че са изпълнени предпоставките на ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че съществува непозволено увреждане по отношение на ищцата от служители на ответника.
         Съдът приема за доказано, предвид приетата СМЕ, че ищцата е претърпяла инцидент, довел до посочените увреди, установени и от заключението на допусната и приета СМЕ, които са довели до търпени от ищцата неимуществени вреди, предвид събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства и заключениие на СМЕ.
         По направеното от жалбоподателя ОБЩИНА Видин възражение относно прекомерността на присъденото обезщетение: Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно.

По делото са събрани гласни доказателства относно търпените от ищцата болки , страдания и дискомфорт. Съдът изцяло кредитира събраните свидетелски показания. Съгл. принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл.52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.
Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания от ищеца, свързани с преживяните от него болки и страдания и настъпило трайно увреждане на здравето. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са интензивността и продължителността на нейното страдание, претърпяното лечение, възрастта на ищцата, възможността за пълно възстановяване на здравето. Ищцата е търпяла болки и страдания с неособено висок интензитет за около две седмици, проведено е било консервативно лечение ,което не е ограничавало значително движението на ищцата, макар и да е предизвиквало дискомфорт. Здравето на ищцата е напълно възстановено, без неблагоприятни последици.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че сумата от 4 000 лв. , представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Този размер на обезщетението е съобразен и със задължителната съдебна практика, вкл. и с ППВС №4/1968г. и с обществено-икономическите условия в страната към периода на настъпване на вредата.

         При постановяване на съдебния си акт, първоинстанционния съд е взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение за определяне размера на вредите : вида и естеството на причинените травматични увреждания, претърпените от ищцата болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния процес, възрастта на ищцата , търпените болки, ограничения и неудобства в един относително дълъг период ,през който е налице трайно затруднение движението , необходимост да ползва чужда помощ при ежедневни грижи. Определеният размер на обезщетението в размер на 4 000 лв. е съобразен с тези обстоятелства, със съдебната практика за този вид увреждания, като въззивния съд напълно споделя като правилен този размер. Каквато и сума да бъде присъдена, ясно, че не може да репарира здравето на ищцата в пълна степен, но присъдената сума е достатъчно справедлив размер, за да компенсира болките и страданията за уврежданията получени от нея.  

Неоснователно е възражението на ответника относно по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на увреждането. Не се събраха доказателства относно поведение на ищцата, което е допринесло за настъпване на вредите.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 580/петстотин и осемдесет лв. адвокатско възнаграждение.

            Водим от горното , ВОС,

                                   Р   Е   Ш    И :

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124/15.03.2019г по гр.д № 1852/2018г по описа на Видински районен съд.

ОСЪЖДА Община В…., с БУЛСТАТ …, гр. В…, пл. „Б…” № .., представлявана от кмета О.Ц., да заплати на К.К.В. с ЕГН : ********** сумата от 580/петстотин и осемдесет/ лв. адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                        2.