НОХД № 363-2017

            МОТИВИ към присъда №7/23.01.2018г. по НОХД№363/2017г., по описа на Окръжен съд – Видин.

 

          Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против Т.Д.Ц. с ЕГН **********, за това че нa 09.03.2017г. на път Е-79, километър **** в посока от гр.Д. за гр.Видин е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“ модел „*****“ с рег.№******, лична собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като е изпреварил попътно движеща се ТИР-композиция от 3бр., макар хоризонталната и вертикална маркировка да забраняват това, а именно, чл.6, т.1 – „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“, и се движил със скорост от 125км/ч при максимално разрешена за извън населено място 90км/ч за водачи от категория „В“, с което нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП – „при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h - 90 км/ч за извън населено място“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.А. Р. с ЕГН ********** – престъпление чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт, като подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ към минимума предвиден за конкретното престъпление, което да бъде редуцирано съобразно чл.58а от НК и се приложи чл.66 от НК, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС да се наложи в максимален размер.

         Частните обвинители С.Е.Н. и А.Е.З., молят Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да бъде наложено справедливо наказание.

          Подсъдимият Ц. в с.з. изрази желание производството по делото да протече съобразно чл.371, т.2 от НПК и заяви, че разбира в какво е обвинен, признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите визирани в обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти, наясно е, че направените от него самопризнания и доказателствата от ДП ще се ползват при постановяване на присъдата, и съжалява за стореното.       

         Защитника на подсъдимия Ц. – адвокат Д.М. заяви, че изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъде отложено с оглед чл.66 от НК, с минимален изпитателен срок, като при индивидуализацията на наказанието се съобрази и влошеното здравословното състояние на подсъдимия, които е човек в напреднала възраст.

          От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.03.2017г. подсъдимият Т.Д.Ц. управлявал собствения си лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, по път Е-79 километър ****, в посока към гр.Видин. В автомобила, на предна дясна седалка, пътувала пострадалата Л. А. Р. с ЕГН **********. На посочения участък от пътя подсъдимия Ц. настигнал попътно движещата се колона от три товарни автомобила ТИР. Решил да ги изпревари, въпреки, че хоризонталната и вертикалната маркировка забранявали това, а линията на пряка видимост не позволява безопасно изпреварване. Подсъдимият решил да компенсира липсата на видимост с увеличаване на скоростта, за да съкрати времето за изпреварване. Към края на изпреварването той достигнал скорост от 125 км./час, при максимално разрешената 90км./час. При прибирането в неговата пътна лента, поради рязкото завиване и употребата на спирачки, Ц. загубил контрол над МПС. Автомобилът излязъл първо в десния банкет, след това в левия и се ударил със задна странична част в крайпътен отводнителен канал. Вследствие на остатъка от кинетична енергия излязъл от канала, продължил движението си по протежението му около 20 метра, завъртял се и с предницата си се е ударил в същия канал, където останал.

Вследствие на ПТП, лекият автомобил получил тотална щета, а пътничката в автомобила – свидетелката Р., получава телесни повреди, от които по-късно /на 19.04.2017г./ починала.

Видно от заключението на съдебно – автотехническа експертиза, пряката и непосредствена причина за възникване на произшествието е управлението на автомобила с превишена скорост, вследствие на което той загубил напречната си устойчивост.

По посоката на движението на автомобила е била налице ограничена видимост, породена от релефа на местността и наличните вертикални криви на пътя, пречещи на пряката видимост.

Опасността за движението е възникнала в момента, когато подсъдимия Ц. е започнал маневрата „изпреварване“ на колона от три ТИР-композиции, като линията на пряка видимост не е позволявала безопасно изпреварването на колоната, Ц. погрешно е преценил конкретната пътно-транспортна обстановка и е извършил рискова маневра, чиято пряка последица е смъртта на пътничката.

Местопроизшествието било посетено от свидетелите В. и Ц., които изпълнявали служебните си задължения като служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Видин на длъжност „младши автоконтрольори“. Около 18.40 часа те получили сигнал за настъпило ПТП на горепосочения участък. Веднага отишли на място, като установили и обстоятелствата около произшествието, респ. че след бензиностанция „*****“ по пътя гр.Д. - гр.Видин, водачът на лекия автомобил „**********“ с рег. № ********* е загубил управление над превозното средство, което излязло от пътното платно в ляво по посока на движение и е спрял в отводнителен канал с предната част. Установили на място и самоличността пътуващите в автомобила: водача Т.Д.Ц. с ЕГН ********** и пътничката Л.А. Р. с ЕГН **********. Тя била заклещена между автомобилното табло и седалката. Пристигналите на място служители на РД ПБЗН и РУ - Видин, помогнали пътничката да бъде извадена от автомобила, което се потвърждава от показанията на свидетелите Д. и .С. Пострадалата и водачът на автомобила били откарани в ЦСМП за преглед. В МБАЛ „Св. Петка“ – Видин е установено счупване на лява тазобедрена става на пострадалата Р. и на следващия ден е извършена ортопедична операция. На 20.03.2017г. е приведена в хирургично отделение и е извършена оперативна интервенция с източване на кръв и поставяне на плеврален дрен. Изписана е на 29.03.2017г. в добро състояние. За проведеното лечение са снети показания от лекуващи лекари в МБАЛ „Св. Петка“ – Видин.

Пострадалата Л. Р. е разитана като свидетел на ДП. Тя е посочила в показанията си, че на 09.03.2017г. заедно с Ц. пътували от гр. Д.за гр.Видин с неговия автомобил. Започнало вече да се свечерява и на 9 км. преди гр.Видин видяла, че пред тях се движат три броя товарни автомобила. Тогава Ц. предприел изпреварване, като тя видяла, че скоростомера отчита скорост 130км/ч. Ц. изпреварил колоната, но не успял да овладее автомобила, който прекосил диагонално пътя, завъртял се и паднал в канавка. Ц. излязъл от автомобила, но пътничката не успяла, тъй като била заклещена. След това дошли служители на „Пътна полиция“ и „Бърза помощ“.

На 20.04.2017г. близки на пострадалата са заявили, че е починала и на 21.04.2017г. В отделение по съдебна медицина при извършена аутопсия е констатирано от съдебен лекар, че има причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и претърпяното ПТП.

Разпитани в качеството на свидетели са наследниците на пострадалата – дъщерите й З. и Н..

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 33/2017г., по трупа на Л. А. Р. е установено: състояние след контузия на лява челна област, кръвонасядане на лява мишница, състояние след пертрохантерно счупване на ляво бедро и оперативна интервенция с метална остеосинтеза, контузия на гръден кош, състояние след торакоцентеза /отваряне на гръден кош, оперативно/ на ниво VI ребро в дясно, счупване на 5 ребра - II-VI, вкл. в дясно по средната мишнична линия, без проникване в гръдната кухина, контузия на десния бял дроб със силно намалена дихателна площ, контузия на сърцето, двата бъбрека и лява долна половина на малкия таз, оток на мозъка, възпалителни изменения на плеврата и десния бял дроб с налепи и слепвания, атеросклеротични промени на мозъчните, коронарните съдове и аортата, хипертонично сърце, дегенеративни промени на паренхимните органи, остър застой във вътрешните органи.

Смъртта се дължи на остра дихателно-сърдечна слабост, настъпила на фона на тежки травматични изменения, вследствие на комбинирана травма - глава - гръден кош -корем - крайници при претърпяното ПТП.

Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет и са последица от претърпяното ПТП. Макар и да не са били установени навреме травматичните промени на костите на гръдния кош, както и белодробната контузия, което е причина за ненавременното лечение на гръдната травма и е довело до силно влошаване състоянието на сърдечно-дихателната дейност и настъпилия летален изход, е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалата.

Горната фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят: протокол за оглед на местопроизшествие от 09.03.2017г., ведно с фотоалбум към него; удостоверение № АО-01-18-2300/17.05.2017г. за наследници на Л. А.Р.; медицинска документация – лист 26 до 88 от ДП; препис от извлечение от акт за смърт от 19.04.2017г.; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление от 24.04.2017г.; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление от 26.04.2017г.; медицински документ – лист 157 от ДП; справка за нарушител по ЗДвП на името на Т.Д.Ц.; резултат от тестване с дрегер- лист 164 от ДП; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №43 от 14.03.2017г.; протокол за медицинско изследване; протокол за химическа експертиза №44 от 14.03.2017г.; протокол за медицинско изследване; документ за собственост на МПС – лист 176 от ДП; медицинска документация – лист 179 до 186 от ДП; характеристична справка на Т.Д.Ц.; заключение на съдебно авто-техническа експертиза; заключение на съдебно медицинска експертиза за изследване на труп №33 от 2017г.; показанията от ДП на свидетелите А.Е.З., С.Е.Н., Б. В. В., Н. Д. Ц., Д.Ц. Д., Л.В.С., Л. В. А., Б. М. Т., Е. И. В., А. З. Д., К. М. А., М. Л. П. и Д.В. Т..

          Няма противоречие между визираните доказателства. Гласните кореспондират с писмените, веществените и помежду си, и Съдът ги кредитира. Доказателствата събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия.

От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимия Т.Д.Ц. е осъществил състава на чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1, от НК, във вр. с чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна на 09.03.2017 год. на път Е-79, километър ***** в посока от гр. Д.за гр. Видин, Ц. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ *****“, модел „ ****** " с рег. № ******, лична собственост, нарушил е правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като е изпреварил попътно движеща се ТИР-композиция от три броя, макар хоризонталната и вертикална маркировка да забраняват това, а именно чл.6 т.1 - „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“, и се е движил със скорост от 125 км/ч. при максимално разрешена за извън населено място 90 км/ч. за водачи от категория „В“ , с което е нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДвП - „ При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство, е забранено да превишава следните стойности на скоростта в кт/ч - 90 км/ч. за извън населено място“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. А. Р. ЕГН **********.

От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост, под формата на небрежност, тъй като Ц. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си - причиняването на смъртта на пострадалата Л. Р., но е бил длъжен да ги предвиди /линията на пряка видимост не е позволявала безопасно изпреварване/ и е могъл да стори това предвид неговите възможности на правоспособен водач, макар и в напреднала възраст. Налице е престъпна небрежност, тъй като той е имал възможността да предвиди настъпването на конкретното увреждане и да съобрази своето поведение с тази възможност. Ц. е следвало да изчака по-добра видимост за безопасно изпълнение на маневрата. Въпреки това, той не е положил необходимото усилие, и е предприел изпреварване „насляпо“, с погрешно преценка на пътно-транспортна обстановка.

         Посоченото по-горе наличие на пряка причинно-следствена връзка между телесните повреди, в следствие на които настъпва смъртта на пострадалата и ПТП-то, не се разкъсва от ненавременната диагноза и неадекватно лечение на пострадалата. Неправилно лечение на пострадалата е възможност за възникване на отговорност и на лекаря, но не изключва горната причинно-следствена връзка. Причинната връзка между дадено деяние и определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е такава обективна предпоставка, без която съобразно с характера на развиващия се процес, престъпният резултат не би настъпил. В този смисъла причината връзка съществува, щом като деянието е едно от необходимите условия за настъпването на резултата и точно това деяние - пътно-транспортното произшествие е предизвикало престъпния резултат - смъртта на пострадала.

          За извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1, от НК, във вр. с чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 2 до 6 години.

         Подсъдимия е с чисто съдебно минало, в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, признал се е за виновен и е изразил съжаление за извършеното още на ДП, каквото съжаление изрази и пред Съда. Видно от справка за нарушител/водач на л. 163 от ДП, за дългогодишния си стаж като шофьор /от 1964г./, подсъдимия има само едно административно наказание „глоба“. Това сочи, че Ц. не е недисциплиниран по отношение на правилата за движение по пътищата. Горните обстоятелства са смекчаващи отговорността му. Отегчаващи обстоятелства са , че скоростта на шофиране, непосредствено преди ПТП, е била чувствително над разрешената и, че Ц. е извършил две нарушения по ЗДП, които запълват състава на престъплението. С оглед на чувствителния превес на смекчаващите обстоятелства, и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че наказанието на Ц. следва да бъде индивидуализирано в минималния размер, респ. „лишаване от свобода” за срок от 2 години, което съобразно чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде редуцирано с 1/3 и на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца.

         Наложеното наказание е „лишаване от свобода“ под 3 години и подсъдимия е с чисто съдебно минало. Ц., както бе посочено по – горе, е извършил деянието, което е по непредпазливост, и е изразил искрено съжаление за стореното. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде за минималния срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.          

         По визирани по- горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на превенцията, на подсъдимия И., на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2 години.

          Водим от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.

 

 

 

          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: