ВЧГРД № 207-2019

Определение по Гражданско дело 207/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151

гр. В** 28.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание

на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател:В** В**

Членове:   1.Ан** П**

  1. В**М**

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В** въззивно частно гражданско дело №207 от описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

       Делото е образувано по частна жалба от И.Г.С. *** и К.Л.С. *** чрез адв. Г** В** против определение от 01.03.19г. на ВРС по гр.дело№2332/2018г. с което съдът е прекратил производството по делото,като е приел,че е налице влязло в сила решение по спора между страните.Подържа се,че обжалваното определение е необосновано,постановено в нарушение на материалния и процесуален закон поради това,че не отговаря на действителната фактическа обстановка,развита в мотивите на исковата молба на ищците.Иска се оспорваното определение да бъде отменено ,а делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
        В представения отговор на частната жалба ответницата по делото- М** Д** В** подържа,че подадената частна жалба е неоснователна.

По допустимостта на жалбата

          Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.

         По съществото на спора

За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:Гр.д.№2332 по описа за 2018г. на ВРС е образувано по искова молба от настоящите жалбоподатели против М**Д**В**от гр. С**,с която е предявен положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот в гр. В**. Излага се, че по нотариален акт №34 по н.д.№4582/97г. ищците са придобили правото на собственост върху недвижимия имот подробно описан в акта.През 2010г. М**П**Г** се е снабдила с констативен НА за собственост върху същия апартамент. С договор за покупко-продажба от 20.01.2011г. материализиран в НА №20 същата прехвърля собствеността на ответника по делото. С влязло в сила решение №232/03.10.2013г. по гр.дело №383/2012г. на ВОС ищците са признати за собственици на процесния имот спрямо праводателката на ответницата – М**Г*а ревандикационният иск срещу ответницата М**Д**В** е отхвърлен.Видно от мотивите на решението искът по чл.108 от ЗС против ответницата е отхвърлен,поради това,че по делото не е установено същата да упражнява фактическата власт върху имота.С обжалваното определение ВРС е прекратил производството по предявения положителен установителен иск за право на собственост върху процесния имот. Съдът е приел,че предмета на главния иск по делото се покрива с предмета на делото по отхвърления по гр.д.№383/12г. на ВОС ревандикационния иск в установителната част.Съдът е приел,че и по двете дела страните са идентични,както и основанието,на което се твърди,че е придобито правото на собственост е идентично с това по производството,по което е постановено влязло в сила решение и не се твърдят нови факти и обстоятелства от ищците.

           ВОС като взе предвид частната жалба,представените по делото доказателства и производството по делото счита,че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.С решение №232/03.10.13г. по гр.д.№383/12г. на ВОС предявения ревандикационен иск от настоящите жалбоподатели против ответницата е отхвърлен,поради това,че по делото не е установено ответницата да упражнява фактическата власт върху процесния имот. В Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК е прието,че ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по  чл. 108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. 

 

 

 

Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл. 108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. 

 

 

 

Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред.

       В настоящия случай следва да се има предвид,че решение №232/03.10.13г. по гр.д.№383/12г. на ВОС е постановено значително по-рано от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК ,с което за дадени задължителни указания по съдържанието на решенията по чл.108 от ЗС и не е могло да бъде с последното.Наличието на разнопосочна съдебна практика по отношение на решенията по чл.108 от ЗС именно е наложила постановяването на цитираното тълкувателно решение.Становището на ответницата би могло да бъде основателно само ако решението по гр.д.№383/12г. на ВОС е съобразено с постановеното в по-късно издаденото тълкувателно решение.

     С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено,а делото бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

       С оглед на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

         Отменя определение от 01.03.2019г.. по ч.гр.д.№2332 по описа за 2018г. на ВРС.

         Делото бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                 Членове: