ГР.Д. № 403-2018

Решение по Гражданско дело 403/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 36

Гр.Видин, 25.06.2019 година

ВИМЕТОНАНАРОДА

Видинският окръжен съд търговска колегия в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: А. П.

Членове:

при секретаря Н. К. в присъствието на прокурора                                като разгледа докладваното от съдията П.  гр.дело № 403 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл.238 и чл.239 от ГПК

Предявен е иск от Г. ф. ,гр.С., ул.“Г. И.“ №..,ет… представляван от Изпълнителния директор против Л.И.Ц.,ЕГН **********,*** с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.288,ал.12 КЗ /отм./ сега чл.558,ал.7 от КЗ с цена на иска 25 435,14 лева .

Поддържа се исковата молба, че Г. ф., на основание Кодекса за застраховането е изплатил по щета № 210164/25.07.2013 г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 25 435.14 лева на А. Н. А., пострадал като пешеходец при ПТП, настъпило на 12.12.2009 г. съгласно влезли в сила решения по гр.д. № 25327/2014 г. на СРС и решение по в.гр.д. № 7705/2015 г. по описа на СГС, по които дела ответника Л.И.Ц. е бил трето лице помагач на страната на Г. Ф. Виновен за катастрофата, съгласно Протокол по НОХД № 46 по описа за 2010 г. на PC Белоградчик е ответникът Л.И.Ц., който управлявайки собствения си лек автомобил, марка „В. ………" ДКН ВН …. ВВ, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. ПТП е настъпило при следния механизъм:

На 12.12.2009 г. около 00.50 ч. на път 111-114 от с.Т. по посока с. Д., обл. Видин, Л.И.Ц., управлява собствения си лек автомобил, марка „В.........." ДКН ВН ..... ВВ, със скорост около 87 км/ч и след употреба на алкохол 1.89%0 промила. След кръстовището за с.Т. започва изнасяне на автомобила в дясно по посоката му на движение и при приближаване на пешеходците А. Н. А. и Ц. Е. И., които се движат неправилно в дясно на пътното платно по посока на движение на автомобила, въпреки наличието на банкети, водачът на л.а. „В.….." предприема завой на ляво за изправяне движението на автомобила в средата на дясната пътна лента, но с предната част се врязва в пешеходците, удря ги и ги подема върху предния капак, като така нанася обезщетените от Г. Ф. неимуществени вреди на А. А.

В нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ (отм) сега чл.461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Г. О.".

А. Н. А. се обръща към Г. Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „В. ....." с ДК № ВН ....... ВВ и по образувана щета № ………/25.07.2013 г. УС на ГФ й е определил обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди в размер на 10 000.00 лева. Така определеното обезщетение е било изплатено, чрез пълномощника на молителя с платежно нареждане от 20.12.2013 г.

Обезщетението е определено при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в размер на 25% съгласно постановеното съдебно решение, който видно от изготвената по дознание № ЗМ - …./09 на РУ на МВР -Белоградчик автотехническа експертиза се е движил плътно в дясно по пътното платно в посока, съвпадаща с тази на увреждащото МПС, въпреки наличието на банкети, което е причинно-следствена връзка с процесното ПТП и е нарушение на чл.108 от ЗДвП. А. Н. А. не се е съгласил с определеното обезщетение вследствие, на което е завел срещу Г. Ф. гр.д. № 25327/2014 г. на СРС, 62 с-в, в. Гр.д. № 7705/2015 г. на СГС, II в.с-в., по които дела ответникът по настоящото дело Л.И.Ц. е участвал като трето лице помагач на страната на Г. Ф.

Въз основа на посочените по-горе решения по гр.д. № 25327/2014 г. на СРС, 62 с-в, в. Гр.д. № 7705/2015 г. на СГС, II в.с-в ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело № 20168460400829/2016 г. на ЧСИ при СГС. След получената покана за доброволно изпълнение е била изплатена сума в общ размер на 14 485.14 лева, от които 10 000.00 лева главница, 2 918.88 лева законна лихва и 1566.26 лева разноски и такси по изпълнението.

След молба от А. Н. А., чрез адвокат О. К. - САК с платежно нареждане от 28.12.2016 г. е заплатена сума в размер на 550.00 лева представляващи съдебни разноски по гр.д. № 25327/2014 на СРС, 62 с-в.

Според ищеца, тъй е поканил ответника да възстанови изплащането от Гаранционен фонд, но и до завеждането на исковата молба в съда на 19.12.2018 г. лицето не е погасило задължението си.

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца Г. Ф. исковата сума от 25 435,14 лева, представляваща изплатеното от ГФ обезщетение по щета № ……/25.07.2013 г. УС на ГФ, и присъденото по влезли в сила решения по гр.д. № 25327/2014 г. на СРС, и в. гр.д. № 7705/2015 г. на СГС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК не е представил отговор. Явил се е в първото по делото заседание. С молба от 13.05.2019 г. е направено възражение за погасяване по давност на претенцията. Заявява , че не е получавал регресна покана.

         ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         Гаранционен фонд, на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ Кодекса за застраховането/отм./ сега чл.557,ал.1,т.2б.“а“ КЗ е изплатил по щета № ……../25.07.2013 г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 25 435.14 лева на А. Н. А., пострадал като пешеходец при ПТП, настъпило на 12.12.2009 г. съгласно влезли в сила решения по гр.д. № 25327/2014 г. на СРС и решение по в.гр.д. № 7705/2015 г. по описа на СГС, по които дела ответника Л.И.Ц. е бил трето лице помагач на страната на Г. Ф. Виновен за катастрофата, съгласно Протокол по НОХД № 46 по описа за 2010 г. на PC Белоградчик е ответникът Л.И.Ц., който управлявайки собствения си лек автомобил, марка „В. ….." ДКН ВН ….. ВВ, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. ПТП е настъпило при следния механизъм:

На 12.12.2009 г. около 00.50 ч. на път 111-114 от с.Т. по посока с.Д., обл. Видин, Л.И.Ц., управлява собствения си лек автомобил, марка „В. ......." ДКН ВН ......... ВВ, със скорост около 87 км/ч и след употреба на алкохол 1.89%0 промила. След кръстовището за с.Т. започва изнасяне на автомобила в дясно по посоката му на движение и при приближаване на пешеходците А. Н. А. и Ц. Е. И., които се движат неправилно в дясно на пътното платно по посока на движение на автомобила, въпреки наличието на бавкети, водачът на л.а. „ВАЗ ......" предприема завой на ляво за изправяне движението на автомобила в средата на дясната пътна лента, но с предната част се врязва в пешеходците, удря ги и ги подема върху предния капак, като така нанася обезщетените от Г. Ф. неимуществени вреди на А. Н. А.

В нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ (отм) сега чл.461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

А. Н. А. се обръща към Г. Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „В.........." с ДК № ВН ........ ВВ и по образувана щета № ………/25.07.2013 г. УС на ГФ й е определил обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди в размер на 10 000.00 лева. Така определеното обезщетение е било изплатено, чрез пълномощника на молителя с платежно нареждане от 20.12.2013 г.

Обезщетението е определено при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в размер на 25% съгласно постановеното съдебно решение, който видно от изготвената по дознание № ЗМ - …../09 на РУ на МВР -Белоградчик автотехническа експертиза се е движил плътно в дясно по пътното платно в посока, съвпадаща с тази на увреждащото МПС, въпреки наличието на банкети, което е причинно-следствена връзка с процесното ПТП и е нарушение на чл.108 от ЗДвП. А. Н. А. не се е съгласил с определеното обезщетение вследствие, на което е завел срещу Г. Ф. гр.д. № 25327/2014 г. на СРС, 62 с-в, в. Гр.д. № 7705/2015 г. на СГС, II в.с-в., по които дела ответникът по настоящото дело Л.И.Ц. е участвал като трето лице помагач на страната на Г. Ф.

Въз основа на посочените по-горе решения по гр.д. № 25327/2014 г. на СРС, 62 с-в, в. Гр.д. № 7705/2015 г. на СГС, II в.с-в ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело № 20168460400829/2016 г. на ЧСИ при СГС. След получената покана за доброволно изпълнение е била изплатена сума в общ размер на 14 485.14 лева, от които 10 000.00 лева главница, 2 918.88 лева законна лихва и 1566.26 лева разноски и такси по изпълнението.

След молба от А. Н. А., чрез адвокат О. К. - САК с платежно нареждане от 28.12.2016 г. е заплатена сума в размер на 550.00 лева представляващи съдебни разноски по гр.д. № 25327/2014 на СРС, 62 с-в.

До ответника Л.И.Ц. е отправена от ищеца регресна покана. Видно от приложения статус на товарителницата, на адреса в с.Д., нямало никой.

 

Въз основа на горните фактически положения, съдът формира следните  правни изводи:

С ъгласно чл.288,ал.1,т.2,б.“а“, предложение последно от КЗ(отм),   който е приложим закон за процесните правоотношения, възникнали преди 01.01.2016г.,  Г. ф., който съгласно чл.287 от КЗ(отм.) е юридическо лице със седалище в София,   изплаща обезщетения по задължителна застраховка „гражданска отговорност“, на автомобилистите за имуществени  и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако  ПТП е настъпило на територията на РБ или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;

Съгласно чл.288,ал.12, изречение първо от КЗ(отм.), след изплащане  на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.

В процесния случай са осъществени фактическите предпоставки, визирани в цитираните разпоредби:

В резултат на ПТП, предизвикано от ответника Л.И.Ц. са причинени имуществени вреди на увреденото лице А. Н. А., който не е страна  по делото. Към момента на ПТП виновният водач не е имал сключена договор  по задължителната  за автомобилистите застраховка  „Гражданска отговорност“. Г. ф. е изплатил на увреденото лице  обезщетение  за установените имуществени вреди в размер на 25435.14 лева. При това положение и съгласно чл.288,ал.12 от КЗ(отм), а също така и съгласно общите принципи на българското гражданско право, уредени в ЗЗД,  фондът е встъпил в правата на увреденото лице , което е придобило качеството на удовлетворен кредитор и има право да предяви регресен иск срещу виновния водач, който е  пряк причинител на щетата.  Следователно, предявеният от  ищеца против ответника иск с правно основание чл.288,ал.12 от КЗ( отм) и цена 25435.14 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Неоснователно е възражението на   ответника за изтекла погасителна давност по чл.197 от КЗ(отм) -  Съгласно тази разпоредба, правата  по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпването на застрахователното събитие, а при застраховка „Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност“ по т.110-13 на раздел №№,б.“…“ от Приложение №1  - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.  Видно е, че  давността по чл.197 от КЗ(отм) касае вземанията по застрахователното правоотношение. Страните по  спора обаче / Г. Ф. и причинителят на щетата Л.Ц./ не са обвързани от застрахователно правоотношение, а точно обратно -  вземането на фонда  по регрес, възниква  от това, че  ответникът не е сключил задължителната застраховка „ГО“. Основанието на всички регресни искове, включително и тези по КЗ(отм) възниква не от  факта на увреждането, а от изплащане на сумата на  увреденото  правоимащо лице, поради което началният момент на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД е датата на заплащането на обезщетението. Тогава платилият  встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на щетата. Т.е. за регресния иск  по КЗ(отм) тече погасителна давност,  различна от тази за  задължението по застрахователния договор, което е изискуемо от  датата на настъпване на застрахователното събитие. – В случая, Г. ф. е заплатил обезщетението на увреденото лице на 21.10.2010, видно от преводното нареждане на л.16 от първоинстанционното дело, а искът е  изпратен по пощата  от София на 18.12.2018г и е регистриран в ОС-Видин  под вх.№3850 от 19.12.2018г. Следователно,  регресният иск е предявен преди изтичането на  петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което възражението на ответника за  изтекла погасителна давност е неоснователно.

 

             С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1217 лева, както и сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78,ал.8 ГПК.

                     По изложените съображения и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът

 

                        Воден от горното, Съдът :

 

Р     Е      Ш       И      :

 

ОСЪЖДА Л.И.Ц.,ЕГН **********,*** да заплати на ищеца Г. ф. ,гр.С., ул.“Г. И.“ №…,ет….. представляван от Изпълнителния директор сумата от 25 435,14/ двадесет и пет хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 14 ст./ лева, представляваща изплатеното от ГФ обезщетение по щета № 210164/25.07.2013 г. УС на ГФ, и присъденото по влезли в сила решения по гр.д. № 25327/2014 г. на СРС, и в. гр.д. № 7705/2015 г. на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  Л.И.Ц.,ЕГН **********,*** да заплати на ищеца Г. ф. ,гр.С., ул.“Г. И.“ №2,ет.4 представляван от Изпълнителния директор сумата разноски в общ размер на 1217 лева, както и сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78,ал.8 ГПК.

               Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: