ВЧГРД № 158-2019

Определение по Гражданско дело 158/2019г.

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 147/03.07.2019

 

Видинският окръжен съд                   гражданско отделение

в закрито заседание на 27 юни

две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                           Председател : В. В.

                                                                  Членове: А. П.                                                                                  

                                                                                   В. М.

при секретаря ……………………………………………...…и с участието

на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното

от         съдия П.                          в.ч.гр.д. 158…..……по описа

за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба наА. Т.“ ЕООД – гр.С., ЕИК: ……………., със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. …, район „Т.“ , бул.“В.“ № …., Б. ц. „Б.“ , сграда …. , ет…., представлявано И.Ш. – управител чрез процесуален представител юрисконсулт В. Г., срещу разпореждане на Районен съд Видин по ч.гр.д. 358/2019г., постановено на 07.02.2019 г. в частта относно претендираното вземане за сумата от 16,28 лв. административни разноски и 27,10 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и сумата за юрисконсултксо възнаграждение над 65 лева.

Счита, че атакуваното разпореждане е неправилно. Излага съображения, че в заповедното производство съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл.410 от ГПК. Споровете по обективираните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за възнаграждение за поръчителство следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно бил счел, че претендираните суми са в противоречие със ЗЗП. В Заявлението по чл. 410 ГПК заявителят ясно бил посочил, че въпросната сума представлява възнаграждение за поръчителство и административни разноски. Начисляването ѝ зависело от един бъдещ момент, а именно недобросъвестно и виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, но всичко това следвало да бъде подробно обяснено и подкрепено с доказателства в един бъдещ исков процес, а в настоящото производство следвало да се установи дали вземането е спорно или не. В конкретния случай Съдът бил излязъл от своята юрисдикция и бил издал правопреграждащ акт, като се бил произнесъл за спорно право, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство, при положение, че длъжникът възрази в срока, посочен в чл. 414, ал. (2) ГПК.

Иска се да се отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

 

            Окръжен съд – гр. Видин в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело намира ,че частната жалба е неоснователна поради следното :         

Със заповед №299-РЗ за изпълнение на парично задължение по Чл.410 ГПК длъжникът Е.В.О. ЕГН **********, с адрес *** е осъден да заплати на кредитора - „А. Т.“ ЕООД – гр.С., ЕИК: ………………, със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. ….., район „Т.“ , бул.“В.“ № …, Б. ц. „Б.“ , сграда .. , ет…., сумите от : 311,12 лв. - главница до погасяване на кредита, 6,26 лв.-договорна лихва от 01.06.2017г. до 30.06.2017 г., 46,63лв.-наказателна лихва за периода от 08.12.2017 г.до 21.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда - 05.02.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00лв. - разноски за платена държавна такса и 65,00лв. /шестдесет и пет/ лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2 и чл.26 от НЗПП.

Вземането произтича от следните обстоятелства : задължение по договор за кредит № 803194 от 11.01.2017г.

Отхвърлени са исканията за присъждане на сумата от 16,28 лв. административни разноски и 27,10 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и сумата за юрисконсултксо възнаграждение над 65 лева, като неоснователни с мотиви, че противоречи на добрите нрави и Закона за защита на потребителите, както и делото не е с фактическа и правна сложност.

 

            При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното :

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.

Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Разходите и таксите за административни разноски и възнаграждение за договор за поръчителство не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. На следващо място с оглед твърденията на заявителя тези суми са уговорени като фиксиран размер и независимо от реалните разходи, които биха били направени за събиране на задълженията на кредитополучателя. Следователно те не представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Поради това тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона.

            Достигайки до същия краен извод, ВРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Видин в настоящия си състав

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Районен съд Видин по ч.гр.д. 358/2019г., постановено на 07.02.2019 г. в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: