ВГРД № 200-2019

Решение по Гражданско дело 200/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е №57

гр.Видин, 24.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд, гражданска колегия , в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

                                                                Председател:В. В.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1. А. П.

                                                                                     2.В.М.                        

при секретаря В. К. , като разгледа докладваното от съдията В.М. в.гр.дело № 200 по описа за 2019 г.,и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по повод въззивна жалба от адв. С. М., особен представител на Б.И.М. - ответник по ГД № 1639/2017г. по описа на ВРС, с адрес за призоваване: гр.В…, ул."Т…" № …, ет…., офис… П Р О Т И В :РЕШЕНИЕ № 208 от 22.04.2019г., постановено по ГД № 1639/2017г на ВРС.

Подържа в жалбата, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, следва да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли исковата претенция предявена от ищеца, като неоснователна и недоказана.

Посочва, че от съдебнопсихиатричната експертиза се установява, че завещателя е имал състояния на промяна на личността, а видно от съдебно-графическата експертиза и от разпита на вещото лице, което я е изпълнило, е възможна промяна на почерка под въздействие на временното състояние на променена личност. От друга страна гласните доказателства, събрани по делото не доказват по никакъв начин исковата претенция. Свидетелите, разпитани по делото не установяват обстоятелства и факти, от значение за решаване на спора.

Моли съда да уважи въззивната жалба.

        Постъпил е отговор на въззивна жалба от:Н.Г.Н., Чрез адв. пълн. С… И… – ВАК Съдебен адрес:***, с която оспорва изцяло предявената въззивна жалба.

        Счита постановеното решение за правилно и обосновано. Безспорно е по делото . че ищецът е наследник .то закон на Р… И… С…, видно от Удостоверение за наследници №РЛН16--УГ01 -19454/19.12.2016г. издадено от община С…, починал на …..г. ,за което е съставен Акт за смърт №….г.,в гр.С…. кв.Б…

Със саморъчно завещание от …. г.. Р. И. С. е завещал на ответника цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е обявено на 09.11.2016г.

По делото е назначена и приета съдебно -графическата експертиза. Вещото лице е изследвало същото завещание в оригинал и прави категоричен извод, че почеркът, с който е изпълнен текста на саморъчно завещание от името на лицето Р…. И… С… от дата …..г. гр.С…, не е идентичен с представения сравнителен материал. Подписът, положен срещу реквизита „Завещател" в същото завещание не е идентичен с представения сравнителен материал.

Видинският окръжен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства, прие за установено следното :

Предявените претенции са с правни основания чл. 42, ал.2 Закона за наследството и чл.108 Закона за собствеността.

        С решение № 208/22.04.2016 по грд № 1639/2017г ВРС прогласява нищожността на саморъчно завещание от 23.03.2013г., обявено на 09.11.2016г, с вх. №4564/09.11.2016г.,рег.зав. №14/2016г., нот.д.№ 14/2016г. на Нотариус З… И… Т…, с №… о…, с район на действие СРС, с което Р… И… С…, поч.на 10.11.2015г. ,за което е съставен Акт за смърт №….г.в гр.С…, е завещал на Б.И.М.. , ЕГН: ********** с адрес гр.С… , ж.к.Л…, вх…., ет…., ап…. цялото си движимо и недвижимо имущество., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.М.. , ЕГН: **********,с адрес гр.С… , ж.к.Л…., вх…., ет…., ап…., правото на собственост на Н.Г.Н., ЕГН:********** и адрес *** върху недвижим имот, представляващ нива от 9.598 дка, находяща се в землището на с.Р…, общ.М…, трета категория, в м. „Д…“, съставляваща имот №020036 по плана за земеразделяне , при граници и съседи: №020045, №020046, №020035, №000402, №020037.,ОСЪЖДА Б.И.М.. , ЕГН: ********** с адрес гр.С… , ж.к.Л…., вх…., ет…., ап…., да предаде на Н.Г.Н., ЕГН:********** и адрес *** владението върху недвижим имот, представляващ нива от 9.598 дка, находяща се в землището на с.Р…, общ.М…, трета категория, в м. „Д…“, съставляваща имот №020036 по плана за земеразделяне , при граници и съседи: №020045, №020046, №020035, №000402, №020037.

Безспорно е по делото , че ищецът е наследник по закон на Р… И… С…, видно от Удостоверение за наследници №Р…г. издадено от община С…, починал на 10.11.2015г. ,за което е съставен Акт за смърт №….г.,в гр.С…, кв.Б….Със саморъчно завещание от 23.03.2013г., Р… И… С… е завещал на ответника цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е обявено на 09.11.2016г., видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание ,вписан в общ регистър №4564/09.11.2016г.,рег.зав. №14/2016г., нот.д.№ 14/2016г. при Нотариус З… И… Т…, с №438 от РНК, с район на действие СРС.

Видно от заключението на съдебно –графическата експертиза, изготвена по делото, изследвала същото завещание в оригинал, вещото лице прави категоричен извод, че почеркът, с който е изпълнен текста на саморъчно завещание от името на лицето Р… И… С… от дата 23.03.3013г. гр.С…, не е идентичен с представения сравнителен материал.Подписът, положен срещу реквизита „Завещател“ в същото завещание не е идентичен с представения сравнителен материал.

При разделното изследване на подписите в сравнителния материал и изследвания документ се установяват различия както в общите, така и в индивидуалните графически признаци, въз основа на което вещото лице е направило заключението си за липса са идентичност, и че не са положени от едно и също лице.   Заключението на вещото лице е категорично, видно от изложеното и в съдебно заседание.

От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че Р… С…. е освидетелстван с тежка, хронично протичаща психична болест- П…, , която въпреки приложените лечения ,довела до личностова промяна и социална дисфункция.Увредите и дисфункция у освидетелствания С… са от такава степен и вид, че не му позволяват да разбира свойството и значението на действията, да се самообслужва ефективно и да се грижи пълноценно за своите интереси. Не е бил способен / годен самостоятелно да осъществява своите права и задължения.

Във визирания период 01.01.2012г.- 10.11.2015г. , включително и към датата на правния акт , е бил невменяем и недееспособен. Свидетелските показания на разпитаните свидетели Н… и П… кореспондират както със заключенето на вещото лице-психиатър, така и със събраните писмени доказателства

С договор за доброволна делба на гори и земеделски земи от 19.04.2017, с №134, том II,рег.№ 4871, нот.д.№218/2017г. с нотариална заверка рег.№4891,т.2, №134 от 19.04.2017г. на Нотариус Н… А… с район на действие ВРС, вписан в Служба по вписвания В….с .вх.рег.№ …г. ,акт №…, наследниците по закон на Р… И… С… са поделили наследството , като ищецът е получил в дял и е станал собственик на нива от 9.598 дка, находяща с ев землището на с.раковица, общ.М…, трета категория, в м. „Д…“,съставляваща имот №020036 по плана за земеразделяне , при граници и съседи: №020045, №020046, №020035, №000402, №020037.

        При тези данни съдът приема жалбата за неоснователна.Безспорно се установи, че ищецът притежава правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на завещателното разпореждане. Последното се установи, че е нищожно на основание чл.42, б. „б“, предложение второ от ЗН , видно от заключенията на вещите лица.

Според чл. 25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието, при съставянето на което са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗН, е нищожно поради недостатък в законоустановения елемент на формата – изрично посочено в чл. 42, б.“б“ ЗН, какъвто е настоящия случай. Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната която се ползва от него, по правилото на чл. 193, ал.3 от ГПК, изр. последно ГПК.

В случая, се установи безспорно по делото, че завещателят не е написал , и не е подписал завещанието. С оглед изложените съображения, предявеният иск по чл. 42, б.“б“ ЗН вр. чл. 25, ал.1 ЗН е основателен и следва да бъде уважен, като саморъчното завещание бъде прогласено за нищожно.

        Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателства, изменящи възприетата фактическа обстановка или налагащи друг краен правен извод.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Видински окръжен съд :

 

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 208 от 22.04.2019г., постановено по ГД № 1639/2017г на ВРС.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС по реда на чл.280 и сл.ГПк.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                            2.