Т.Д. № 8-2019

Решение по Търговско дело 8/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-24

 

Гр.В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

27.06.2019 г.

 

Видинският окръжен съд търговско отделение в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             Председател : Г. Й.

                                                     Членове :1.

                                                                      2.

при секретаря В.К........................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. т. дело № 8 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Производствато е по Гл.48 от Кодекса за застраховането (Съдебен иск срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи ).

Делото е образувано по исковата молба на :

  1. Р. И. В.,   ЕГН **********,   с адрес: ***
  2. В.К.Ж., ЕГН **********, действаща чрез своята   майка   като   законен   представител   Р.   И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и
  3. Й.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща със

знанието   и   съгласието   на   своята   майка   Р.   И.В., ЕГН ********** ,всичките чрез адв. С. С. Ч., адвокат от Софийска АК, ЕГН: **********, БУЛСТАТ: **********, с рег. номер от Единния адвокатски регистър 1700432010, представляващ АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч. П. И И."***, БУЛСТАТ…, регистрирано с номер в Единния регистър 2000045410, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул…. срещу

Сдружение „Н. б. на б. а. з.", БУЛСТАТ:.. адрес: гр. С., район.. ул. ., представлявано от О. Ц. П. и С. И. Л.

В исковата молба се поддържа ,че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.03.2018г., е причинена смъртта на К. Ж. Д. с ЕГН **********, живял на съпружески начала с Р.И.В., ЕГН ********** и баща на ищците В.К.Ж. с ЕГН ********** и Й.К.Ж. с ЕГН **********, вследствие на което ищците търпят неимуществени вреди.Изразяват се подробни доводи относно налието на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД .

Поддържа се ,че загиналият при ПТП Калоян живял на съпружески начала с ищцата Р.В. и че и двамата заедно създали семейство, в което отглеждали и възпитавали децата си. Починалият отглеждал и издържал дъщерите си В. и Й..К. никога не отстъпвал от ролята си на баща - осигурявал им дом и семейство, в което да растат и да се развиват. Между тях   съществувала силна емоционална връзка на взаимна обич, грижовност и топлота. Оставайки без баща, децата нямало да могат да изпитат емоциите и чувствата, които всички други деца биха имали възможност,нямало да могат да посрещнат всички прекрасни моменти, които им предстоят в живота без баща. Децата били лишени завинаги от бащина закрила и съвети.

Емоционална криза и душевно разстройство търпяла и Р.В. . Внезапната смърт на нейния партньор предизвикала силен шок и стрес у нея. След трагичния инцидент Р.В. станала станала апатична и асоциална,изгубила вяра в живота, тъй като загубила най-близкия си човек, любовта на живота си и най-голямата си опора. Не можела да спи, плачела постоянно. Единствено грижата към децата ѝ помагала да продължи напред.

След погребението на К. ищците се затворили в себе си, станали емоционално неустойчиви. Имали проблемен и непълноценен сън, спели само по няколко часа, като често сънували кошмари. Те изживявали стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и живота като цяло. Загубили били загиналия К. Д. като емоционално присъствие, опора в живота им и надежда за сигурност в бъдещето си. Това довело до развитие на остро душевно разстройство. Те не можели да приемат случилото се и не можели да преодолеят нелепата загуба. Техните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не бил намалял, а състоянието, в което се намирали, се задълбочавало. След загубата на К. Д. ищците изпитвали и щели да изпитват тъга, чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност до края на живота им.

Болката от загубата на толкова близък човек била неизмерима. Въпреки това, имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди - душевните сътресения, дълбоката болка и мъка - както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време ,се поддържа , че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на по 200 000 /двеста хиляди/ лева на Р.И.В. и на Й.К.Ж., ведно с дължимата законна лихва, а на В.К.Ж., предвид влошеното ѝ здравословно състояние -обезщетение в размер на 250 000 лв., ведно с дължимата закона лихва биха били справедливи.

Поддържа се ,че на 11.10.2018 г. с вх. № 2-10262 ищците отправили молба-претенция пред НББАЗ за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди, за което сдружението било образувало щета с рег. № ВG-18-ТR-00506. С писмо Изх. №1-2522/26.10.2018г. ответникът заявил на ищците, че към настоящия момент не са събрани достатъчно доказателства за установяване основанието на претенцията, тъй като образуваното във връзка с ПТП досъдебно производство не било приключило. Със същото писмо ответникът изискал от ищците да му предоставят актове на прокурора, както и материалите от досъдебното производство, включително протокол за оглед, фотоалбум, експертизи, разпити на свидетели.С последваща молба с вх. № 2-0674/01.02.2019г., ищците представили допълнително документи ,но въпреки това ответникът не определил размер на обезщетението, въобще - липсвало произнасяне по претенцията.

Иска се да се осъди ответника Сдружение „Н. б. на б. а. з." да заплати на ищеца Р.И.В., ЕГН **********, обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на К. Ж. Д. при ПТП от 08.03.2018г, настъпило при управлание на товарен автомобил марка „МАН" с рег. № 35РЕР59,както и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 16.03.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.Претендират се и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Иска се да се осъди ответникът Сдружение „Н. б. на б. а. з." да заплати на ищцата В.К.Ж., ЕГН **********, действаща чрез своята майка като законен представител Р.И.В., ЕГН **********, обезщетение в размер на 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на К. Ж. Д. при ПТП от 08.03.2018г, настъпило при управлание на товарен автомобил марка „МАН" с рег. № 35РЕР59,както и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 16.03.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението,както и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Иска се да се осъди ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" да заплати на ищцата Й.К.Ж., ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на своята майка Р.И.В., ЕГН **********, обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на К. Ж. Д. при ПТП от 08.03.2018г, настъпило при управлание на товарен автомобил марка „МАН" с рег. № 35РЕР59,заедно с компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 16.03.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението,както и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени :

  1. Констативен проткол за ПТП;
  2. Акт за смърт №02/08.03.2018г, и Препис-извлечение от акт за смърт рег. №20/08.03.2018г., изд. От О. В.
  3. Удостоверение за раждане на В.К.Ж.;
  4. Удостоверение за раждане на Й.К.Ж.;
  5. Удостоверение за наследници на К. Ж. Д.
  6. Епикриза Изх.   №13/06.01.2018г.   на МБАЛ „С. Н.",   гр.С.;
  7. Експертно решение №2306 от зае. №119, изд. на 03.09.2018г. от МБАЛ „Св. П." АД;
  8. Молба-претенция вх. № 2-10262/11.10.2018г;
  9. Молба с вх. №2-10376/17.10.2018г;
  10. Писмо Изх. №1-2522/26.10.2018п;
  11. Молба с вх. №2-0674/01.02.2019г;
  12. Удостоверения за банкови сметки на ищците - Збр.;
  13. Протокол за оглед на местопроизшествие;
  14. Скица на местопроизшествие;
  15. Фотоалбум;
  16. Автотехническа експертиза;
  17. Съдебномедицинска експертиза.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба ,в който не оспорва настъпването на процесното ПТП на 08.03.2018г. и наличието

към тази дата на валидна застраховка „Гражданска отговорност" и сертификат „Зелена карта", сключена между турския застраховател и товарния автомобил „МАН"с рег.№35РЕР59.  Не се оспорва механизма на процесното ПТП и причините за неговото настъпване.Оспорва се обемът на твърдените от ищците неимуществени вреди и размера на иска.Поддържа се ,че размерът на иска, а именно сумата от 650 000 лв.- съответно за Р.И.В. и Й.К.Ж. по 200 000 лева и за В.К.Ж. - 250 000 лева не съответствал на твърдените вреди и бил несъразмерно висок, съобразно принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Критерият ,че обезщетението се определя „по справедливост" не следвал да бъде основан само върху твърдението за претърпени болки и страдания, а да се съобрази с жизнения стандарт на потърпевшите и всички други обстоятелства за определяне на обоснован и справедлив размер на обезщетението в конкретния случай. Следвало да се изхожда и от обществено-икономическите условия в страната, като размерът на обезщетението не можел да служи като източник на неоснователно обогатяване.         Оспорва се иска за законна лихва от 08.03.2018г, тъй като не бил изтекъл срокът за произнасяне и НББАЗ не бил в забава.

         В отговора на допълнителната искова молба /л.110 от делото/ ответникът поддържа становището, което е изразено с отговора на исковата молба, тъй като с първоначалната претенция не били предоставени ясни и категорични доказателства относно вината за настъпване на процесното ПТП. НББлЗ незабавно било предприело мерки да изиска документи в съответствие с чл.496 ал.4 от КЗ от съответните компетентни органи. Категоричната вина в случая била доказана с представянето на съдебната автотехническа експертиза ,изготвена в хода на досъдебното производство и обвинителния акт на ОП –В. които били представени на 01.02.2019г. Видно от проведената кореспонденция, НББАЗ не е имало за цел да удължава срока за произнасяне ,като изчаква влязла в сила присъда, а документи от досъдебното производство ,релевантни за определяне на вината за настъпване на ПТП.Искано било изясняване на фактическата обстановка с оглед изключване на възможността за съпричиняване, за което констативния протокол не можел да внесе яснота в цялост.

Иска се да бъдат приети следните писмени доказателства за извършени от НББАЗ плащания към ищците за претърпените от тях болки и страдания в съответствие със съдебната и застрахователна практика, както следва: платежно нареждане за сумата от 150 000 лева на В. К. Ж.,платежно нареждане за сумата от 130 000 лева на И. К.Ж. и платежно нареждане за сумата от 120 000 лева на Р.И.В..

 

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

         При пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.03.2018г., е причинена смъртта на К. Ж. Д., ЕГН **********, живял на съпружески начала с Р.И.В., ЕГН ********** и баща на родените от съжителството деца В.К.Ж., ЕГН ********** и Й.К.Ж., ЕГН ********** .

На 08.03.2018г. Г. А. управлявал в посока гр. В. товарен автомобил марка „МАН", рег. № 35РЕР59 по международен път Е 79, на километър 24+400, като около 04:05 ч. навлязъл в лентата за насрещна движение и ударил челно товарен автомобил „Ивеко Дейли", модел „35 С 17" с рег. № ВН 6920 АВ, управляван от К. Ж. Д.. Вследствие на ПТП е причинена смъртта на К. Ж. Д. с ЕГН **********.Водачът Г. А. нарушил правилата за движение по пътищата:

-        чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като с поведението си не е трябвало да

създава опасности и пречки   за движението, не е трябвало да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

         -   чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение не е трябвало да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение;

-        чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство;

-        чл.   21   от ЗДвП - като при   избиране скоростта   на движение е превишил позволената стойност на скоростта.

Г. А. би могъл да предотврати произшествието, ако не бил допуснал посочените по-горе нарушения.

По случая е образувано д. п. № 4318/2018г. по описа на ОД-МВР-В. и пр. пр. № 618/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура- В..

Причина за   настъпването   на смъртта   на   К. Ж. Д. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.Деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада К. Ж. Д. но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

От разпита на свидетелите Ц.Х. С.,Д. С. М. ,К. К. Е. и И. П. Г. се установява ,че загиналият при ПТП К. Д. живеел на съпружески начала с ищцата Р.В. и че от съвместното си съжителство имали две деца –ищците В. и Й. Ж. .Грижи за издръжката на семейството полагал загиналият К. Д. . Между бащата и децата   съществувала силна емоционална връзка на взаимна обич.След погребението на К. децата се затворили в себе си, станали емоционално неустойчиви,изживели силен стрес ,съпътстван от постоянно чувство на потиснатост, безпокойство и безсилие.Децата не можели да приемат случилото се и да преодолеят загубата на баща си.Ищцата Й. в продължение на месец след смъртта на баща си се затворила в себе си ,не разговаряла с никого,веднага след училище се прибирала у дома и не контактувала с приятели.Ищцата В.Ж. не може да се примири със смъртта на баща си ,говори за него като за жив.Тя страда от епилепсия ,като състоянието ѝ след смъртта на баща ѝ рязко се влошило,зачестили епелептичните пристъпи.В училище трудно се концентрирала и трудно усвоявала учебния материал.Налагало се двете деца постоянно да бъдат водени на психолог от майка им.

Ищцата Р.И.В. тежко преживяла загубата на съпруга си.Вещото лице д-р Н.Н.-психиатър дава заключение ,че Р.И.В. не страда от психично заболяване / в смисъла на процесна психоза /, умствена изостаналост или личностово разстройство.Налични са сведения за преживяна към момента на инцидента -08.03-2018г. и след това, емоционалната и психологическа травма ,изразяващи се тежък стрес и разстройство в адаптацията / Ф 43-по МКБ.Х/.Към момента на освидетелстването / преглед на 31-05.2019 г. /ищцата е със симптоми на тежък депресивен епизод без психотични симптоми -Ф 32.2 по МКБ- X / утежнен с психосоматика и социална дезадаптация.       Болестното ѝ състояние според експерта е с голяма продължителност и полиморфна симптоматика     -     телесни,     психични     симптоми,     социална дезаптация.Налице   е динамика   към   хронифициране   на депресивитета   и дезадаптивните явления.Прогнозата според вещото лице е благоприята в дългосрочен план и с времето би могло да се стигне до пълно оздравяване.

Товарният автомобил марка „МАН", рег № 35РЕР59, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО" в Anadolu Sigorta, полица № 329708416, валидна до 09.06.2018 г. Застрахователно дружество Anadolu Sigorta няма кореспондент на територията на Република Б..

Съгласно чл. 511, ал. 1, т. 2, предложение първо от КЗ, в случая Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" /НББАЗ/ се явява компетентен да обработи претенцията на пострадалите в случай на застрахователно събитие, настъпило на територията на страната,поради което на 11.10.2018 г. с вх. № 2-10262 ищците отправили молба-претенция пред НББАЗ за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП неимуществени вреди, за което сдружението е образувало щета с рег. № ВG-18-ТR-00506. С писмо Изх. №1-2522/26.10.2018г. ответникът заявил, че към настоящия момент не са събрани достатъчно доказателства за установяване основанието на претенцията, тъй като образуваното във връзка с ПТП досъдебно производство не е приключило. Със същото писмо изискал от ищците да му предоставят актове на прокурора, както и материалите от досъдебното производство, включително протокол за оглед, фотоалбум, експертизи, разпити на свидетели.С последваща молба с вх. № 2-0674/01.02.2019г .ищците представили допълнително преписи от протокол за оглед на местопроизшествието, скица на местопроизшествието, фотоалбум, автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза от досъдебното производство по случая. Въпреки това ответникът не определил размер на обезщетението и не се произнесъл по претенцията.

Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от показанията на свидетелите ,заключението на вещото лице и от представените по делото писмени доказателства и по същество не се оспорва от страните ,които по същество спорят само единствено относно размера на дължимото обезщетение .

         При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд прие за установено следното от правна страна :

         Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането. Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република Б. от МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата "Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда спрямо НББАЗ, гр. С. Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е представително Национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ-не е налице кореспондент на територията на Република Б. на застрахователя на виновния водач .

Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

В случая извършването на деяние от Г. А. е довело до смъртта на наследодателя на ищците ,като е налице причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на последния.

При наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта, съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборването на законовото предположение е за ответника. По делото не бяха събрани доказателства, които да водят до заключението, че водачът на автомобила е действал невиновно.

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с оглед безспорното между страните обстоятелство, че към датата на ПТП моторното превозно средство на виновния водач е застраховано и обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието Национаелно бюро страна по Многостранното споразумение.

Предвид горното, прекият иск срещу ответното НББАЗ за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди се явява доказан по основание,като основателността на иска се признава от ответната страна.

Налице е основанието за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищците неимуществени вреди, свързани с претърпените от тях болки , страдания и негативни изживявания, последица от смъртта на К. Ж. Д..

         Предвид характера и интензитета на причинените на ищците значителни морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД Видинският окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от тях неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е 150 000 лв.за В.Ж.,130 000 лв.за Й.Ж. и 120 000 лв.за Р.В. ,т.е. Съдът приема ,че изпратените от ответната страна суми на ищците с платежни нареждания от 09.05.2019 г. са определени в съответствие с материалния закон и съдебната практика поради следното :

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.        

При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – причинените болки и страдания в резултат на смъртта на Калоян Диков ; съобразявайки възрастта на пострадалите; продължителността и степента на претърпените болки и страдания ; нарушения житейски ритъм, продължаващото състояние да потиснатост и безизходност при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в посочените по-горе размери.

Анализът на практиката на ВКС сочи ,че съдът приема за справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди на наследниците на починал при ПТП наследодател сумата от около 100 000 лв.,която в зависимост от конкретните обстоятелства може да варира .

В Решение № 339 от 20.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2882/2017 г.Съдът е приел ,че двете деца на починалия при ПТП наследодател следва да получат обезщетение в размер на по 100 000 лв.В решението се казва :“ Въззивният съд е определил обезщетения в размер на по 100 000 лв. за всяка от ищците. Обезщетенията от 100 000 лв. кореспондират с доказаните пред инстанциите по същество неимуществени вреди и с обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите - 24.02.2014 г. Наведените в касационната жалба оплаквания, че обезщетенията са завишени и не отговарят на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, са неоснователни и не могат да обосноват необходимост от определяне на обезщетения в по-малък размер.“

В Решение № 224 от 22.11.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 94/2018 г. ВКС е приел ,че наследниците на починалия при ПТП наследодател следва да бъдат обезщетени със сумата от по 120 000 лв.

В Решение № 154 от 31.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1751/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията А. Б. Съдът е приел ,че дъщерята на починалия при ПТП наследодател следва да получи обезщетение в размер на 72 000 лв.

В Решение № 19 от 20.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1748/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н. ВКС е приел ,че наследниците на починалия при ПТП наследодател следва да бъдат обезщетени със сумата от 140 000 лв.

В Решение № 19 от 20.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1748/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н. ВКс е разгледал казус ,при който наследодателката ,пострадала при ПТП ,починала в хода на процеса .Съдът е приел ,че на наследниците ѝ следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 200 000 лв. В решението се казва :“В следствие на причиненото от застрахования при ответното дружество водач   на 03.02.2014 г. ПТП, наследодателката на ищците е претърпяла множество тежки телесни повреди, довели до едно изключително трудно и болезнено съществуване за период от около четири месеца, приключило с летален изход за нея. Веднага след удара, получен при ПТП, е изпаднала в коматозно състояние и е останала в будна кома до края на живота си. Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно - медицинската експертиза, взел е предвид и свидетелските показания, като е отчел вида и характера на уврежданията на пострадалата, продължителността /четири месеца/ и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, пълния срив на съзнателния й живот вследствие на претърпените физиологични увреждания. Съдът е взел предвид тежестта на претърпените от нея оперативни интервенции, както и получените вследствие залежаването усложнения - пневмония, сепсис, тромбофлебит, декубитусни рани, кахексия. Изрично е изтъкнал младата възраст на ищцата и факта, че вследствие на уврежданията си тя е била лишена от възможността за нормално съществуване в продължение на четири месеца. Въз основа на това съдът е стигнал до обоснования извод, че наследодателката на ищците е изживяла огромно страдание в периода след произшествието до нейната смърт. Същевременно съдът е отчел и конкретната обществено - икономическа обстановка в страната към датата на процесното ПТП - месец февруари 2014 г. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че въззивният съд правилно е определили справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за понесените от пострадалата болки и страдания в размер на 200 000 лева.“

В Решение № 1306 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 1127/2019 г. съдът е приел ,че за голям период от време преди инцидента, отношенията между ищеца-баща и загиналият при ПТП син не са се отличавали с топлота, взаимна обич, грижа и привързаност и по тази причина, справедливо обезщетение за болките и страданията на ищеца от загубата на сина му е такова в размер на 80 000 лева .      

В Решение № 1169 от 1.05.2019 г. на САС по в. гр. д. № 5442/2018 г. се приема ,че при произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В този смисъл са следните съдебни актове: решение по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о., решение по т. д. № 1948/2013 г., II т. о., решение по т. д. № 2974/2013 г., II т. о., решение по т. д. № 2143/2014 г., I т. о., решение по т. д. № 2908/2015 г., I т. о. При отчитане на тези обстоятелства, въззивният съд приема, че следва да се определи обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от ищеца-баща от смъртта на сина му,с когото са поддържали нормални близки отношения,макар и да не са живеели заедно .

Съгласно Решение № 178 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 458/2012 г., I т. о., ТК отчуждение или взаимна привързаност може да е налице, както в ранна, така и при по-късна възраст. Връзката родител-дете няма само едно измерение, но най-силна проява има при низходящи в детска възраст. Моралната подкрепа, приятелството, емоционалната близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата.

С оглед на посочената по-горе съдебна практика Окръжен съд-В.приема ,че заплатените от застрахователя суми съответстват на посочените в съдебната практика критерии. С оглед на обстоятелството ,че връзката родител-дете има най-силна проява при низходящи в детска възраст ,тъй като именно тогава децата се нуждаят от моралната подкрепа, приятелството и емоционалната близост на родителя Съдът приема ,че размерът на обезщетението на децата следва да бъде над 100 000 лв.,като по отношение на ищцата Й.Ж. съдът приема ,че този размер следва да бъде 130 000 лв.,а по отношение на ищцата В.Ж.-150 000 лв. с оглед на обстоятелството,че второто дете страда от епилепсия и че смъртта на бащата е довела при това дете до по-тежки душевни страдания и болестни усложнения .

Тъй като предявените обективно съединени искове са основателни до посочените по –горе размери и поради това ,че в хода на процеса е извършено плащане от страна на застрахователя в тези размери ,то исковете следва да бъдат отхвърлени-в останалата част до претендираните размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни .

По делото от страна на ответната страна не е направено възражение за съпричиняване и по делото липсват данни за наличието на такова ,поради което съдът приема ,че не е налице съпричиняване и че не следва да бъде намаляван размерът на обезщетенията поради наличието на съпричиняване.

         ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННИТЕ ЛИХВИ

Върху уважените претенции ищците претендират заплащане на законната лихва. При произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищците са предявили претенция пред застрахователя на 11.10.2018 г. и че застрахователят е заплатил обезщетения на ищците на 09.05.2019 г.,следователно застрахователят е изпаднал в забава на 11.01.2019 г.,която забава е продължила до датата на изплащане на обезщетенията-09.05.2019 г.,поради което застрахователят следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху обезщетенията от датата на изпаденето в забава до датата на плащането или от 11.01.2019 г.до 09.05.2019 г.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ

Ищците са освободени от заплащането на държавни такси и разноски с определение на съда от 20 май 2019 г. /л.104 от делото/.Със своето поведение ответникът е станал причина за завеждане на делото ,поради което на основание Чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху сумата от 400 000 лв. или общо 16 000 лв.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

Ищците са представлявани от безплатно на основание Чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата от адв. С. С. Ч. адвокат от Софийска АК, ЕГН: **********, БУЛСТАТ: **********, с рег. номер от Единния адвокатски регистър 1700432010, представляващ АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч. П. И И."***, БУЛСТАТ.., регистрирано с номер в Единния регистър 2000045410, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул..

Същият е депозирал списък на разноските /л.147 от делото/ ,с който претендира :

  1. Хонорар за образуване и водене на гражданско дело за Р.И.В. на осн. чл.38, ал.1, т.2 - 6636 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева/ с включен ДДС;
  2. Хонорар за образуване и водене на гражданско дело за И. К.Ж. на осн. чл.38, ал.1, т.2 - 6636 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева/ с включен ДДС;
  3. Хонорар за образуване и водене на гражданско дело за В.К.Ж. на осн. чл,38, ал.1,т.2 — 7836 лв. /седем хиляди осемстотин тридесет и шест лева/ с включен ДДС или обшо: 21 108 лв. /двадесет и една хиляди сто и осем лева/ с включен ДДС.

И трите иска са отхвърлени ,но тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото и исковете в по-голямата им част са отхвърлени поради плащане в хода на процеса ,ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. С. Ч. адвокатско възнаграждение съобразно основателните по същество части на исковете към момента на завеждане на делото.

Хонорарът за образуване и водене на гражданско дело за Р.И.В. на осн. чл.38, ал.1, т.2 е 6636 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева/ с включен ДДС.Искът е в размер на 200 000 лв. и по същество е основателен до размер 120 000 лв. или 60%,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адм.Ч. 60% от претендираната сума или 3981,60 лв.

Хонорарът за образуване и водене на гражданско дело за Й.К.Ж. на осн. чл.38, ал.1, т.2 е 6636 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева/ с включен ДДС. Искът е в размер на 200 000 лв. и по същество е основателен до размер 130 000 лв. или 65%,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адм.Ч. 65% от претендираната сума или 4413,40 лв лв.

Хонорар за образуване и водене на гражданско дело за В. К.Ж. на осн. чл,38, ал.1,т.2 е 7836 лв. /седем хиляди осемстотин тридесет и шест лева/ с включен ДДС . Искът е в размер на 250 000 лв. и по същество е основателен до размер 150 000 лв. или 60%,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адм.Ч. 65% от претендираната сума или 4701,60 лв.

Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Чаталбашев общо лв.

По отношение на разноските на ответника :

Претендират се адвокатски възнаграждения за двама адвокати в размер на 7 836 лв.С оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъди възнаграждение само на един адвокат или претендираният размер е 3918 лв.Исковете са в общ размер на 650 000 лв. и са отхвърлени по същество в размер на 250000 лв. или 38,46%,поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна разноски в размер на 38,46% от 3918 лв. или 1506,86 лв.

Водим от горното и на основание Чл.226 Кодекса за застраховането Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. В.,   ЕГН **********,   с адрес: *** срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ:. адрес: гр. С. за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на К. Ж. Д. при ПТП от 08.03.2018г, настъпило при управлание на товарен автомобил марка „МАН" с рег. № 35РЕР59.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.К.Ж., ЕГН **********, действаща чрез своята   майка   като   законен   представител   Р.   И.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ:. адрес: гр. С.за заплащане обезщетение в размер на 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на Калоян Жиков Диков при ПТП от 08.03.2018г., настъпило при управлание на товарен автомобил марка „МАН" с рег. № 35РЕР59.

ОТХВЪРЛЯ иска на Й.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща със знанието   и   съгласието   на   своята   майка   Р.   И.В., ЕГН ********** срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ: ., адрес: гр. С. за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на К. Ж. Д. при ПТП от 08.03.2018г, настъпило при управлание на товарен автомобил марка „МАН" с рег. № 35РЕР59.

ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ:., адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. В.,   ЕГН **********,   с адрес: *** законната лихва върху сумата от 120 000 лв.,считано от 11.01.2019 г. до 09.05.2019 г.

ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ… адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Ж., ЕГН **********, действаща чрез своята  майка   като   законен   представител   Р.   И.В., ЕГН **********, с адрес: *** законната лихва върху сумата от 150 000 лв.,считано от 11.01.2019 г. до 09.05.2019 г.

ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ:.. адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща със знанието   и   съгласието   на   своята   майка   Р.   И.В., ЕГН ********** законната лихва върху сумата от 130 000 лв.,считано от 11.01.2019 г. до 09.05.2019 г.

ОСЪЖДА на основание Чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ…. адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. С. Ч. адвокат от Софийска АК, ЕГН: **********, БУЛСТАТ: **********, с рег. номер от Единния адвокатски регистър 1700432010, представляващ АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П. И И."***, БУЛСТАТ.. регистрирано с номер в Единния регистър 2000045410, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул..адвокатски хонорар в размер на 13 096,60 лв.

ОСЪЖДА Р. И. В.,   ЕГН **********,   с адрес: ***, В.К.Ж., ЕГН ********** и Й.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ: адрес: гр. С. направените от ответната страна по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1506,86 лв.

ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", БУЛСТАТ:. адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на основание Чл.78 ал.6 ГПК държавна такса в размер на 16 000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :