ВНЧХД № 354-2017

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 9

гр. Видин, 13.02.2018г.

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на осемнадесети януари

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

              

                                           Председател: И. И.

                                                  Членове: Л.Л.                                                                                        

                                                                  Р.Д.

                                                                

при секретаря              Н.К.                 и в присъствието на

прокурора                                                   като разгледа докладваното от

                               СЪДИЯТА Л.             ВНЧХД № 354 по описа

за 2017г., и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 13/25.10.2017г. по НЧХД № 118/2017г., по описа на Районен съд – Кула, подсъдимият М.Н.М. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 21.05.2017г в гр.Кула в дома на Д.И. С. е нанесъл на К.В.Т. с ЕГН ********** удар с шише от уиски по главата, удар с юмрук по лице­то, съборил го на земята, при което главата на Т. се ударила в пода, след което го е ритал, в следствие на което му причинил разкъсно контузна рана в окосмената част на главата, контузия на лява буза с отток и кървонасядане представляващи временно разстройство на здравето не опасно за живота - лека телесна повреда, престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК подсъдимия М. е оправдан.

Гражданския иск на К.В.Т. против подсъдимия М.Н.М. за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, е отхвърлен.

           Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителя К.В.Т., чрез повереника му адвокат Г.П.. В жалбата са направени оплаквания, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде осъден по повдигнатото му обвинение, да му се наложи справедливо наказание, като се уважи и гражданския иск.

           Подсъдимият М.Н.М., лично и чрез своя защитник, моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

           Действително, в производството пред КРС е допусната поредица от процесуални нарушения, като всяко предходно е във връзка със следващото и го задълбочава.

           В тъжбата е визирана правна квалификация по чл.130, ал.2 от НК. В първото открито с.з. в което е даден ход на делото, след прочитането на тъжбата, повереника на тъжителя е направил искане за изменение на обвинението в насока: „…да се счита, че тъжбата е изменена по чл.130, ал.1 от НК, а именно за причинена лека телесна повреда при временно разстройство на здравето, извън случаите на тежка и средна телесна повреда, при същата фактическа обстановка.“ Това изявление на тъжителя, чрез неговия повереник, не визира нови обстоятелства и не прави промени във фактически аспект на обвинението, а още по – малко обуславя наличие на хипотезата на чл.287, ал.6 от НПК. Не е проведено съдебно следствие, на което да е установено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и не е повдигнато ново обвинение. В случая тъжителя се е опитал да коригира правната квалификация на престъплението за което е подал тъжба, макар че тъжителя изобщо няма процесуално задължение да сочи правна квалификация на обстоятелствата за които се тъжи. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасянето на съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената й част. Тъжбата трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата. Това означава, че не тъжителя определя квалификацията на престъплението. Съдията от КРС, който е разглеждал делото, не е изпълнил задължението си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, по чл.252, ал.1 от НПК, съобразно действащата редакция преди промяната ДВ бр.63/2017г., а понастоящем регламент на чл.252, ал.4 от НПК. В крайна сметка, ВРС не е бил изправен пред хипотезата на чл.287, ал.6 от НПК и не е имал основание да допуска изменение на обвинението, което изменение дори не е конкретизирал с определението си, т.е. какво изменение е допуснал. Освен това, със същото определение съдията от КРС е допуснал и изменение на гражданския иск в неизвестна насока, още повече че никой не е поискал изменение на гражданската претенция.

           Видно от тъжбата, която както беше посочено по – горе, очертава фактическите параметри за произнасянето на съда, обвинението във фактически аспект е, че не процесните дата и място подсъдимия: ударил тъжителя с шише от уиски по главата, с което му причинил разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата; ударил тъжителя с юмрук по лицето, вследствие на което Т. паднал и си ударил тила, от което получил контузия на лява буза и оточно мораво оцветяване на кожата, и втора разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата; започнал да го рита тъжителя и му причинил ожулвания в лявата половина на гърба.

           Видно от присъдата на КРС, липсва произнасяне по цялото обвинение за телесна повреда, което е повдигнато с тъжбата, а именно за причинени: втора разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата /двете разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата са ясно разграничени в тъжбата/; ожулвания в лявата половина на гърба. От друга страна, в т.нар. мотиви към присъдата тези телесни увреждания са споменати на л. 58, абзац трети от горе надолу, което пък разкрива несъответствие между мотивите и присъдата, а от там и липса на яснота във волята на първоинстанционния съд. Макар да са визирани горните увреждания, при обсъждане на правната страна, КРС е маркирал само удари, нанесени от подсъдимия по главата на тъжителя, видно от четвъртия абзац на втората страница на л. 58 от делото на първата инстанция.

            В пряка връзка с предходните нарушения, при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, и е абсолютно основание за отмяна - липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

           КРС не е извършил анализ на поведението на подсъдимия и всички причинени увреждания за които е повдигнато обвинение, през призмата на съставомерните признаци от обектива и субективна страна на съответен престъпен състав от НК /в присъдата е визиран чл.130, ал.1 от НК/, в която насока липсват правни съображения за взетото решение. Видно от частта от т.нар. мотиви, озаглавена „От правна страна“, КРС се е позовал на чл.12, ал.1 от НК, без дори да спомене, а още по – малко да обсъди основателността на обвинението, с оглед правна квалификация от НК, по която е повдигнато.

            Липсата на мотиви е същественото процесуално нарушение, с оглед чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и е абсолютно основание за отмяна на присъдата.

            С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

            Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Съдът

            Р   Е   Ш   И :

                ОТМЕНЯ присъда № 13/25.10.2017г. по НЧХД № 118/2017г., по описа на Районен съд – Кула.

            ВРЪЩА делото на Районен съд – Кула, за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, описани в обстоятелствената част на решението.

            Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: