ЧНД № 105-2019

Определение по Наказателно дело 105/2019г.

 

 

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 82

 

 

Видинският окръжен съд – наказателно отделение в закрито заседание       на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, разгледа еднолично от окръжния съдия Л.Л.

                               ЧНД № 105 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:

               С постановление №723/2019 от 16.04.2019г., Окръжна прокуратура – Л., на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК е прекратила наказателното производство по сл.д. № 11/2019г., по описа на НСлС, като ДП е водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, извършено на 10.06.2009г. с пострадал И.Л.И.

            От адвокат Ц.И.Л. – О.дъщеря и наследник на починалия И.Л. . в срок е подадена жалба против цитираното постановление за прекратяване на ОП – Л.. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление. Иска се обжалваното постановление да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагане на закона.

            Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         Събраните доказателства са преценени правилно от ОП – Л. и подкрепят изводите, които са направени въз основа на тях. Постановлението на ОП е подробно мотивирано, законосъобразно и обосновано. Настоящия състав на ВОС напълно солидаризира с фактическите и правни изводи, визирани в прокурорското постановление. Окръжната прокуратура е извършила правилна преценка на доказателствата събрани на досъдебното производство, по отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. Съдът намира, че в оптимална степен са изпълнени задължителните указания и препоръки относно събиране на доказателства, дадени в предишни определения на Съда към органите на ДП. Предвид изминалия 10 годишен период от събитието, ВОС отчита трудността за разследването към настоящия момент, респ. липсата възможност да бъдат извършени някои процесуални действия, които не са били своевременно извършени, каткто и наличието на пречки за събирането на нови гласни доказателства, относими към случая. След анализ на доказателствения материал, ВОС намира, че визираните в прокурорското постановление значими по делото обстоятелства, са изяснени въз основа на събраните доказателства, при липса на по-нататъшна възможност в тази наксока. Фактическа обстановка е установена в унисон със събраните на ДП доказателства. ВОС я възприема и не намира за необходимо да я преповтаря.

           Както беше посочено по- горе ВОС споделя фактическата обстановка визирана в прокурорското постановление /от втория абзац на стр.2 до стр.6, включително/ и не следва да я преповтаря. От друта страна, ВОС ще визира базиращите се на доказателствата обстоятелства, които са от съществено значение в случая, ще акцентира върху преценката на оплакванията в жалбата и ще посочи своите съображения.

           ДП е образувано за престъпление против транспорта. В случая, след изясняване на фактическата обстановка е необходимо да се прецени какви нарушения на ЗДП и ППЗДП са допуснати от участниците в ПТП и кое от нарушенията е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.

           С оглед установените фактически обстоятелства, конструктивните елементи на пътните платна и пътната маркировка на процесното място към датата на катастрофата през 2009г. и организацията на движението в района на ПТП към 10.06.2009г. следва извода, че водачът Б. преди навлизане в кръстовището, както и след продължаване на движението му по ул. „******“ се е движел по път с предимство. Другият участник в произшествието - велосипедистът И. е навлязъл в кръстовището, като е нарушил знак „Б2“/стоп/ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, продължил движението си от ул. „********“ по ул. „*********.“ без да спре и пропусне автомобила на Б., движещ се по път с предимство. С това си поведение пострадалият И.е създал предпоставка за пътен инцидент. Непосредствената опасност от ПТП е възникнала в момента когато велосипедистът е започнал да навлиза в лентата за движение на лекия автомобил отляво надясно. Б. е възприел велосипедиста на 4 метра преди мястото на удара. От този момент в конкретната пътна ситуация е възникнала реална опасност за движението. Независимо от това, следва да се има предвид, че неправомерното движение на определен участник не освобождава останалите от задължението им да направят всичко възможно, за да предотвратят произшествието или да спрат. Свидетелят Б. се е движел със скорост от 22,50 км/ч, когато е видял И.. Предприел е аварийно спиране, но до мястото на удара са оставали 4 метра, които са попадали в опасната зона за спиране от 9,12 метра. Скоростта на движение на автомобила е била в рамките на разрешената по чл.21 от ЗДП. Съдът възприема извода на прокуратура, че тя е била и съобразена с конкретните пътни условия, респ. действително много по-ниска от разрешената за движение в населено място, в слънчево и сухо време, при нормална видимост. Водачът на лекия автомобил е реагирал своевременно на възникналата опасност и не е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП. Велосипедистът се е намирал в опасната му зона за спиране и произшествието не е могло да бъде предотвратено въпреки предприетото аварийно спиране от страна на другия участник. В случая пострадалият велосипедист И.Л. И. е нарушил чл.6 т.1 от ЗДП като не се е съобразил с действието на знак „Б2“ и въпреки задължението му като участник в движението да спре и да пропусни движещите се превозни средства по пътя с предимство не го е направил. В резултат на това нарушение е възникнало ПТП и настъпилият общественоопасен резултат. Не се налага извод за наличие на съставомерно поведение на В. М. Б..

           Настоящия Съд е посочил в предишно свое определение, че от съществено значение е изследването, установяването и преценката на поведението на пострадалия преди ПТП, респ. начина по който велосипедиста е навлязъл и преминал през кръстовището, как е навлязъл в платното на автомобила, и последващото му движение до настъпването на конфликта, като се даде отговора на въпроса: велосипедиста съобразил при това свое движение пътните знаци и маркировка, нарушил ли е правила за движение по пътищата и кои. Отговор на тези въпроси са от особена важност при преценка за момента в който поведението на велосипедиста е следвало да се възприеме като опасност за движението. Но докато при постановяване на предишните отменителни определения на ВОС тези въпроси не са получили обоснован отговор и не е било направено всичко възможно за изясняването им, понастоящем това е сторено.

           Относно поведението на пострадалия велосипедист И. е дал показания единствено другия участнник в ПТП- Б.. Тези показания /от 29.07.2009г., от 10.08.2016г., и от 14.02.2017г./ са обсъдени в предишно определение № 117/29.06.2017г. на настоящия Съд. Поради това, че единствено този свидетел интерпретира преки впечатления и няма други доказателства за поведението на велосипедиста в близост до мястото на конфликта и непосрествено преди него, както и предвид на това, че показанията не са били достатъчно подробни за тези обстоятелства, ВОС е преценил, че още веднъж следва да се положат усилия да се изясни какво е било движението /поведението/ на велосипедиста, като се преразпита свидетеля .Б. които би могъл да интерпретира преки впечатления за следните значими обстоятелства: в кой момент е възприел велосипедиста; от коя страна /улица/ велосипедиста е навлязъл в кръстовището; Б. проследил ли е неговото движение. Относно тези важни обстоятелства свидетеля не е дал показания. Последните могат да се обобщят в следната насока: Б.забелязал приближаващия колоездач, който не бил потенциална опасност, при чисто платно за движение на автомобилиста, преди да завие на дясно; впоследствие видял колоездачът от ляво, в непосредствена близост, движещ се директно към автомобила. В изпълнение на препоръките на Съда, Б. е разпитан на 30.07.2018г. Не е допълнил нищо към това което вече е казал и е добавил, че някои неща вече не са ясни в памета му. Последното е естествено, с оглед изминалия дълъг период от време от събитието.

           Съгласно ТР № 28/1984г. на ОСНК, моментът на възникване на опасността за движението се определя по фактически, а не по формални критерии, т.е. моментът на възникване на опасността винаги се определя конкретно, а не абстрактно и е различен в зависимост от фактическата обстановка и нейната преценка. Б. като водач на МПС, който се движи по път с предимство по принцип не е длъжен да очаква неправомерно навлизане в лентата си на движение; придвижването на едно превозно средство по пътя, който е без предимство, не съставлява по начало възникване на опасност, защото останалите водачи очакват водача на ППС да прояви правомерно поведение; наличието на добра видимост и възможност водача на МПС да види от голямо разстояние велосипедиста не означава, че тогава Б. е трябвало да прецени велосипедиста, движещ се с скорост около 8-10 км/ч., като опасност за движението. Реално тогава той не е представлявал опасност за водача на МПС. С оглед извършените допълнителни процесуално следствени действия, при изчерпана възможност за нови такива, които действително да са от полза за по-задълбоченото изясняване на релевантните факти, Съдът намира, че на настоящия етап е обоснован извода на прокурора, че опасността в конкретния случай в условията на ПТП от 10.06.2009г. е възникнала в момента на навлизане на велосипедиста странично от ляво на дясно в лентата на движение на автомобила.

           Действително пострадалия е възрастен човек, но с оглед показанията на свидетелката Л.-О., той е бил в добра кондиция- физическа и психическа. Действително велосипедиста не е навлязъл изневиделица в лентата на автомобила, но по делото няма доказателства за начина по който е променено поведението му от такова в унисон с правилата за движение в неправомерно, както и за причините за това. Единствено доказателства за горното, в допълнение към вече събраните, биха могли да поставят под съмнение или да подкрепят направения извод за момента на възникването на опасността. Съдът намира, че извън стореното на ДП по събирането на доказателства, е изчерпана възможността събиране на други годни такива, които да допринесат за по-пълно изясняване на случая. Независимо от възможността на водачът на автомобила да забележи и проследи движението на възрастния велосипедист, то конкретиката на поведението на последния преди конфликта е определящо за преценката относно моментът на възникване на опасността. Изненадващо навлизане в платното на движение на водача на автомобила, може да се дължи на: отказ на контрата на колелото при опит за спиране пред платното на МПС; изхлузване на крака на велосипедиства от педала на велосипеда /единя от които е само ос/, при опит за спиране пред платното на МПС; неправилна преценка от велосипедиста на ситуацията и собствените му възможности, и рязко навлизане в платното на МПС и т.н. Във всеки от горните примери може да е налице рязка промяна в поведението на велосипедиста, непосредствено пред платното по което се е движил Бързийски, което допълнително би подкрепило извода в постановлението за момента на възникване на опасността. Във всеки случай, изчерпани са процесуалните възможности за точно установяване на движението на пострадалия И.Л. И.

           Описаните в прокурорското постановление обстоятелства са в унисон с доказателствата по делото и със заключенията на петорната автотехническа експертиза и допълнителната такава. От тези доказателствата, при изчерпана възможност за нови процесуално- следствени действия, които могат да спомогнат за допълнително изясняване на значимите обстоятелства, не може да се приеме виновно поведение от страна на водача на автомобила – В.М. Б., в разрез с правилата за движение по пътищата. Няма данни за неадекватна и несвоевременна реакция на водача на МПС в случая, но са налице данни, че същия е дисциплиниран водач. Видно от справката за нарушител/водач, издадена от Началника на Сектор ПП към ОД на МВР-Видин, В. М. Б.е правоспособен водач на МПС от 01.12.1995г., като до 2009г. включително, има само едно наказание- 10 лева глоба, с НП влязло в сила на 21.05.2009г., за нарушение на по чл.185 от ЗДП, т.е. за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

           От събраните доказателства се налага извода, че ПТП е настъпило вследствие неправомерното поведение на починалия И. Л. И..           

           Не е в правомощията на Съда в настоящото производство да взема отношение по оплаквания относно организация на разследването на ДП, по искания за отводи на органи на ДП и по съхранение на веществени доказателства, иззети по ДП, както и по оплаквания в жалбата, относно неспазване от прокуратура, респ. от органите на ДП на „задължителни“ указания на съдилища по събиране /или не/ на доказателства, както и аргументите в подкрепа на такива оплаквания. Относно оплакванията за неизвършени процесуални действия, за Съда е от значение какво може да бъде извършено на настоящия етап за изясняване на казуса, а не причини /вкл. слабости в организацията на разследването/ поради които не е сторено.

           Това е така, тъй като целта на съдебния контрол върху досъдебното производство, провеждан конкретно по реда на чл. 243, ал. 5 – 8 от НПК, е да се провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Визирани в жалбата оплаквания и аргументи в тяхна подкрепа, като посочените по-горе, съществено разширяват така дефинирания законоустановен обем на контролните правомощия на съда, до степен от него да се изисква практически да дава указания какви конкретни доказателства, и чрез какви способи да бъдат събрани, за да се окажат последните достатъчни, по смисъла на чл. 219, ал. 1 НПК, за привличането на дадено лице в качеството на обвиняем. Ако подобна теза бъде споделена, нейна логическа последица е възникването на тенденция за смесване на функциите на съда като арбитър, с изрично регламентирани от закона контролни правомощия /чл. 27, ал. 2, чл. 243, ал. 4-8 НПК/, и тези на прокурора, като орган, който в досъдебното производство ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. Последното несъмнено би се оказало в сериозна колизия с принципни норми на Конституцията, НПК и ЗСВ. Не случайно законодателят е ограничил съдебното произнасяне само върху обосноваността и законосъобразността на проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство, за разлика от процесуалния регламент на редовния инстанционен контрол в съдебната фаза на процеса. Обратното, постигнато чрез допускането на разширяване приложното поле на проверката, би довело до изземване от съда на функциите на наблюдаващия конкретното производство прокурор, като негов ръководител, а това е недопустимо.

            В производството по реда на чл.243, ал.3 и следващите от НПК съответния първоинстнационен съд е длъжен да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване.

           Проверката на обосноваността включва дали в хода на разследването са установени релевантни за предмета на делото факти, дали това е станало чрез валидни доказателствени източници и дали фактическите изводи на прокурора са изградени след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а проверката за законосъобразност се отнася към това дали фактическите изводи на прокурора /при положение, че се основават на доказателствената съвкупност/, са съответни и на приложимия закон /материален и процесуален/, така че постановлението за прекратяване на наказателното произвозство да е законосъобразно.            

          Фактическата обстановка в прокурорското постановление е в унисон със свидетелските показания. Следва да се има предвид, че преценката на свидетелските показания, се извършва съобразно чл.107, ал.5 от НПК, и анализа трябва да е направен поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти. При преценката се отчитат всички обстоятелства, свързани с възможността на свидетеля да възприеме възпрозвежданите от него факти, както и всички обстоятелства, свързани със способността на свидетеля да възпроизведе в свидетелските си показания релевантните по делото факти. Това е сторено.

           Никой от разпитаните на ДП свидетели, с изключение на водача на л.а. В.Б., няма преки впечатления относно възникването на ПТП, респ. поведение на водачите на катастрофиралите ППС и движението им непосредствено преди, и при самия конфликт. Показанията на свидетеля Б.- пряк участник в катастрофата, не следва поради това обстоятелство да се приемат предварително като доказателствено средство без значение за установяване на обективната истина, а още по малко – като недостоверни, но следва да се анализират по начина посочен по-горе. Особеното в случая е това, че следва да се държи сметка за липсата на задължение на този свидетел, да дава показания по въпроси, отговорите на които биха го уличили в престъпление. От значение и това, че показанията биха загубили процесуалната си стойност при хипотеза за бъдеща промяна на процесуалното качество на свидетеля в обвиняем, каквато не се е случила.

           При това положение и доколкото липсват доказателства, които да са в противоречие с показанията на Б. и да поставят под съмнение заявеното от него, определено не е имало пречка да бъдат съобразени от петорната съдебноавтотехническа експертиза и от допълнителната такава, както е и сторено. В крайна сметка, това е единствения свидетел с преки впечатления за катастрофата. С постановление № ЗМ-715/09 от 09.08.2016г., Старши Разследващ Полицай М. Н. е постановила да бъдат предприети действия от РУ-В. по установяване и издирване на свидетели-очевидци на процесното ПТП. Видно от Докладна записка № ЗМ 715/09 от 24.08.2016г., до Началника на РУ-Видин, такива не били установени. Съдът счита, че дори да бяха установени такива, интерпретацията на впечатления за динамична, сложна и изненадваща ситуация, каквато е катастрофата, 10 години след случая, по избледнели и неясни спомени /предвид спецификата на човешката памет/, обективно препятства приноса на такива показания за изясняване на обективната истина. В крайна сметка, не са установени свидетели-очевидци.

           Видно от писмо № 518-1/14.11.2016г. от Директора на ЦСМП, не може да бъде предоставена информация за това кой от Центъра е посетил процесното ПТП, тъй като действащата по регламент към 2009г. учетна форма 257 се съхранява в архив 3 години.

           Неоснователно е оплакването в жалбата, че непроизнасянето в постановлението по въпроса за ВД- велосипеда на пострадалия, опорочава прокурорския акт и е предпоставка за отмяната му. Видно от докладната записка № ЗМ-715/2009 от 04.08.2016г. на Старши Разследващ Полицай М. Н.до ОП-В. последната е провела издирване на велосипеда на всички места за съхранение на веществени доказателства в стуктурата на МВР, в частност на ОД на МВР-Видин при което велосипеда не е открит, поради което е невъзможно да бъдат извършени процесуално-следствени действия относно този предмет, както и да бъде върнат на правоимащите. В настоящото производство Съдът не е коректив на пропуски по съхранение на ВД на ДП, но следва да отбележи, че липсата на процесната вещ и невъзможността да бъде намерена, определено е пречка да бъдат извършени процесуално следствени действия с това ВД.   

          На ДП, независимо от протокола за оглед на местопроизшествие от 10.06.2009г., с цел да се изясни организацията на движението на процесното място, от Община В. са изискани документи за организацията на движението в град В.през 2009г. на кръстовище ул. „*******“ и ул. „*********“, респ.: писмо № РД-02-09-1193/16.08.2016г. на община В., относно организацията на движението в град В. през 2009г. на кръстовището; писмо № РД-01-10-3818/01.12.17г. на община В. относно действащия план на организация на движението в района на кръстовището, към 10.06.2009г. В допълнение към него е изпратено и писмо № РД-02-09-713/02.08.2018г. на община Видин, с приложение схема от плана за организация на движението на кръстовището на ул. „*********“ с ул. „********“. Направена е следната забележка: „…Тъй като островчето е изпълнявало ролята на кръгово движение, то пешеходната пътека е била изместена от таксиметровата стоянка пред входа на сградата на „*********“, за да не се затормозява обратния завой на ППС.“ Посочените доказателства са съобразени от петорната автотехническа експертиза и най-вече в допълнителната такава. Назначаването на петорната експертиза е с оглед съображенията в предишните отменителни определения на ВОС и САС. Правилно е визирано в атакуваното прокурорско постановление, че констатациите на експетизата се основават на данните от огледния протокол на местопроизшествието, вероятните траектории на движение на велосипедиста, наклона на слънчевите лъчи на 10.06.2009г. към часа на катастрофата, мястото на удара по ширина и дължина на пътното платно, скоростите на движение на автомобила и велосипеда, и съответно опасните зони за спиране, техническата изправност на двете превозни средства. Поради несъответствие на изпратената от Община В. схема на организацията на движението в град В.към 10.06.2009г., в района на катастрофата, е изискана нова схема, съответстваща на действителното положение, посочена по-горе /л.120-123, т.3/. Допълнителната петорна експертиза е съобразила и посочената схема. Съдът намира, че не е основателно искането в жалбата за на нова схема от Община В., за организация на движението на процесното място, с аргумент, че на схемите изпратени до момента липсват размери на елементи на пътното платно /по смисъла на §6, т.7 от ДР на ЗДП/. Макар да не са нанесени размерите на всички елементи на пътното платно, организацията на движенеите към процесната дата е подробно онагледена, а в протокола за оглед е посочен размера на платното за движение/по смисъла на §6, т.3 от ДР на ЗДП/, където е станало ПТП, както и значимите в случая отстояния.      С оглед горните съображения, постановлението на ОП – Л. е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Единствената некоректност в постановлението е визираното основание за прекратяване, респ. т.4 от ал.1 на чл.24 от НПК, което по всяка вероятност е техническа грешка, а действителната воля е относно т.1 на посочената разпоредба.

            Предвид горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, Съдът

           О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА постановление №723/2019 от 16.04.2019г., Окръжна прокуратура – Л. с което е прекратено наказателното производство по сл.д. № 11/2019г., по описа на НСлС, като ДП е водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, извършено на 10.06.2009г. с пострадал И. Л. И..

            Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

 

           

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

.