ВГРД № 220-2019

Определение по Гражданско дело 220/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-138

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

18.06.2019 г.

 

 

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на ..............................юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                Председател : Д. М.

Членове:1.С. С.                                                                                                                           2.Г. Й.

при секретаря     .......................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 220 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Делото е образувано по жалба на адвокат А. Г. М.- П., адвокат от АК-В. , пълномощник на К.А.Д. с ЕГН ********** ,със съгласието на баща си А. Д. Г. с ЕГН: ********** , двамата от гр .В. срещу определието по гр.д. № 1685 / 2018г .ВРС от 17.05,с което е оставена без уважение молбата на ищцата за присъждане на допълнителни разноски.Поддържа се ,че обжалваното определение е незаконосъобразно . В случая били предявени два самостоятелни иска - иск за издръжка за бъдеще време с правно основание чл.143 от СК и иск по чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минало време .И по двата иска по делото били представени пълномощни за оказаната безплатна правна помощ от адвокат- пълномощника , поради което ВРС бил длъжен да присъди тези разноски съобразно Наредбата на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения . ВРС изобщо не се бил съобразил с изложените доводи и съображения относно това, че размерът на адвокатското възнаграждение на ищец по дело за издръжка не се определя според размера на адвокатското възнаграждение на ответника , а се определя на основание чл.7, ал.II, т. 2 и т. 3 от цитираната Наредба , което означава, че се взема предвид размерът на уважения иск, т. е. материалният интерес на всеки един от двата предявени иска . На същия този принцип се определяла и дължимата държавна такса от ответника - 4 % върху сбора на 3 годишната сума на определената месечна издръжка . Поддържа се ,че е назаконосъобразен изводът на районния съд ,че възнаграждението на адвоката на ищец по дело за издръжка следвало да бъде определено по аналогия съобразно с възнаграждението на адвоката на ответника по делото за издръжка .Изложени са подробни доводи в тази насока.

Иска се да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени обжалваното определение и да се уважи направеното искане да бъдат заплатени от ответницата като разноски по делото допълнително сумата от 326,50лв по иска за издръжка за бъдеще време и допълнително и сумата от 354 лв. по иска за заплащане на издръжка за минало време .

Ответната страна е депозирала писмено становище относно неоснователността на жалбата.

След като взе предвид постъпилата жалба и събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

         Съдебното производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК пред районния съд е образувано по молба на ищцата К.А.Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща и законен представител А. Д. Г. ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: гр.В., общ.В. обл.В., ул.. чрез адв. А.М. от АК – В., с искане да бъде постановено определение, с което съдът да измени решението по делото в частта му за разноските, като на адв.пълномощника се пресъдят допълнително разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че ищцата е представлявана от адвокат на основание чл.38, ал.1, т.1 - безплатно по дело за пресъждане на издръжка на непълнолетен, като се претендира, че възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно на база правния интерес, както по иска за заплащане на издръжка за минало време, така и по иска за заплащане на издръжка занапред.

Ответникът е представил отговор на молбата в предоставения му срок, чрез назначения си особен представител, с който оспорва молбата и моли съдът да я остави без уважение.

Районният съд е оставил жалбата без уважение ,като е приел ,че с оглед изхода на спора ищцата има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска и че искът за заплащане на издръжка в полза на ищцата е уважен изцяло. Съдът намерил за неоснователен доводът на ищцата, че по делото са предявени два иска - иск за заплащане на издръжка за минало време и иск за заплащане на издръжка за бъдеще време. В глава десета от Семейния Кодекс /СК/ бил уреден институтът на издръжката, като от чл.139 до чл.152 подробно са регламентирани лицата, които имат право на издръжка и техният ред, лицата които дължат издръжка, размерът й и т.н., както и че такава може да се търси най - много за една година преди предявяване на иска /149 от СК/. В настоящия случай бил предявен иск за заплащане на издръжка, като ищцата се е възползвала от правото си да иска заплащането ѝ и за една година назад. Искането за заплащане на издръжка за минало време било между същите страни и на същото основание, поради което съдът не изследвал други обстоятелства, освен това, дали издръжка е заплащана от родителя или не. Затова искането за пресъждане на издръжката и за минало време не съставлявало самостоятелен иск, респективно - не можели да се търсят отделно разноски за това искане.

         Въззивният съд споделя изцяло доводите на районния съд ,като намира за нужно да добави ,че те са в съгласие с практиката на ВКС,съгласно която „...ако по едно дело се претендира едно благо,се касае за един иск независимо от основанията ,от които това благо се извежда (в този смисъл напр.определение №469/09.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.№3147/2028 г. IV г.о.).

Въззивният съд намира за нужно да отбележи и това ,че съгласно съдебната практика на Съда по правата на човека в С. жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че същите са действителни и необходимо направени и са разумни по размер,като съдът преценява разумния размер във всеки конкретен казус с оглед сложността на делото и необходимия адвокатски труд за запознаване с материалите по делото и изготвянето на съответните документи . В този смисъл са решение от 25 март 2010 г. по дело Ш. срещу Б. по Жалба № 17322/04 ,дело „А. П. срещу Б.„ по жалба № 30336/10 и мн.други.

        Съдът по правата на човека в С. има константна практика ,че разноските следва да се присъждат не съобразно представените документи за направени такива,а само и единствено с оглед на разумния размер на разходите.Така например по делото А. и О. срещу Б. по жалба 1596/00 жалбоподателите претендират 8500 евро хонорар на техния адвокат пред националните съдилища и Съда и представят договор за изплащане на адвокатско възнаграждение и отчет за извършена работа по време, както и разписки за пощенските разходи.Съдът е подчертал в решението си ,че според неговата практика жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само дотолкова, доколкото е доказано, че са били действително направени, необходими и разумни по размер. Отбелязвайки всички относими фактори, както и факта, че на жалбоподателите са били изплатени 824 евро от Съвета на Е. за правна помощ, Съдът е приел, че е разумно да присъди сумата от 500 евро за разходи и разноски, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите върху тази сума.

По делото Б. и др.срещу Б. (жалби номера 16354/02, 16485/02, 16878/02, 16885/02, 16886/02, 16889/02, 17333/02, 17340/02, 17344/02, 17613/02, 17725/02, 17726/02, 18410/02, 18413/02, 18414/02, 18416/02, 21023/02, 21024/02, 21027/02, 21029/02, 21030/02, 21033/02, 21038/02, 21052/02, 21071/02, 21284/02, 21378/02, 21800/02, 22430/02, 22433/02, 26478/02, 26498/02, 31049/02, 31333/02, 31518/02, 37816/02, 42567/02, 43529/02, 758/03, 3461/03 и 11219/03) за производството пред Съда жалбоподателите молят за сумата от 14 000 EUR за хонорар на двамата им адвокати и представят разбивка на положения труд, възлизащ на 146 часа за единия адвокат и на 186 часа за другия адвокат.По отношение на адвокатския хонорар, дължим на жалбоподателите в рамките на вътрешните производства, Съдът е приел, че част от така исканите разноски следва да бъдат приети за нормално дължими . Що се отнася до адвокатските хонорари, дължими по производството пред Съда по правата на човека, като има предвид сложността на делото и информацията, с която разполага, Съдът е приел за разумна общата сума от 8 000 EUR от общо претендираните 14 000 EUR .

Съобразно горната практика на Европейския съд по правата на човека въззивният съд приема в конкретния случай ,че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно като неразумно по размер с оглед минималната сложност на делото и провеждането само на две съдебни заседания .

Водим от горното и на основание Чл.248 ГПК Съдът

 

О П Р Е Д Е Л   И :

        

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат А. Г. М.- П., адвокат от АК-В. , пълномощник на К.А.Д. с ЕГН ********** ,със съгласието на баща си А. Д. Г. с ЕГН: ********** , двамата от гр .В. срещу определието по гр.д. № 1685 / 2018г .ВРС от 17.05 което е оставена без уважение молбата на ищцата за присъждане на допълнителни разноски

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :