Т.Д. № 29-2016

Решение по Търговско дело 29/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е № 39

 

Гр.Видин, 07.12.2017 година

ВИМЕТОНАНАРОДА

Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: А. П.

Членове:

при секретаря И. К. в присъствието на прокурора                                като разгледа докладваното от съдията П.  гр.дело № 29 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Правната квалификация на предявеният иск е чл.694,ал.1 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба от К.С.Г., ЕГН **********,*** против „П.“ООД, ЕИК:.................. със седалище и адрес на управление в с.К., общ.Б.. Поддържа се в исковата молба, че синдикът на ответното дружество, което е в производство по несъстоятелност по дело №49/15г. на ВОС, включил предявеното от ищеца вземане, на което е титуляр и това, което е придобил по силата на договор за цесия от 12.05.2016г. от праводатели, посочени в съставения списък на неприетите вземания. Против така изготвените списъци ищецът е подал възражение, каквото са подали и праводателите на ищеца. С определение от 02.06.16г. по ТД №49/2015г. ВОС в качеството му на съд по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията на ищеца срещу списъка на приетите вземания и срещу списъка на неприетите вземания, обявени в ТР по партидата на ответника. Определението е вписано в Търговския регистър, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Поради това се иска на основание чл.694, ал.3 от ТЗ да бъде установено че ищецът е кредитор на ответника със следните суми:

Главница – ................. лв., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 09.03.2016 г. до окончателното издължаване на сумата,и мораторна лихва в размер на .............. лв. върху главницата за времето от 01.01.2015 г. до 08.03.2016 г. , както и да им се присъдят разноските по делото.

От управителя на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че признава иска по основание и размер.

Синдикът редовно призован не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На съда е служебно известно,че с решение от 09.03.16г. по т.д.№49/15г. на ВОС по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност. С молба от 14.04.16г. ищцата е предявила вземания по отношение на ответното дружество, както следва:

Главница – ............... лв., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 09.03.2016 г. до окончателното издължаване на сумата,и мораторна лихва в размер на ........... лв. върху главницата за времето от 01.01.2015 г. до 08.03.2016 г. , както и да им се присъдят разноските по делото.  

Видно от списъка на неприетите вземания съставен от синдика на ответното дружество в същия не е включено и вземането на ищеца. С определение №31 от 02.06.16г. по т.д.№49/15г. на ВОС е оставено без уважение възражението на К.С.Г., ЕГН **********,*** против списъка на неприетите вземания. От направената справка в Търговския регистър се установява,че определението е обявено на 23.06.16г.

             При така установените по делото обстоятелства ВОС счита,че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

           Съгласно чл.694, ал.1 от ТЗ Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 , може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 . В настоящия случай ищеца като кредитор на неприето вземане е направил възражение пред съдът по несъстоятелността, което е оставено без уважение с определение №31 от 02.06.16г. по т.д.№49/15г. Поради това и ищецът с настоящия иск е реализирал правата си по чл.694,ал.1 от ТЗ. Определението е обявено в ТР на 23.06.16г. а исковата молба е подадена на 29.06.16г.-т.е. в срока по ал.1.

Първо, следва да се обсъди въпроса за постановяване на решение при признание на иска с оглед изразеното становище от ответника в отговора му и приложените от него доказателства.

   В чл.237 от ГПК е предвидена възможността да се постанови решение при признание на иска, като изрично е посочено в кои случаи съдът не може да постанови такова решение. Първо, когато признатото право противоречи на закона, и второ , признато е право , с което страната не може да се разпорежда. При тази нормативна уредба, за да се отговори на поставения въпрос, следва да се имат предвид страните в настоящото производство и действията , които могат да извършват във връзка с разпореждането по предмета на делото. В случая   надлежно легитимираните страни са ищецът, като кредитор, по отношение на който има непризнато вземане, което е предявено от него, както и ответника, като длъжник. Доколкото ответникът извършва процесуалните действия чрез управителните си органи-чл.635,ал.3 от ТЗ, за да се осъществи валидно признание, което е действие по разпореждане с предмета на делото ,следва това признание да е заявено и от синдикаъй като синдикът, след като е редовно уведомен , не е взел становище по иска, т.е. липсва признание. Налице е втората хипотеза на чл.237,ал.3 от ТЗ и предвид специфичният характер на иска по чл.694 от ТЗ не следва да се постановява решение при признание на иска, а да се преценят представените доказателства по делото.

Видно от доказателствата, налице са споразумение хот 23.02.2012 г. и дъпълнително споразумение от 07.11.2013 г. и запис на заповед от 30.11.2014 г., сключени между ищеца и ответника чрез неговите управители за периода .

В процесния случай вземането се основава на издадена в полза на кредитoра запис на заповед, платима без разноски и с протест при предявяването си, като падежът на същата е до 31.12.2014 г., поради което в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно менителнично правоотношение.

В случая тежестта на доказване на съществуване на вземането лежи върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане – т.е. пораждане на задължението и дължимостта му към завеждането на иска / в този смисъл решение 38/04.04.2013 година, постановено по т.д.1165/2011 година на ВКС, I т.о./. Абстрактният характер на записа на заповед не означава, че във всеки един конкретен случай неговото издаване няма основание. Поемането на парично задължение винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения. Датата на издаване на записа на заповед следва да се ценят и в контекста на процесуалното поведение на ответника „П.” ООД – безусловно признание на дълга и пълно дезинтересиране от процеса и налагащи извод за злоупотреба с права по см. на чл.289 ТЗ, каквото поведение законът не позволява нито в частен, нито в обществен интерес /чл.8 ЗЗД/.

Налице е едновременност на осъществяваните правни действия по повод на вписване в ТР, издаването на записа на заповед, знание у издаващия запис на заповед за влошеното икономическо състояние на дружеството, тъй като датата на записа на заповед е малко преди датата на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Осъществяването на тези факти води до преминаване тежестта на доказване на съществуване на вземането върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане и след като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи вземането следва да се приеме, че не е налице валидно менителнично правоотношение, което налага извода за неоснователност на предявения иск.

На основание чл.694,ал.2 ТЗ предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВОС сумата от 78,ал.6 от ГПК във връзка с чл.694,ал.2 от ТЗ ответника следва да бъде осъден да заплати на ВОС дължимата държавна такса върху предявените искове в размер на ........... лв.

Водим от горното Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ от К.С.Г., ЕГН **********,*** против „П.“ООД, ЕИК:...................... със седалище и адрес на управление в с.К., общ.Б., че ответникът дължи на ищеца следните суми:

Главница – ................ лв., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 09.03.2016 г. до окончателното издължаване на сумата,и мораторна лихва в размер на .................. лв. върху главницата за времето от 01.01.2015 г. до 08.03.2016 г. , както и да им се присъдят разноските по делото.

ОСЪЖДА К.С.Г., ЕГН **********,*** да заплати на ОС-Видин държавна такса върху отхвърлените искове в размер на ............. лв /................./ лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: