ВНОХД № 350-2017

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 166

 

гр. Видин , 18.01.2018г.

 

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Видинският окръжен съд           наказателно отделение   в   публичното

заседание на деветнадесети декември

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

 

              

                                                          Председател: И. И.

                                                                  Членове: Л. Л.

                                                                                   Р.Д.

 

 

                                                                

 

при секретаря   И. К.                     и   в присъствието на

прокурора      П. В.              като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л.             ВНОХД № 350 по описа

за 2017г., и за да се произнесе съобрази следното:

 

            С присъда № 559/01.11.2017г. по НОХД № 1471/2017г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимият С.Ц.В. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.10.2017г. в гр. Видин, по ул. „М“ с посока на движение от квартал „Нов път“ към главен път 1-1, управлява моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *, собственост на Л. А. М. от с. Арчар, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му за такова деяние по административен ред с НП № 16-0953-000752 от 15.07.2016 год., издадено от Началник Група към ОД МВР Видин, Сектор „Пътна полиция“, влязло в законна сила на 16.11.2016г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, подсъдимия е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

            Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия В., чрез неговия адвокат пълномощник Г.П.. В жалбата е визирано, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Иска се присъдата да бъде изменена, като изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено за срок от 3 години, съобразно чл.66, ал.1 от НК.

           Представителят на Окръжна прокуратура – Видин, в с.з. изрази становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 343в, ал. 2 от НК и е наложил справедливи наказания.

           Безспорно е установено по делото, че подсъдимия С.Ц.В. *** с посока на движение от квартал „Нов път“ към главен път 1-1, управлява моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *, собственост на Л. А. М. от с. Арчар, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му за такова деяние по административен ред с НП № 16-0953-000752 от 15.07.2016 год., издадено от Началник Група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Видин, влязло в законна сила на 16.11.2016г.

           От удостоверение №953000-9628 от 18.10.2017г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Видин е видно, че на лицето С.Ц.В. с ЕГН ********** към 17.10.2017г. не е издавано свидетелство за управление на МПС и същия е неправоспособен водач.

           Видно от издаденто срещу В. НП № 16-0953-000752 от 15.07.2016г., от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Видин, влязло в сила на 16.11.2016г., на подсъдимия е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.150 от ЗДП и на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП, а именно, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач. НП е връчено лично на В. на 08.11.2016г.      

           Фактическата обстановка се базира на доказателствата по делото от досъдебното производство и самопризнанията на подсъдимия, които напълно се подкрепят от доказателствата – цитираните по – горе, АУАН № 931318/17.10.2017г. и показанията на свидетелите Александров, Илиев и Борисов.

           По смисъла на чл.150 от ЗДП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

           По смисъла на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се наказва.

           От така установената фактическа обстановка се налага извода, че поведението на подсъдимия, от обективна и субективна страна, е съставомерно по чл. 343в, ал. 2 от НК.

           За престъпление по цитирания текст от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 1 до 3 години и с „глоба“ от 500 до 1200 лева.

            ВРС е разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК и е след като е преценил, че в случая са налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 и чл.55 от НК, е приложил чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като по – благоприятен за дееца. ВРС е приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и е слязъл под най – ниския предел на наказанието за престъплението и е наложил „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. На основание чл.55, ал.3 от НК, не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“. ВРС е отчел като смекчаващи обстоятелства следните такива: подсъдимия се е признал за виновен на ДП и пред Съда; спомогнал е да бъде разкрита фактическата обстановка по делото; съжалява за извършеното; затруднено материално и социално положение на подсъдимия; престъплението не разкрива висока степен на обществена опасност и не са настъпили значителни общественоопасни последици. ВОС намира, че има хипербола в извода на ВРС за многобройност на смекчаващите обстоятелства, както са визирани в мотивите: признанието на вината на ДП, спомагането да бъде разкрита фактическата обстановка и съжалението за извършеното са различни интерпретации, респ. повторение на едно и също обстоятелство - самопризнание. Коментара на ВРС за обществената опасност на престъплението, също не разкрива смекчаващо обстоятелство. В тая насока следва да се има предвид, че престъплението по чл.343в, ал.2 е на формално извършване, насочено е против обществените отношения гарантиращи безопасността в транспорта и е криминализирано в раздел втори, глава единадесета от особената част на НК. Общественоопасните му последици се изразяват в застрашаване на обществените отношения, гарантиращи безопасността в транспорта. Посочените последици са налице и напълно неуместни са съжденията на ВРС, че същите не са „значителни“.

Конкретното деяние се отличава с обичайната за този вид престъпление степен на обществена опасност. Тази на дееца обаче е завишена, предвид повторяемостта във времето на действието с което е осъществено изпълнителното деяние, за което е бил многократно санкциониран. Видно от справката за извършените от В. нарушения на правилата за движение, издадена от Началник Група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Видин, подсъдимия е наказван за множество нарушения на правилата за движение, включително и за много такива по чл.150 от ЗДП. В противовес на декларативните самопризнание на дееца и изразеното от него съжаление на ДП, са предишните му осъждания /две след реабилитация, като едното е за тежко умишлено престъпление, а другото по чл.343, ал.2 от НК, т.е. престъпление от същия вид като това, което е предмет на настоящото дело/, както и многобройните му нарушения по ЗДП, видно от справка от ОД на МВР – Видин. Санкциите не са довели до промяна в нагласите и поведението на подсъдимия към спазване правилата на ЗДП. Посочените обстоятелства са отегчаващи отговорността на дееца и го характеризират отрицателно, като лице с повишена обществена опасност, и с пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата. Поради това, ВОС не споделя извода на ВРС за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които да обуславят приложение на чл.55 от НК, но въззивната инстанция не може да отегчи положението на обжалващия, с оглед правилото „reformatio in peius“. ВОС намира, че индивидуализираното от ВРС наказание е достатъчно снизходително и няма основание да бъде намалено, още повече след приложението на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. По – леко наказание е в разрез с чл.36 от НК, респ. с генералната и специална превенции.

           Видно от справката за съдимост на подсъдимия, с определение от 24.04.2012г. по ЧНД №1873/2011г. на ВРС, в сила от 09.05.2012г., са групирани наказанията по НОХД № 909/2011г. и по НОХД № 1506/2010г., и двете по описа на ВРС, като е наложено едно, най – тежкото, а именно: лишаване от свобода за срок от 10 месеца, при строг режим. С определение № 193/15.06.2012г. по ЧНД № 311/2011г. на Врачанския окръжен, в сила от същата дата, подсъдимия е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието /остатък 1 месец и 9 дни/ с изпитателен срок 6 месеца, съобразно чл.70, ал.6 от НК /редакция към 15.06.2012г./. Към момента на извършване на деянието, предмет на настоящото дело, респ. 17.10.2017г., подсъдимия се счита осъждан,       с наложено на наказание „лишаване от свобода”. Това изключва приложението на чл.66 от НК. Независимо от предишното осъждане, ВОС счита, че за В. е наложително да изтърпи наказанието наложено му в настоящото производство, за да се постигнат целите на наказанието и поправянето на дееца.

           С оглед горните съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Неоснователен е довода, че В. е бил реабилитиран на основание чл.88а, ал.1 от НК. Това не е така, тъй като от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца до 17.10.2017г., не е изтекъл 5 годишния срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК. С оглед чл.88а, ал.3 от НК, при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал.1 /на чл.88а от НК, респ. този по чл.82, ал.1, т.4 от НК/ започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. В настоящия случай той е изтекъл на 15.12.2017г., т.е. след извършване на деянието предмет на това дело.

            Предвид горните съображения, жалбата на В. е неоснователна и не следва да бъде уважена. Не се касае за явна несправедливост на наложеното му наказание. ВОС не съзира основание да го намали, а също така няма основание за приложение на чл.66, ал.1 от НК.

            Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Съдът

 

           Р   Е   Ш   И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА присъда № 559/01.11.2017г. по НОХД № 1471/2017г., по описа на Районен съд – Видин            

           Решението e окончателно.

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: