ГР.Д. № 37-2017

Решение по Гражданско дело 37/2017г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 38

                                              

 

                                                             20.07.2017

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен     съд     гражданска   колегия

В открито съдебно заседание на двадесет и първи юни

две   хиляди и   седемнадесета  година   в   състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                    Членове:

                                                          

При секретаря А.А.        

и в присъствието на прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

Търговско дело № 37 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е предявен по реда на чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК.

Предявен е от „Б. ДСК“ ЕАД гр.С. против Л.И.А. от гр.В. с цена на иска общо в размер на 1 382 140.93 лв., от които главница 938 962.56 лева, договорна лихва за периода 10.04.2011г. 10.04.2016г. в размер на 436 346.54 лева, санкционираща лихва за периода 07.04.2016г.-10.04.2016г. в размер на 1092.90 лева, заемни такси 5 738.93 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2016г. до окончателното погасяване на задължението.

Поддържа се в исковата молба, че банката ищец на 11.04.2016г. е подала пред Районен Съд гр.В. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката против Л.И.А. за заплащане на дължими суми към банката предмет на настоящия иск. По ЧГр.Д. № 777/2016г. по описа на ВРС заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 14.04.2016г., издаден е и изпълнителен лист против длъжника, като банката е образувала изпълн.дело № 677/2016г. по описа на ЧСИ Р. М.. Поддържа, че на 20.06.2016г. банката е уведомена, че е постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение, което е правното основание за предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането на банката към 11.04.2016г.

В исковата молба се поддържа, че между страните е бил сключен договор за ипотечен кредит на 18.09.2008г. за сумата 940 000 лева със срок за издължаване 360 месеца от датата на усвояването му 26.09.2008г. Страните са уговорили гратисен период за издължаване на главницата 84 месеца през който на кредитополучателя е дадена възможност да погасява в избран от него момент част или цялата уговорена главница, както и да усвоява отново суми в рамките на направените погасения. Поддържа се, че дължимите суми след гратисния период от м.октомври 2015г. са: месечна вноска в размер на 7269.14 лева, заедно с дължима вноска за главница в размер на 982.04 лева. В исковата молба е посочено, че в договора са уредени дължими лихви, които са съобразени при изпълнение на условията на програма „ДСК уют“ за което кредитополучателят имал право на преференциална лихвена добавка, което право губи в случай на неизпълнение на някое от условията по програма „ДСК уют“. За обезпечение на от пуснатия кредит страните са сключили договор за ипотека върху недвижим имот собственост на Л.И.А. и С. З. А. находящ се в гр.С.. Поддържа се, че след сключването на договора внасяните от ответника суми са били достатъчни за погасяване на вноските по кредите до м.април 2011г., а към датата на настъпване на предсрочната изискуемост 07.04.2016г. не са били погасени 58 броя погасителни вноски. Поради неизпълнение на условията по договора банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, като на посочения по договор за кредит адрес е изпратена нот.покана, която е редовно връчена на 05.04.2016г. при отказ, удостоверен от нот.Л. Ц.. Поискано е да се признае за установено по отношение на банката кредитор „Б. ДСК“ ЕАД, че ответникът Л.И.А. дължи на банката по силата на договор за ипотечен кредит исковите суми, като е поискано да бъдат присъдени и направените в производството разноски от ищеца.

На основание чл.367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба на ответника, като в определения двуседмичен срок, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в който на първо място е направено възражение за недопустим на предявения иск, тъй като за същото искане и на същото основание е постановено влязло в сила решение № 1740/2014г. по Т.Д. № 1209/2014г. по описа на САС с което е отхвърлен предявения иск и след като двете дела имат за предмет един и същи спор, производството по настоящето дело следва да бъде прекратено. Посочено е и второ основание за прекратяване на настоящето производство, а именно че пред СРС е налице висящо дело със същия предмет, което е заведено преди настоящето производство, а пред СГС е предявено осъдителен иск за същите суми, което производство също е висящо към момента на предявяване на настоящия иск.

В отговора на исковата молба е направено възражение, че приложените към заявлението за издаване на заповед за изпълнение документи са нередовни от външна страна, тъй като от извлечение от справка за кредита към 10.12.2008г. е посочено, че неусвоената сума от кредита е 564 000 лева и дължимите лихва следва да се начисляват само върху усвоената сума. Поддържа се, че в подаденото заявление липсва яснота относно размера на санкционната лихва и заемните такси, поради което заявлението не е следвало да бъде издавано. В извлечението на счетоводните книги на банката има пълно несъответствие на претендираните погасителни вноски и тези по погасителния план, което също е било основание за отхвърляне на заявлението. На това основание на първо място е поискано съгласно чл.126 от ГПК да се прекрати производството по настоящето дело, а в случай че не се уважи това искане, да не се уважава предявения иск, тъй като е неоснователен.

Ищецът е подал по делото допълнителна искова молба в която е оспорил изложените в отговора искания, като поддържа че постановеното от САС решение по Т.Д. № 1209/2014г. е несъотносимо към предмета на настоящето дело, тъй като и настоящия иск е предявен на основание нова заповед за изпълнение за удостоверяване на вземането на банката против Л.А. по договор за ипотечен креди от 18.09.2008г., а цитираното по-горе решение касае издадена заповед за изпълнение по ЧГр.Д. № 299/2012г. на ВРС. Оспорват се и изложените в отговора обстоятелства за висящи пред СГС и СРС дела със същия предмет, тъй като образуваното Гр.Д. № 8335/2016г. на СГС е било прекратено, като съдът е върнал исковата молба на банката, която е била подадена на 11.04.2016г., т.е. преди предявяване на заявлението за изпълнение, предмет на настоящето дело и към момента на предявяване на настоящия иск няма висящи искови производство против ответника на същото основание. Оспорено е твърдението, че е налице неусвоена сума по кредита в размер на 564 000 лева. Оспорено е твърдението, че е налице формирана сила на присъдено нещо с решението по Т.Д. № 1209/2014г. на САС, тъй като е налице нова заповед за изпълнение, издадена по надлежния ред и настоящето производство е с друг предмет по който не е формирана сила на присъдено нещо. В допълнителната искова молба са изложени съображения относно позоваването на ответника на разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на претенцията за лихви, като се поддържа че по отношение на претендираните лихви не е приложима тригодишната погасителна давност, тъй като в случая не се касае за периодични плащания, а за уговорка между страните за издължаване на цялостно дължима сума на погасителни вноски.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба в който поддържа възраженията си направени в отговора на исковата молба.

Окръжния съд след като се запозна с твърденията и възраженията на страните приема за установено следното:

По допустимостта на предявения иск:

Съдът приема възраженията за недопустимост на предявения иск за неоснователни.

Неоснователно е искането на ответника за прекратяване на настоящето производство на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Не се установява по делото да е налице висящо дело между същите страни и на същото основание и за същото искане, които да са заведени преди предявяване на настоящия иск. В последното с.з. ищецът е представил определение от 04.11.2016г. постановено по Гр.Д. №8335/2016г. по описа на СГС с което е върнал исковата молба на „Б. ДСК“ ЕАД подадена на 11.04.2016г., което определение е влязло в сила на 28.11.2016г. По това възражение ответникът не е представил писмени доказателства за наличието на твърдените в отговора на исковата молба висящи искови производства, поради което искането за прекратяване производство по делото на това основание ще следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и искането за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска поради обстоятелството, че спорът предмет на настоящето дело е разрешен с влязло в сила решение. Действително с решение № 1740/01.08.2014г. по Т.Д. № 1209/2014г. е било отменено Решение на ВОС и отхвърлен предявения от „Б. ДСК“ срещу Л.И.А. иск за установяване на вземания по договор за ипотечен кредит от 18.09.2008г., което е влязло в законна сила, тъй като с определение от 09.02.2016г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението. Предметът обаче на решенията по това производство е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземане по издаване заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГр.Д. № 299/2012г., докато предмет на настоящето производство е установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по ЧГр.Д. № 777/2016г. по описа на ВРС поради което не е налице идентичност на спора и не са налице основанията на чл.299, ал.2 от ГПК.

По тези съображения Окръжния съд приема че искът е допустим.

По основателността на иска:

От приложеното по делото ЧГр.Д. № 777/2016г. по описа на ВРС е видно, че банката ищец е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника Л.И.А. за парично вземане – главница в размер на 938 962.56 лева, договорна лихва 436 346.54 лева за периода от 10.04.2011г до 10.04.2016г., санкционна лихва 1092.90 лева за периода от 07.04.2016г. до 10.04.2016г., заемни такси в размер на 5 738.93 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2016г. до изплащането й, ведно с разноските по производството. В заявлението е посочено, че паричното вземане е въз основа на неизпълнение на договор за ипотечен кредит от 18.09.2008г. поради забава на плащанията над 90 дни, като договора е обявен за предсрочно изискуем. В заявлението са посочени по дати дължимите и неизплатени вноски по договора, датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 07.04.2016г., като е поискано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката в което е отбелязано, че кредита в размер на 940 000 лева е усвоена на 26.09.2008г., като крайния падеж на издължаването му е 26.09.2038 г., а датата на настъпване на предсрочна изискуемост 07.04.2016г. Към тази дата са посочени дължимите и не изплатени вноски по дати, които са общо 59 на брой, всяка една в размер на 7 269.14 лева. ВРС е издал заповед № 619-РЗ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с която е разпоредил длъжникът да заплати на банката посочените в заявлението суми, ведно с разноските по производството. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист по който е образувано изпълнително дело № 20167900400677 на ЧСИ Р. М. с район на действие СГС.

Съдът намира направените възражения за нередовност на документите представени със заявлението на банката за неоснователни. Със същото е представено извлечение от счетоводните книги на банката по партидата на длъжника, което извлечение е изготвено от упълномощено от банката лице и съдържа цялата налична информация по движение на кредита. Със заявлението е представена нот.покана с която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е приложена разписка заверена от нотариус Ц. че адресата Л.А. е отказал да получи поканата с дата 05.04.2016г., приложен е договора за ипотечен кредит в който страните са уговорили условията за получаване на кредита и погасяване на същия, общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, които са подписани от кредитополучателя и погасителния план подписан от страните по договора. Съдът приема че така представените документи са редовни от външна страна и са основание за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист.

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза по която вещото лице е изготвило писмено заключение, което е прието от страна и не е оспорено от страните. В заключението си вещото лице посочва, че по сключения между страните договор за кредит банката е предоставила на ответника кредит в размер на 940 000 лева, който е усвоен на 26.09.2008г. със срок за издължаване 360 месеца. В чл.2 от договора страните са уговорили гратисен период за издължаване на главницата – 84 месеца през който ответникът имал право да погасява част или цялата усвоена главница. В чл.7 от договора страните са уговорили лихви, които към датата на сключване на договора са били – БЛП 4.69%, надбавка 3.60%, която е намалена с отстъпка 0.5% по програма „ДСК уют“. Вещото лице посочва, че с протокол от 16.10.2008г. банката е взела решение за увеличение на БЛП с 1% и банката е започнала олихвяване на кредита от 21.10.2008г. с 8.79% годишна лихва, а от 24.03.2011г. банката е олихвявала кредита с 9.29%, тъй като А. е изгубил правото по програма „ДСК уют“. Вещото лице посочва, че проверката е извършил на база извлечение от кредитната сметка на А., като в заключението са посочени по дати и години усвояване и погасяване на главница по кредита. Към 07.10.2010г. възползвайки се от правото на гратисен период през който кредитополучателят е могъл да погасява главница и да усвоява суми не надвишаващи погашението е усвоил общо суми по кредита в размер на 1 696 962.56 лева, като е погасил главница към същия момент в размер на 758 000 лева. В заключението е приложена таблица от разплащателната сметка общо за погашения на задължението за лихва, главница и такси от която таблица е видно, че към 11.07.2011г. общо са погасени лихви в размер на 156 809.99 лева, 600 лв.такси. Вещото лице посочва, че след изтичане на гратисния период погасителната вноска е изчислена на база равни, месечни анюитетни вноски от които не са изплатени 59 броя – 1 вноска от 10.05.2011г. и 58 броя в размер на 7 269.14 лева. Вещото лице е дало заключение, че погасителните вноски се различават по размер от вноските по погасителния план, тъй като погасителния план лихвата е изчислена преди увеличение на БЛП, а в извлечението погасителните вноски са изчислени на база ГЛП в размер на 9.29% след увеличение на лихвата и отпадане на преференцията. В заключение в.л. посочва, че задълженията към банката са били погасявани съгласно условията на договора до 10.10.2010г., когато е внесена последната редовна вноска, а в последствие вноските са били погасявани частично и със закъснение, като последната вноска е на 11.07.2011г. Вещото лице дава заключение, че размера на неиздължената главница към датата на подавана на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 938 962.56 лева, размера на дължимата договорна лихва за забава към датата на подаване на заявлението е 436 346.54 лева, размера на санкциониращите лихви е 1092.90 лева, а размера на дължимите такси по тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършваните услуги на клиента е 5 738.93 лева.

От така установените обстоятелства окръжния съд приема че предявения иск е основателен и доказан.

Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно изготвено и на база проверка по разплащателната сметка на ответника.

Установява се, че кредитополучателят и ответник по настоящето дело не е изпълнявал задълженията си за погасяване на вноските по сключения между страните договор за ипотечен кредит от 18.09.2008г., същият е изпаднал в забава по плащане на дължимите и уговорени вноски, като съдът приема за неоснователно възражението на ответника че не е налице забава в изпълнението поради уговорения между страните гратисен период за издължаване на главницата. Вещото лице в заключението си посочва, че на база гратисния период през който ответникът е погасявал част от главницата и усвоявал нови суми същият е изтекъл на 26.09.2015г. Дори да се приеме тази дата за края на гратисния период от нея до подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 11.04.2016г. е налице не изпълнение на договора с повече от две дължими вноски, което е налице и към датата на подаване на нотариалната покана с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице е видно, че след посочената дата от 10.10.2015г. са налице шест непогасени дължими вноски поради което следва да се приеме, че банката законосъобразно се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Неоснователно е възражението на ответника, че има несъответствие между уговорения погасителен план и определените за погасяване вноски. Установява се по делото както от представените писмени доказателства, така и от заключението на в.л. че лихвения процент е бил променен от банката, което като възможност е посочено в общите условия подписани от ответника, а така също че същия е загубил правото да ползва преференцията по „ДСК уют“ поради което и лихвения процент е бил увеличен.

Съдът приема за неоснователно възражението, че е налице погасителна давност по отношение на дължимите лихви, тъй като в случая не се касае за периодично плащане съобразно изискванията на чл.111 от ЗЗД, а за разсрочено задължение по споразумение между страните по договора.

По изложените съображения съдът, приема че искът ще следва да бъде уважен като се признае за установено че ответникът дължи на банката ищец посочените в заповед за изпълнение № 619-РЗ на парично задължение по чл.417 от ГПК от 14.04.2016г., издадена по ЧГр.Д. № 777/2016г. по описа на ВРС суми, като същия ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски съобразно представения списък в размер на 27 642.82 лева Д.Т., 250 лева депозит за вещо лице и 300 лева юриск.възнаграждение.

По изложените съображения окръжния съд

         

                                    Р Е Ш И:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.И.А. ***, ЕГНТ: ********** че вземането на „Б. ДСК“ ЕАД гр.С. срещу него към датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ЧГр.Д. № 777/2016г. по описа на ВРС – 11.04.2016 г. въз основа на договор за ипотечен кредит от 18.09.2008г. съществува и че същият дължи на Б. следните суми: главница в размер на 938 962.56 лева, договорна лихва 436 346.54 лева за периода от 10.04.2011г до 10.04.2016г., санкционна лихва 1092.90 лева за периода от 07.04.2016г. до 10.04.2016г., заемни такси в размер на 5 738.93 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2016г. до изплащането й, както и Д.Т. 27 642.82 лева и 21 262.11 лева възнаграждение за юрисконсулт.

          ОСЪЖДА Л.И.А. ***, ЕГН: ********** да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД гр.С. направените в тази инстанция разноски по делото в размер на 27 642.82 лева Д.Т., 250 лева депозит за вещо лице и 300 лева юриск.възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: