ВЧНД № 117-2019

Определение по Наказателно дело 117/2019г.

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 81

 

 

Видинският окръжен съд – наказателно отделение   в закрито заседание       на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, разгледа в състав:

                                                            Председател: Л.Л.

                                                                 Членове: ВЛ.С.

                                                                                 Р.Д.

 

                              

докладваното от съдията Л.Л. ЧНД № 117 по описа за 2019г., и за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.345 от НПК.

            С определение от разпоредително заседание на 24.04.2019г. по НОХД № 1612/2018г., по описа на Районен съд – Видин, на основание чл.249, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – Видин за изпълнение на дадени указания по отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП.

            Против горното определението на ВРС в срок е подаден частен протест от Районна прокуратура – Видин. В протеста се развиват съображения, за неправилност на определението. Предлага се да бъде отменено атакуваното определение с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на РП – Видин за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

           Срещу протеста е постъпило възражение от адвокат Ц.И., в качеството му на защитник на подсъдимата Д.С.. Във възражението се сочи, че частния протест е немотивиран, моли се същия да бъде оставен без уважение, като се изтъкват аргументи в подкрепа на прекратителното определение на ВРС.

           Частния протест е подаден от активнолегитимирано лице и е процесуално допустим. Разгледан по същество, протеста е основателен.

           НОХД № 1612/2018г., по описа на Районен съд – Видин е образувано въз основа на ОА на РП-Видин, срещу Д. Т.С., на която е повдигнато обвинение за измама по чл. 211, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в условията на продължавано престъпление, като случаят е особен тежък.

           ВРС е съзрял процесуалните нарушения, единствено относно съдържанието на обвинителния акт, макар че в своите съждения ВРС не е визирал кои конкретни норми от НПК, регламентиращи изисквания в тази насока, са нарушени. ВОС намира, че правилната преценка в случая следва да се извърши като се държи сметка за процесуалните изисквания относно съдържанието на ОА, респ. чл.246, ал.2 и 3 от НПК, през призмата на конкретиката на обвинението. В тази насока, следва да се има предвид, че обвинението трябва да бъде ясно, точно и пълно формулирано както на досъдебното производство, така и в обвинителния акт, за да знае обвиняемият /подсъдимият/ в какво е обвинен и да организира защитата си. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът трябва да посочи фактите, релевантни за обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление и участието на обвиняемия /обвиняемите/ в него - времето и мястото на извършване на престъплението, механизма на неговото осъществяване, пострадалото лице и причинения вредоносен резултат, като по този начин определи ясно предмета на доказване и постави основните рамки на доказателствения процес. Прокурорският акт трябва да е изготвен в унисон с предписанията на чл. 246 от НК и да съдържа обстоятелствата, индивидуализиращи престъпното деяние, за да може да изпълни своята процесуална роля. С оглед конкретното обвинение, следва да се има предвид, че изпълнителното деяние е в двете форми включени в състава, респ. „възбудила и поддържала заблуждение”, като е визирано времето когато това е сторено. Измамата по смисъла на НК, през призмата на конкретния казус, предполага наличие на установени няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето и да е поддържал заблуждението на това лице, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга /или достави определена стока, извърши определена работа и пр./; деецът да не е имал намерение и/или възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел да набави за себе си имотна облага и в резултат на тези негови действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца. Договорните отношения могат да се използват при осъществяване на наказателно-правната измама. Тогава деецът няма намерение да се задължи по тях /изначална липса на такова намерение/, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. От съществено значение са обстоятелства, обусловили възникването на облигационната връзка и конкретно съгласието на съконтрахента, както и на причините, поради които се е стигнало до неизпълнение.

           Неправилно ВРС е преценил, че са допуснати съществени процесуални нарушения „…досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия … По този начин обвиняемата е лишена от възможността да разбере в какво е обвинена, за да може да организира и реализира ефективна защита.“ Мотивировката на ВРС е в три отделни абзаца, които ВОС ще визира, и ще ги обсъди поотделно.

           ВРС е посочил: “… От обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно колко договора са сключени с всяко от двете ощетени юридически лица, на кои дати са сключени договорите, за колко броя автомобили, както и марката и модела на автомобилите. Не става ясно също каква е договорената продажна цена на автомобилите по всеки от договорите, както и има ли плащане и ако има каква сума е платена. Не става ясно уговореното капаро по всеки от договорите, част ли е от продажната цена.“

           При внимателния прочит на обвинителния акт се вижда кои точно са инкриминираните договорни отношения между „****“ ЕООД –Видин със всяко от ощетените ЮЛ, респ. ТД „****“ Полша и „****" САС- Република Ф.. Видно е кога са сключени и какъв е техния предмет. В крайна сметка, в достатъчна степен са описани договорните отношения, които са послужили като средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. Описани са конкретните действия на подсъдимата, които запълват със съдържание изпълнителните деяния „възбудила и поддържала заблуждение” /конкретизирани по време и място/, и които, според прокуратурата, изразяват нейното съзнание, че поема ангажимент не за да го изпълни, но само за да набави за себе си имотна облага, и в резултат на тези нейни действия пострадалият е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в нейна полза. Конкретно: видно е кои са облигационните отношения във връзка с деянието от обективна страна, кога са възникнали, за колко автомобили са, описани по марка и модел. Посочени са ясно всички плащания на ощетените ЮЛ във връзка с тези договорни отношения. Посочен е безвъзмезния характер на тези разпореждания със средства и сумите с които са ощетени платците. Следва да се има предвид, че изискването през призмата на чл.246, ал.2 и 3 от НПК, за описване на обстоятелствата обективиращи признаците на деянието, за което е повдигнато настоящото обвинение, не се покрива с необходимост от подробно визиране на съдържанието на процесните договори. Договорните отношения са описани в достатъчна степен, за да е ясно на защитата, кои такива има предвид обвинението. В тази насока, непосочване цената на един автомобил и дали уговореното капаро е част или не от продажната цена, не е непълнота, която да разкрива ОА в разрез с процесуалните изисквания, регламентирани в цитираната норма. От друга страна, няма пречка за защита при разглеждане на делото да се позовава на клаузи от договорните отношения, които преценява, че са в унисон с нейната теза.

           Неправилно ВРС е констатирал, че са посочени несъответстващи на обвинителната теза дати в обвинителния акт - 06.06.2015г. /на л. 3 от обвинителния акт/ и 26.06.2015г. /на л. 4 от обвинителния акт/, като не става ясно дали се касае за техническа грешка или са посочени събития, настъпили след инкриминирания период. Според ВОС, с оглед контекста в ОА и хронологията в него, определено се касае за очевидна фактическа грешка, и в правомощията на ВРС е да я установи, и да прицедира с оглед чл.248а, ал.1 и сл. от НПК.

           Неправилно ВРС е констатирал, че е налице противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт и заключителната част, досежно въведеното заблуждение от обвиняемата по отношение на ощетените юридически лица на всяка от посочените дати за колко броя автомобили е: „Например, на л. 3 от обвинителния акт, абзац 3 отгоре - надолу са посочени 11 броя автомобили като не става ясно каква е тази посочена цифра.“ Посочения брой автомобили, е бил предмет на комуникация между съкотрахентите на съответна дата от инкриминирания период и е част от цялото количество автомобили, предмет на процесните договорни отношения, относно което количество няма разлика между обстоятелствената част и диспозитива на ОА.

           С оглед горните съображения неоснователна е и тезата във възражението от адвокат Ц.И., в качеството му на защитник на подсъдимата Д.С. Там до голяма степен са преповторени съображенията на ВРС, които бяха обсъдени по-горе. Различното е съзряното от защитата несъответствие, описано като т.3 на страница 1 от възражението. Несъответствие няма. От внимателния прочит на ОА в посочената част е ясно, че договорните отношения са за 36 автомобила, както е визирано в обстоятелствената част и диспозитива на ОА, а не за 54, както и се е сторило на защитата.

           В крайна сметка, неоснователен е крайния извод на ВРС, че обвиняемата е лишена от възможността да разбере в какво е обвинена, за да може да организира и реализира ефективна защита.        

           Волята на обвинението е ясна, конкретна и подробно визирана. Не е налице противоречие или неяснота в обвинителния акт. Описани са времето, мястото и начина на осъществяване на деянието, включително обстоятелствата които обективират съставомерните признаците от обективна и субективна страна.

            Това не е съобразено от ВРС, който не е съобразил и друго: при изготвяне на OA прокурорът има суверенното право да посочи кои факти и обстоятелства намира за установени, както и да определи относимата /според него/ за тях правна квалификация на престъплението, за което повдига обвинение с ОА, т.е. прокурора формулира обвинението с обем и по начин какъвто намери за добре, стига да е покрит стандарта на чл.246, ал.2 от НПК, относно съдържанието на ОА. В случая тази разпоредба не е нарушена.

           Извода на ВРС за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователен.

            Предвид горното частния протест на РП – Видин е основателен.

           ВРС неправилно е прекратил съдебното производство и е постановил връщане на делото на прокурора.         

           Определение от разпоредително заседание на 24.04.2019г. по НОХД № 1612/2018г., по описа на Районен съд – Видин, с което на основание чл.249, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – Видин за изпълнение на дадени указания по отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП, е неправилно и следва да бъде отменено.   

            Предвид горното и съобразно чл.345 от НПК, Съдът         

 

           О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ определение от разпоредително заседание на 24.04.2019г. по НОХД № 1612/2018г., по описа на Районен съд – Видин, с което на основание чл.249, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – Видин за изпълнение на дадени указания по отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП.

           ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин за разглеждането му.

            Определението е окончателно.

 

 

 

           

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: