Р Е Ш Е Н И Е №167
гр. Видин 17.01. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: И. И.
Членове: Л.Л.
Р. Д.
при секретаря А. А. и в присъствието на прокурора В. В, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНЧХД №336 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №542, постановена на 24.10.2017г. по н.ч.х.д.№1269 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин, подсъдимият В.Ц.П., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 24.08.2016г. около 17.20ч. в заведение „Импулс Палас" гр.Видин причинил на Н.Д.Г. ***, с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на устата с разкъсно- контузна рана на долната устна, охлузвания на двете ръце и дясно коляно, с което причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болки и страдания - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на същото основание и във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК и чл.57 от НК го осъдил и му е наложил наказание „Пробация" със следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител, или определено длъжностно лице два пъти седмично.
2.Задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Със същата присъда подсъдимият В.Ц.П., е признат за виновен в това, че на 24.08.2016г. около 17.20ч. в заведение „Импулс Палас" гр.Видин казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Д.Г. *** с ЕГН **********, а именно „да ти еба майката и глупак" в негово присъствие - престъпление по чл.146, ал.1 от НК и насъщото основание и във вр. с чл. 36 и чл.54 от НК го е осъдили и му е наложил наказание „глоба" в размер на 1000 лв.
На осн.чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание за изтърпяване, като е наложил на подсъдимия П. най-тежкото измежду наложените по-горе, а именно „Пробация" със следните пробационни мерки:
1 .Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител, или определено длъжностно лице два пъти седмично.
2.3адължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На осн.чл.23 ал.З от НК е присъединил изцяло към така определеното общо наказание и наложеното наказание „Глоба" в размер на 1000 лв.
Подсъдимият В.Ц.П., е осъден също да заплати на Н.Д.Г. *** с ЕГН ********** сумата от 300 лв. за деянието по чл.130 ал.1 от НК и сумата от 200лв. за деяние по чл.146 ал.1 от НК, представляващи обезщетения за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на деянията, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането, а именно 24.08.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в частта му до пълния размер 5000лв. за деяние по чл. 130 ал.1 от НК и до пълния му размер от 3000 лв. за деяние по чл. 146 ал.1 от НК като неоснователен, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 12.00лв. - държавна такса за тъжбата, 400 лв. адвокатско възнаграждение, 20.00лв.депозит за призоваване на свидетели, 6.00лв. държавна такса за съдебно удостоверение и 80.00 лв. депозит за вещо лице.
Подсъдимият В.Ц.П. е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 лв.
В законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец Н.Д.Г., чрез неговият пълномощник адвокат Г.Г. ***, в която се сочат оплаквания за занижен размер на наказанието в наказателната част на присъдата, както и занижен размер на присъденото обезщетение в гражданската част на същата. Относно размера на наказанието се претендира то да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и така определените наказания да са определени около средния размер на предвидените в закона такива и дори по-скоро към максималните им размери. Сочи се, че ще бъдат представени допълнителни доводи след изготвянето на мотивите към присъдата, но такива не са постъпили.
Със жалбата се иска да бъде изменена атакуваната присъда като бъдат определени максималните размери на предвидените наказания и бъде уважен гражданския иск изцяло, като се приеме, че мотивите за уважаването му са подкрепени с гласните доказателства, събрани по делото.
Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок частния обвинител и граждански ищец Н.Д.Г., която страна има правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи във въззивната жалба и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, имайки в предвид следните съображения:
По служебната проверка на присъдата.
Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатите обвинения и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият е виновен и го е осъдил по повдигнатите обвинения. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и поотделно за всяко едно от двете обвинения.
По оплакванията във въззивната жалба:
Основното и единствено оплакване във въззивната жалба е, че атакуваната присъда е неправилна, тъй като е занижена като размер на наказанието, както в на наказателната така и в гражданската й част. Относно наказанието в наказателната част се твърди, че същото е определено при смекчаващи отговорността обстоятелства, а всъщност е следвало да се приеме превез на отегчаващите отговорността обстоятелства и поради това наказанията е следвало да бъдат определени около средния или по-скоро към максималния размер на предвидените в закона наказания. Иска се и уважаване на гражданския иск изцяло.
Съдът след като се запозна подробно и анализира събраните по делото доказателства намира, че така изложените оплаквания са неоснователни поради следните съображения: правилно първостепенният съд е установил и приел фактическа обстановка въз основа на разпитаните по делото свидетели, като подробно се е обосновал относно това кои показания цени и защо и кои не. На базата на тази фактическа обстановка е установен вида на телесната повреда, начина, по който тя е причинена, както и факта относно нанасяне на обида от подсъдимия на пострадалия. Съдът е преценил както обществената опасност на деянията, така и факта относно това, че подсъдимият за първи път е извършил подобно деяние и не е осъждан. Ето защо след като е обсъдил всичко това, първостепенният съд е приел, че е налице превез на смекчаващите отговорността обстоятелства. След този си извод съдът подробно е обяснил дори и механизма на определяне на размера на наказанията като е разяснил теоретично разпоредбата на чл.57 от НК, както и невъзможността да се приложи чл.78а от НК.
При тези подробни мотиви, съдът намира, че първостепенният съд правилно е определил както наличието и превеза на смекчаващите отговорността обстоятелства, така и вида и размера на наложеното наказание.
Направените искания във въззивната жалба за налагане на наказание при превез на отекчаващи отговорността обстоятелства и определяне на размер на наложеното наказание „пробация“ около средния такъв или по-скоро към максималния на наложените наказания, съдът намира за неоснователни и недоказани с оглед установените факти по делото.
По отношение на уважените размери от предявените граждански искове, съдът намира, че първостепенният съд, определяйки вида на телесната повреда, претърпените болки и страдания от пострадалия, както и установената съдебна практика в подобни случаи, правилно е приложил принципа на справедливостта и правилно е определил размера на присъдените обезщетения, поради което и в тази част оплакванията са неоснователни и недоказани.
С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че така подадената въззивна жалба е неоснователна, съображенията в нея също неоснователни, поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в съответствие с изложените по-горе съображения.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №542, постановена на 24.10.2017г. по н.ч.х.д.№1269 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.