ВГРД № 168-2019

Решение по Гражданско дело 168/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-51

 

 

Гр.В.

 

05.06. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                    2.Г. Й.

при секретаря ........................................................ и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. № 168 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С решение №77/28.02.2019 г. по гр.д.№2678/2017 г. по описа на Районен съд-В. е отменено дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА", наложено на Л.А.С. с ЕГН ********** и адрес *** със Заповед № РД 06-72/05.09.2018г. на Главен изпълнителен директор на „Б. п." ЕАД.

Осъден е ответникът „Б. п." ЕАД с ЕИК.. и седалище и адрес на управление гр.С. ул.. на основание чл. 78. ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд – В. сумата 30.00 лв. дьржавна такса по иска.

Осъден е ответникът „Б. п." ЕАД с РИК.. и седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Главен изпълнителен директор Д. Д.да заплати на Л.А.С. с ЕГН ********** сумата от 300.00 лева разноски в производството .

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от         „Б. п." ЕАД, с ЕИК., представлявано от Д. С. Д. - главен изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1700, ж.к. „С. град „ ул.. чрез пълномощника си А. К. М. -главен юрисконсулт на РУ „Западен регион", с адрес за призоваване: 1081, гр. С., ул...Поддържа се ,че първоинстационният съд неправилно бил приел, че исковата претенция на ищцата е законосъобразна, без да е обсъдил доводите на страните относно осъществяване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Служителката Л.А. К. работела в управлението на ОПС В. и съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на РУ „Западен регион" регламентираното работно време на служителите било с начален час в 8.30 ч., почивка за хранене от 12 часа до 13 часа и край на работния ден в 17.30 часа.Идването преди и след края на работното време било забранено. От тълкуването на Правилник за пропусквателния режим на ОПС В. ставало ясно, че присъствието в сградата извън установеното работно време ставало само след изрично разрешение или разпореждане от ръководителя.

Твърди се ,че Заповед № РД-06-72/05.09.2018 г. на Главния изпълнителен директор на „Б. п. ЕАД, с която било наложено дисциплинарно наказание „забележка" , била издадена при спазване на нормите по КТ за налагане на дисциплинарно наказание на служителките и следвало да бъде оставена в сила.Заповедта била издадена въз основа на докладна записка от директора на дирекция „Сигурност" Д. Б. и Главният изпълнителен директор на дружеството бил преценил, че има основание за налагане на най-ниското по степен дисциплинарно дисциплинарното наказание „забележка“. Видно от мотивите в заповедта, Л. К. била извършила нарушение, свързано с технологичната дисциплина. Посоченото в заповедта нарушение било достатъчно основание за работодателя да пристъпи към налагане на дисциплинарно наказание "Забележка. Конкретното нарушение на технологията било описано в издадената заповед.

Иска се на основание изложените съображения и преценявайки събраните по делото писмени и устни доказателства, да се отмени решение по гр.д. 2518/2018, II ГК по описа на Районен съд Видин като   неправилно и незаконосъобразно и се потвърди  издадената Заповед   № РД-06-72/05.09.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка" на   Л.А. Каменова за правилна и законосъобразна.

Въззиваемата Л.А.С. ***, ж. к.., ЕГН ********** чрез адв. Г. П. от Адвокатска колегия В., ул… е депозирала писмен отговор ,в който изразява подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба.

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното :

         Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 357, ат. 1, вр. чл. 358, ал. 1. т. 1 от КТ от Л.А.С. *** против „Б. п. „ ЕАД , с който се иска да бъде призната незаконосъобразността на Заповед № РД 06-72/05.09.2018г. на Главен изпълнителен директор, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка" и да бъде отменена заповедта .Поддържа се, че с посочената заповед, на основание чл. 187, ал.1, т.1 КТ. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка". Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като посоченото правно основание не съответствало от фактическа страна на твърдяното дисциплинарно нарушение, че липсва изобщо нарушение, тъй като липсвала забрана за посещение на работното място преди началния час на работното време, както и с оглед обстоятелството , че на 04.07.2018г. ищцата е отишла на работа 5-10 минути преди началото на работното време, което било регистрирано от монтираните камери. Твърди се, че съществувала разлика от един час и двадесет минути между реалното време и настроеното на камерите и компютъра, който съхранявал записите, което правело заповедта необоснована.

Ответникът е подал отговор и е посочил доказателства. Излага се от ответника, че заповедта е издадена от оправомощено лице в сроковете по чл.194 КТ,че притежава необходимите реквизити, че са искани обяснения от ищеца, както и че е спазена цялата процедура по налагане на дисциплинарното наказание. Твърди се, че ищцата е била на работа 40 минути преди началото на работното време.

От фактическа страна е безспорно ,че към момента на налагане на процесното дисциплинарно наказание ищецата е работила по трудов договор с ответника на длъжността „ Специалист ОУЛ в ОПС I. II, III категория ", с място на работа ОПС В. към РУ Западен регион на . Б. п." ЕАД.Със Заповед № РД 06-72/05.09.2018г. на Главен изпълнителен директор на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка" за нарушение на трудовата дисциплина, а именно : на дата 04.07.2018г. при влизане в сградата на ОПС В. преди началния час на работния ден, служителката не е изпълнила задължението си за писмено искане при необходимост от посещение на работното място извън часовия диапазон на работното време, съгласно Правилника за пропусквателния режим, с което нарушила чл.187. т.З , предл. второ от КТ - неспазване на правилника за пропусквателния оежим.

Заповедта е връчена на ищцата ла 07.09.2018г., видно от отбелязване върху същата.

Ищецът е представил с отговора на исковата молба писмени обяснения на Е. Г.- специалист БЗР и ОУЛ към ОПС В. (л.25 от делото)до Главен изп.директор на „Б. п."ЕАД, че показанията на часовника от системата за видеонаблюдение не са реални, че разликата между показваното време и реалното такова е постоянна и е час и двадесет минути, поради невъзможността автоматично да се сверява при преминаване от лятно в зимно часово време и обратно.Според него разликата се дължи на обстоятелството ,че няма автоматично сверяване.Твърди ,че е виждал часовника през различни интервали от време и че тази разлика е константна. Същото се установява и от докладна записка от Д. Б.-Директор на Д"Сигурност" до Главен изп.директор на „Б. п."ЕАД(л.26-28 от делото).В последната се твърди следното :“При извършената проверка от специалисти на „В. С.“ЕООД се установи,че действително часът на часовника на видеонаблюдението изостава с един час и двадесет минути от действителното време.Според специалистите разликата се е получила при смяната на зимното с лятното часово време и поради изоставането на часовника.От направената канстатация ставя ясно ,че ...Л.А.С. е влязла в ОПС в 7:50 ч.,а не в 6:30 ч.,както беше отчетено първоначално от паказанията на видеонаблюдението“.В същия смисъл са и показанията на разпитаните в с.з. на 31.01.2019 г.свидетели К. С. И. и Ю. Г. А. .

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и по същество не се оспорва от страните .

При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалби се явява неоснователна, поради следните съображения:

Искът е допустим и по същество е основателен.

Безспорно е ,че страните са работник и работодател и че са трудово правоотношение .Правото на работодателя да наложи на работника дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина се упражнява в уредено от КТ производство, чийто основни правила касаят установяване извършването на дисциплинарно нарушение, задължението на работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание /чл. 193 ог КТ/ и да обективира волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед със задължителни реквизити, представляващи минималните изисквания към нейното съдържание /чл. 195. ал. I от КТ/.

Правилен е изводът на районния съд ,че в конкретния случай не се установява извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не се установява на ищцата да е възложено задължение,което тя да не е изпълнила.Кодексът на труда не забранява на работниците да идват по-рано на работа ,поради което ако с оглед спецификата на определена трудова дейност се налага такава забрана ,тя следва да бъде изрично записана в съответната заповед на работодателя ,а при нарушаването на тази забрана в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва изрично да се посочи съответната заповед на работодателя .Неизпълнението на това законово задължение е особено тежко нарушение на Чл.195 ал.1 КТ и налага по същество отмяна на заповедта баз разглеждане на спора по същество .В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочена конкретна разпоредба от правилника, която е нарушена от ищцата ,а е посочена разпоредбата на Чл.187 т.3 КТ ,пр.2 КТ,визираща неспазване на техническите и технологичните правила . Правилникът за пропусквателния режим в ОПС –В. (л.8-9 от делото) не съдържа забрана служителите да идват по-рано на работа .В чл.12 от същия е посочено ,че оставането в сградите на ПС нз ОПС В. след работно време и в празнични дни става след писмено искане от ръководителя на съответното звено, утвърдено от ръководителя на ОПС-В., съгласувано с гл.експерт „Сигурност".Тази разпоредба не може да се приложи по аналогия и по отношение на идването на работа ,тъй като регламентира не сходен ,а противоположен случай . По отношение на идването преди работа Правилникът за пропускателният режим не съдържа никакви разпоредби и по-конкретно не сочи колко минути преди рабата следва да се явяват служителите. Ако работодателят е искал да въведе като нарушение на трудовата дисциплина и идването преди работно време, то е следвало да го регламентира конкретно в правилника.Въззивната инстанция напълно споделя извода на районния съд ,че в случая действията на работодателя представляват злоупотреба с работодателските правомощия.След като за служителя няма забрана да се явява на работното си място преди началото на работния ден и след като за него няма задължение предварително да прави писмено искане за това ,то и не може да съставлява нарушение на трудовата дисциплина .

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК въззивникът  „Б. п." ЕАД с РИК .. и седалище и адрес на управление гр. С. ул.“.. представлявано от Главен изпълнителен директор Д. Д. следва да бъде осъден да заплати на Л.А.С. с ЕГН ********** сумата от 300.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред Окръжен съд-В.

Решението е окончателно съгласно Чл.280ал.3т.3 КТ

Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №77/28.02.2019 г. по гр.д.№2678/2017 г. по описа на Районен съд-Видин.

ОСЪЖДА „Б. п." ЕАД с РИК. и седалище и адрес на управление гр. С. ул.“. представлявано от Главен изпълнителен директор Д. Д. да заплати на Л.А.С. с ЕГН ********** сумата от 300.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред Окръжен съд-В.

Решението   е окончателно.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/  

 

 

 

                                                                                                  2/