ГР.Д. № 523-2013

Решение по Гражданско дело 523/2013г.

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №24

                                              

Гр.Видин, 22.05.2015 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен съд гражданска колегия

в открито съдебно заседание на двадесет и втори април,

две хиляди и петнадесета година в състав:

                                    Председател:  Д. М.

 

                                           Членове:

                                                          

При секретаря И.К.

и в присъствието на прокурора    

като разгледа     докладваното от    съдията М.

гражданско дело № 523 по описа за 2013година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Р. К.” ЕАД гр.С. против О. Б. с цена на иска 538 826.29лв. главница и законни лихви върху главницата в размер на 78 277.54лв. за периода от 16.06.2012г. до 15.11.2013г. – датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Поддържа се в исковата молба, че между страните е бил сключен договор на 31.07.2007г. след проведена процедура по ЗОП, като ответникът в качеството на възложител е възложил изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Р. на водоснабдителна система на О. Б.” и по който договор ищецът в качеството на изпълнител е поел задължението по изпълнение на обществената поръчка.

Поддържа се, че при сключването на договора, финансирането на обекта е било осигурено чрез договор от 07.11.2006г. сключен между О. Б. и М. на З. и г., А. С.. След издадено разрешение на строеж строителството на обекта било изпълнено съгласно всички изисквания на закона, качествено и в срок.

Поддържа се, че стойността на договора съгласно ценовото предложение в процедурата за възлагане на обществена поръчка възлиза на 3 060 810.93лв. без ДДС.

На 18.12.2007г. ищецът получил авансово плащане в размер на 1 084 624.56лв. с ДДС, или 903 853.80лв. без ДДС, за което била издадена фактура на 03.12.2007г.

За периода от 10.12.2007г. до 21.01.2008г. договорът не бил изпълняван поради форсмажорни обстоятелства, за което бил подписан протокол.

На 30.05.2008г. бил съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, образец 15, в който било констатирано, че строителството е извършено съгласно одобрените инвестиционни проекти и заверена екзекутивна документация поради което на същата дата били подписани седем броя протоколи образец 19 за установяване извършването и заплащането на извършените СМР на обща стойност 2 694 797.44лв. без ДДС. На същата дата била подписана и сметка образец 22 за заплащане на СМР, като от посочената по-горе сума била приспадната сумата 903 853.80лв. без ДДС, която била платена като аванс и останала за заплащане сумата в размер на 1 790 943.64лв. без ДДС и с начислено ДДС общо в размер на 2 149 132.37лв.

Поддържа се, че на 03.06.2010г. ищецът издал фактура №.. на стойност 2 149 132.37лв. за окончателно плащане по договора, която сума ответникът следвало да изплати в 10-дневен срок, съгласно чл.4 от Договора или най-късно до 15.06.2010г. По тази фактура не постъпило плащане.

На 10.11.2010г. ДФ „З.” уведомили страните, че имат възможност да инициират коригиращо бюджетно платежно за сумата от 1 743 692.20лв. с ДДС, която сума представлявала окончателно плащане по проекта. Въз основа на това ищецът издал фактура №.. на стойност 1 743 692.20лв.

На 06.06.2012г. ищецът издал фактура №2000006340 за останалата дължима сума в размер на 405 440.17лв. и по този начин сумата от 2 149 132.37лв. била разделена в две фактури.

Ищецът поддържа, че на 10.06.2011г. ответникът им превел сумата 1 272 306.08лв. и към 15.06.2012г. останал да дължи 876 826.29лв. с ДДС, поради което ищецът предявил иск пред ОС В.. за сумата от 338 000лв., частичен от общо дължимата главница и иск за законни лихви върху цялата дължима сума, в размер на 311 104.14лв., по което дело предявените искове били уважени в пълния им размер и по него бил издаден изпълнителен лист.

На 20.11.2012г. ответникът превел на ищеца сумата 471 386.12лв., която не погасила цялото задължение по сключения договор и по присъдените суми и ищецът погасил вземанията си спрямо ответника по присъдените по делото разноски, лихви върху главницата за периода от 15.06.2012г до датата на постъпилото плащане 20.11.2012г. и частично плащане по главницата от 106 248.83лв., а за остатъка било образувано изпълнително дело и сумите били събрани изцяло.

На базата на така изложените обстоятелства ищецът поддържа, че към датата на подаване на исковата молба ответникът им дължи сума в размер на 538 826.29лв. с ДДС по сключения договор, както и сумата 78 277.54лв. представляваща законната лихва върху главницата с ДДС за периода от 16.06.2012г. до датата на предявяване на иска 15.11.2013г., като е поискал да му бъдат присъдени посочените суми ведно със законната лихва върху главницата и разноските.

Ответникът О. Б. е подал писмен отговор на исковата молба, в който на първо място е направил възражение за погасяване по давност на предявените искове – както на главницата, така и на лихвата на основание чл.110 и чл.111, б.”б” от ЗЗД.

Поддържа, че общата погасителна давност е изтекла на 31.07.2012г. по отношение на лихвата и на 31.07.2013г. по отношение на главницата.

Поддържа, че предявения частичен иск не е прекъсвал или спирал погасителната давност по отношение на посочените суми извън претендираните по делото 338 000лв. от главницата.

На второ място ответникът поддържа, че предявените искове са неоснователни, тъй като О. Б. не дължи на ищеца исковите суми.

Поддържа, че ответникът е изплатил напълно задълженията си по сключения договор, като следва да се отчете констатираното некачествено извършване на СМР, съобразно приложение №1 от Договора. Тези несъответствия са констатирани от представители на Фонд „З.”, поради което не са признати за финансиране поради установени несъответствия сумата от 655 915.36лв., които подробно са описани в констативен протокол.

Признатите дейности от ДФ „З.” са на стойност 2 356 930.64лв. без ДДС, която сума е била изплатена към 08.06.2011г. Към тази сума и ДДС в размер на 471 386.12лв., или общо сумата е в размер на 2 828 316.67лв., която сума е изплатена с фактури от 03.12.2007г. и 10.11.2010г.

Ответникът поддържа, че фактурата, издадена от ищеца за 2 149 132.37лв. е анулирана от него, като на нейно място същият е издал фактура съобразно посочената от Фонд „З.” сума в размер на 1 743 692.20лв., което е окончателното плащане, фактурирано от ищеца и което му е изплатено.

В О. Б. не е осчетоводена и не е подписана фактура №../06.06.2012г. и тази фактура не е намерила отражение в счетоводството на дружеството по салда за 2010г. и 2011г.

Поискано е да се отхвърлят на посочените основания предявените искове.

Ответникът е поискал на основание чл.219 от ГПК по делото да бъде конституиран като трето лице помагач ДФ „З.” гр.С-, който е встъпил в процеса и чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове по основание и размер и по изложените от ответника възражения.

Окръжният съд, след като се запозна с обстоятелствата, изложени в исковата молба, отговора на ответника, становището на третото лице помагач и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Исковете са с правно основание чл.266 от ЗЗД по отношение на иска за главница и с правно основание чл.86 от ЗЗД по отношение иска за присъждане на законни лихви.

Ищецът претендира заплащане на възнаграждение за приета работа по договор за изработка, сключен между страните след проведена процедура по ЗОП на 31.07.2007г.

По силата на този договор О. Б. в качеството на възложител е възложила на изпълнителя „Р. К.” АД да изпълни проект „Р. на в. с. на О. Б.”. В раздел ІІ-ри от договора страните са уговорили цени и плащане по договора, като първоначалната цена е уговорена в размер на 3 060 810.93лв. без ДДС, като разплащането на договорените СМР ще се извършва по единични фирмени цени в десет дневен срок след представяне на акт за установяване на извършени СМР, изготвен между страните, сметка 22 и фактура.

В чл.6 от Договора е уговорено, че за действително извършени и подлежащи на разплащане се считат само тези видове работи, които са отразени в акт за извършени СМР.

В раздел ІІ-ти от договора са уговорени срокове за изпълнението му – 270 календарни дни, съобразно график към приложение по договора, като приемането на изпълнението СМР става с констативен акт образец 15.

В чл.11 е уговорено, че изпълнението на СМР ще започне след осигуряване на финансиране на възложителя и ще се извършва в рамките на осигурените средства от финансиращата институция за този обект.

В раздел V-ти и VІ-ти от договора са уговорени правата и задълженията на възложителя и изпълнителя на договора. Този договор се предхожда от сключен между ДФ „З.” и О. Б. договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от специална предприсъединителна програма на ЕС /С./, в който първоначално е определена безвъзмездна финансова помощ по посочения проект до 100% от одобрените и реално извършени разходи, от които 75% се осигуряват от ЕС и 25% от Държавния бюджет на РБ.

Не се спори между страните, че обектът е бил започнат съобразно посочените в договора условия, като в хода на извършването на СМР към договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ са били сключени анекс на 17.04.2008г., в който е посочена одобрена инвестиция в размер на 3 053 346.00лв. без ДДС и втори анекс от 16.06.2008г., в който О. Б. като ползвател по договора се задължила да извърши инвестицията в срок до 31.07.2008г.

Не се спори между сраните, че след изпълнение на проекта са били съставени констативни актове за установяване годността за приемане на обекта, който на 18.07.2008г. е бил приет от Държавна приемателна комисия, а на 30.07.2008г. е било издадено разрешение за ползване от ДНСК.

По отношение на извършените плащания по договора, по делото е назначена съдебно икономическа експертиза, която е дала основно и две допълнителни заключения, които са приети от съда.

На л.300 от том ІІ-ри на делото вещото лице посочва, че на 18.12.2007г. ищецът е получил авансова плащане по договора в размер на 903 853.80лв. без ДДС или 1 084 624.56лв. с ДДС, за което е била издадена фактура №../03.12.2007г.

На датата, на която приемателната комисия е съставила констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /акт образец 15/ - 30.05.2008г. са били подписани седем броя протоколи образец 19 и на същата дата е била подписана и сметка образец 22 за заплащане на СМР. По това заключение вещото лице посочва, че на 10.06.2011г. ответникът е направил второ плащане по договора на сумата 1 272 306.08лв., а на 20.11.2012г. е превел на ищеца сумата от 471 386.12лв.

За последните две суми ищецът е издал фактура №2000004589/10.11.2011г. в размер на 1 743 692.20лв., която сума представлява сумата от сбора от двата последни превода с ДДС. Вещото лице дава заключение, че общият размер на одобрената от ДФ „З..” сума е в размер на 2 356 930.64лв. без ДДС.

Общата сума по фактури №../03.12.2007г. и фактура №../10.11.2011г., по които са изплатени посочените по-горе суми възлиза на 2 356 930.64лв. без ДДС.

Вещото лице извършило проверка в счетоводството на ищеца, от което е установило, че по счетоводни данни към 31.12.2010г. в ищцовото дружество по сметка 4110/Клиенти/ по партидата на ответника е водено вземане със салдо в размер на 1 743 692.20лв., а по счетоводни данни към 31.12.2011г. по същата сметка по партидата на ответника е водено вземане в размер на 471 386лв.

Във връзка с оспорването на фактура №../06.06.2012г. вещото лице е депозирало допълнително заключение на л.487 от т.ІІІ-ти на делото, в което е посочило, че посочената фактура съществува като счетоводен и данъчен документ в счетоводството на ищеца, а в счетоводството на ответника не е осчетоводена такава фактура.

Вещото лице е дало заключение на л.490,, т.ІІІ-ти от делото, че стойността на всички приложени по делото актове образец 19 се равнява на сбора на сумите по фактурите, издадени от ищеца.

В третото допълнително заключение вещото лице отново е посочило че общия размер на сумата, одобрена за финансиране от ДФ „З.. е в размер на 2 356 930.64лв. без ДДС, която сума е изплатена изцяло от О. Б. на ищеца с посочените по-горе преводи.

 

От така установените обстоятелства Окръжният съд приема за установено следното:

По възражението за изтекла погасителна давност.

Възражението е неоснователно.

Съгласно чл.4 от договора между страните разплащането по договора се извършва в 10-дневен срок след представяне на Акт за установяване на извършени СМР, сметка 22 и фактура.    

По делото е установено, че на 30.05.2008г. са били съставени протоколи образец 19, като на същата дата е била подписана и сметка – образец 22 за заплащане на СМР, като ищецът е издал фактура за дължимите за извършената работа суми на 03.06.2010г., от когато в 10-дневен срок ответникът е следвало да извърши плащането.

С оглед разпоредбата на чл.110 от ЗЗД към момента на предявяване на настоящия иск – 18.11.2013г. не е изтекла 5-годишната погасителна давност за вземането, което се претендира по настоящото дело.

Предявените искове са недоказани и неоснователни.

От събраните по делото доказателства не се установява наличие на твърдяното от ищеца вземане по сключения между страните договор.

В самия договор, сключен между страните и с оглед характера на договора, с който е възложена обществена поръчка, финансирана по европейска програма е уговорено, че заплащането ще се извършва в рамките на осигурените средства от финансиращата институция за този обект, а именно ДФ „З.”.

През време на извършване на строителството финансиращата институция е извършила проверки за качеството на строителството, вложените материали, по които е констатирал несъответствие с първоначално заложените параметри по изпълнение на договора, поради което със съставен протокол за изчисление на финансовата помощ са определени като недопустими за финансиране разходи на стойност 696 415.36лв по проекта, поради което реалното изпълнение на инвестицията е изчислено на стойност 2 356 930.64лв. която сума изцяло е била преведена на изпълнителя – ищеца по делото, като същият е изразил съгласието си в сключения договор, че финансирането ще се извършва в рамките на осигурените средства на финансиращата институция.

Назначената по делото техническа експертиза също установява, че при изпълнение на СМР са извършени промени във вложените материал и съоръжения, поради което не са признати от финансиращата институция.

Не са доказани твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че ответника не се е издължил със сумата 538 826.29лв. с ДДС, която е останалата част от посочена главница общо в размер на 876 826.29лв. и от която по предявения частичен иск са присъдени 338 000лв.

Уважаването на частично предявения иск с влязло в сила решение не формира сила на присъдено нещо по отношение на останалата част от твърдяната главница, а в представените в настоящото дело доказателства и от заключението на вещото лице, което е извършено компетентно и след проверка в счетоводството на страните не се установява наличието на такова задължение.

Съдът приема за несъстоятелни посочените в исковата молба изчисления във връзка с приспадане на присъдените по ТД №296/2012г. по описа на ВОС суми от преведените 471 386.12лв. от ответника, които безспорно се установява, че са преведени във връзка с изпълнение на договора и с която сума е погасено останалото задължение по договора, а ищецът твърди, че е направил прихващане от тази сума с присъдените му със съдебното решение суми, а за остатъка е образувал изпълнително дело, по което също е събрал суми, дължими по съдебното решение.

От представените по делото писмени доказателства – писма от ДФ „З.” и заключение на икономическата експертиза се установява, че тази сума не е преведена за погасяване на задължените по присъдените суми, а по изпълнение на договора, а ищецът не е уведомявал ответника, че с тази сума прави прихващане на присъдените му по делото суми.

Безспорно се установява по делото, видно от заключението на вещото лице, че съставената фактура №...../06.06.2012г. от ищеца не е била предявена на ответника, същата не е осчетоводена при ответника, като вещото лице не е намерил отразяване в счетоводството на дружеството по салдата за 2010г. и за 2011г. – повече от две години след издаване на кредитното известие за анулирането на първоначално издадената фактура №.... на стойност 2 149 132.37лв.

От така изложението съображения Окръжният съд приема, че предявените искове като недоказани ще следва да бъдат отхвърлени, като ищецът ще следва да заплати на ответника О. Б. направените по делото разноски в размер на 13 640лв.

По отношение на третото лице помагач ДФ „З.”, процесуалния представител ю.к.Г. е заявил в съдебно заседание по същество, че няма претенции за разноски, освен за сумата, внесена за вещото лице по техническата експертиза, поради което на тази страна ищецът следва да заплати сумата от 250.00лв – разноски за вещото лице по назначената техническа експертиза.

Поради обстоятелството, че главният иск се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 16.06.2012г. до предявяване на иска и от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

 

По изложените съображения Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р. К.” ЕАД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление гр.С. бул..., представлявано от И. Х. М. против О. Б., гр.Б., площад ....” иск за заплащане на сумата от 538 836.29лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение – главница за извършени СМР по договор от 31.07.2007г., иск за сумата от 78 277.54лв., представляваща законна лихва върху горепосочената главница с ДДС за периода от 16.06.2012г. до датата на предявяване на иска 15.11.2013г., както и иск за законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане

 

ОСЪЖДА „Р. К.” ЕАД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр.С. бул..., представлявано от И. Х. М. да заплати на О. Б. сумата от 13 640лв. разноски по делото за тази инстанция, на третото лице помагач ДФ „З.” да заплати сумата в размер на 250.00лв. разноски по делото.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника О. Б. – ДФ „З.”, гр.С., бул....

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            

 

 

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: