ВГРД № 138-2019

Решение по Гражданско дело 138/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 43

гр. Видин,03.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в открито заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

 

Членове:   1. А. П.

  1. Г. Й.

 

с участието на секретаря            и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 138 по описа за 2019., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 131 от 22.02.2019г. по гр.д.№3020/2018г. Видинският районен съд е  наложил на ответника Е.С.А. мерки по ЗЗДН като го е задължил  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И.Д.Д. и да я приближава на разстояние по-малко от 200 м. , както и да посещава специализирана програма за лица, упражнили насилие. На основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН съдът е наложил на ответника А. глоба в размер на 200лв.  и го е осъдил да заплати разноските по делото.

В законния срок  решението е обжалвано от ответника.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решението, с което е уважена молбата за налагане на мерки по ЗЗДН, е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че събраните по делото доказателства  не са преценени обективно и правилно. Същите не установявали по безспорен начин  твърдяните от молителката факти за упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника. Претендира се за отмяна на решението на ВРС, с което е уважена молбата  и са постановени мерки за закрила срещу домашното насилие, ведно със законните последици.

Ищцата оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционнното решение.

Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната  жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по молбата на И.Д.Д. за определяне на мерки по ЗЗДН за акт на домашно насилие, извършени  от ответника Е.С.А. на 28.11.2018г.

В молбата се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи , които са разведени с влязло в сила решение от м.май 2018 г. От брака имат две непълнолетни деца. На 28.11.2018г. ответникът упражнил насилие спрямо молителя изразяващо се във физическо , емоционално и психическо насилие , чрез унизително отношение към молителката.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил молбата по ЗЗДН, като е приел, че по делото е установено осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие  на посочената в молбата дата. Тези изводи на съда са законосъобразни и обосновани .

Безспорно установено по делото е, че молбата е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.10 от ЗЗДН, от активно легитимирана за това  страна и срещу лице по чл.3,т.2 от ЗЗДН.

Изводите на първоинстанционния съд, че спрямо ищцата е бил извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН са обосновани и правилни и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че от свидетелските показания не се установявало на посочената в молбата дата да е упражнил спрямо молителката акт на домашно насилие.

Осъществените на процесната дата действия от ответника спрямо молителката, предвид разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, правилно са определени от първоинстанционния съд като акт на домашно насилие.

С оглед установената форма на домашно насилие наложените от първоинстанционния съд мерки за защита по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН  са  адекватни.

            На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е  неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.                                                            

Предвид изхода на делото и  на основание чл. 11 ЗЗДН жалбоподателят  следва да заплати  дължимата за въззивното  производството държавна такса в размер на 25 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Разноски не са претендирани , поради което не сладва да се присъждат.

 

            По изложените съображения, съдът

 

  Р  Е  Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 131 от 22.02.2019г. по гр.д.№3020/2018г. Видинският районен съд.

ОСЪЖДА Е.С.А., ЕГН ********** да заплати по сметка на Видинския окръжен съд държавна такса в размер на 25лв./двадесет и пет лева/,дължима за въззивното производство, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :