ВНОХД № 293-2017

                           Р Е Ш Е Н И Е   №161

  

                                          гр. Видин 10.01. 2018 г.

 

                                  В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в   публично

заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и седемнадесета          година, в състав:

 

                                                                  Председател: И.И.

 

                                                                         Членове: Л.Л.

 

                                                                                          Р.Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  при секретаря   А.А.   и в присъствието на прокурора В.В.,   като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №293 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

                      С присъда №454, постановена на 12.09.2017г. по н.о.х.д.№1642 по описа за 2017година на Районен съд – Видин, подсъдимият Р. Н. П., ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на 26.12.2015година, в град В. област Видин, пред блок №**, вх.**, в ж.к.“****“, в условията на опасен рецидив, чрез нанасяне на удар с метална кутия от бира в областта на дясното ухо причинил на С.Г.С. ***, средна телесна повреда, изразяваща в причинена контузия в областта на дясното ухо с кръвонапълване на тъпаначевата ципа, с пукване довело до трайно отслабване на слуха – престъпление по чл.131а, предл.второ, във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, и на основание чл.304 от НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение.Оставен е без уважение и предявения граждански иск в размер на 5000/пет хиляди/лева от С.Г.С. срещу подсъдимия П..

                        В законоустановения срок Районна прокуратура – Видин е подала протест, в който се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в разрез със събрания по делото доказателствен материал. В протеста се изнасят доводи за наличие на безспорни доказателства, уличаващи подсъдимия от обективна и субективна страна като извършител на деянието и като такива се сочат свидетелските показания на пострадалия С. и свидетелят И. и съдебно медицинската експертиза.

                      С протеста се иска да бъде отменена атакуваната оправдателна присъда и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и бъде осъден за извършеното деяние.

 

                      Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

                     Протестът е подаден в законоустановения срок от Районна прокуратура Видин, която страна има правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

                   Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи в протеста и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че протестът е неоснователен, имайки в предвид следните съображения:

                По служебната проверка на присъдата.

     Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, освен факта на нанасяне на удар от подсъдимия с метална кутия в областта на дясното ухо на пострадалия С., и въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият не е виновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и относно факта, че авторството на деянието не е доказано от така събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин.

                    По оплакванията в протеста:

                      Оплакванията в протеста са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в разрез със събрания по делото доказателствен материал. Изнасят доводи за наличие на безспорни доказателства, уличаващи подсъдимия от обективна и субективна страна като извършител на деянието и като такива се сочат свидетелските показания на пострадалия С. и свидетелят И. и съдебно медицинската експертиза.

                   Настоящият състав намира така изложените оплаквания за неоснователни, поради следните свои съображения: основният проблем в настоящия казус е въпросът за авторството на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. По категоричен начин се установява, че действително на инкриминираната дата 26.12.2016г. около 06.45часа сутринта, пострадалият С. е излизал от жилището си, находящо се в бл.**, вх.** в ж.к.“****“ в град Видин, където по неговите показания с следвало да изчака свидетелят З.Д., за да идат заедно на лов, който факт се потвърждава от Д.. Чакайки там, пострадалият се срещнал с подсъдимия, с когото си разменили реплики и по твърденията на пострадалия, подсъдимият му нанесъл удар с метална кутия от бира, която държал в ръката си, в областта на дясното ухо. В следствия на този удар, е била причинена контузия в областта на дясното ухо, изразяваща се в кръвонасядане на тъпанчевата ципа с пукване, довело до трайно отслабване на слуха на С.. Свидетелят С. е основен свидетел по делото и именно от неговите показания правилно първоинстанционният съд е установил, че не се подкрепят от останалите гласни доказателства, а именно: С. твърди, че същата сутрин е изчаквал свидетелят З.Д., за да отидат заедно на лов. Твърди също, че след като е бил ударен и почувствал силна болка отишъл в Бърза помощ, като преди това звъннал по телефона на Д. да го изчака. Показанията на този съществен свидетел обаче са непоследователни и дори противоречиви, тъй като на досъдебното производство е дал показания, че веднага след удара е отишъл в Бърза помощ пеша, като преди това е позвънил на свидетеля З.Д. да го изчака. В съдебното следствие този свидетел е дал показания, че след удара е отишъл в болницата веднага, но и същия ден след обяд пак е отишъл да го прегледат. Същевременно обаче, тези показания не се подкрепят от писмените доказателства, тъй като така и не е представен талон от ЦСМП, където пострадалият твърди, че е отишъл веднага след удара. Не е представен и такъв писмен документ, който да удостоверява, че същия ден след обяд отново е ходил в болницата за преглед, още повече, че се касае за празничен ден. По делото са представени писмени документи, които показват, че пострадалият е отишъл на преглед едва на 29.12.2015година, тоест три дни след като твърди, че му е нанесен удара по дясното ухо и че е имал силни болки. От друга страна, свидетелят Д. в един изключително лаконичен разпит е удостоверил, че действително през месец декември 2015 година са ходили на лов с пострадалия, но последният никога не му се е оплаквал, че „някой го е ударил по ухото“, /л.45 от делото на ВРС/ както и че въобще не му се е оплаквал от болки в ушите, независимо, че видно от показанията на пострадалия, Д. пристигнал само 10мминути след удара. От друга страна от установените свидетелски показания, а и от самите показания на пострадалия се установява, че независимо от силната болка причинена от удара, пострадалия е отишъл със свидетеля Д. на лов. Всички тези непоследователности както в показанията на пострадалия, така и в неговите действия, веднага след твърденията за получен удар, внасят сериозно съмнение за това твърдение.

          От друга страна, първостепенният съд се мотивирал подробно и логично във връзка с недостатъчните доказателства за извод за авторството на деянието, и второстепенният съд няма какво да добави. Първостепенният съд подробно се е мотивирал и във връзка с твърдението на обвинението, че събраните гласни доказателства – показанията на пострадалия С. и особено на свидетеля И. били в подкрепа на обвинението, като е установил също че същите се колебливи и неубедителни в насока авторството на деянието.

          С оглед на горните твърдения, настоящия съдебен състав намира, че така изнесените доводи в протеста са неоснователни, тъй като не са подкрепени по категоричен и убедителен начин със съответните доказателства от делото. Напротив, както посочи по-горе съдът, те са неубедителни, противоречиви и разколебават така предявеното на подсъдимия обвинение.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че така подадения протест е неоснователен, поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в съответствие с изложените по-горе съображения.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №454, постановена на 12.09.2017г. по н.о.х.д.№1642 по описа за 2017година на Районен съд – Видин.

 

                   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.  

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                               2.