ВГРД № 85-2019

Решение по Гражданско дело 85/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 36

гр. Видин,16.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.  

 

Членове:   1. А. П.

 

  1. Г. Й.

с участието на секретаря            и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 85 по описа за 2019., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 45 от 28.01.2019г. по гр.д.№3606/2018г. Видинският районен съд е  оставил без уважение молбата на С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** …./2018г. по описа на PC - Видин, за установяване на извършено домашно насилие на 11.10.2018г., в дома на молителката в гр.Видин, чрез изпращане на съобщения чрез мобилно приложениеВайбър", като комуникацията била чрез мобилен телефон с № ………………., ползван от нея, а ответникът ползвал телефон с мобилен № …………….., със следното съдържание на съобщенията: „Мъртва си, не гледаш ли телевизия, не виждаш ли какво се случва, ще станеш звезда", „ти ще видиш кой съм аз, ще те убия", „не мога да преживея, че си с друг", „ще те убия и ще те излежа", като почти във всяко изречение била включена репликатаще те убия", и за налагане на мярка за защита от домашно насилие против Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като неоснователна.

В законния срок  решението е обжалвано от молителя.

Във въззивната жалба на С.Н.Н. се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат наложени меркиза защита спрямво ответника , така както са поискани от първоинстанционния съд. Излага се , че в хода на производството пред първоинстанционния съд, безспорно е установено , че на 11.10.2018 г. ответникът е отправил към молителката обидни и заплашителни реплики, от които е очевидно , че се касае за домашно насилие по смисъла на закона. За да остави без уважение молбата ВРС се е позовал на значителни разминавания в показанията на свидетелката, отнесени към молбата и допълнението към същата, което страната поддържа , че е обяснимо с оглед изминалото време. Поддържа , че се изложеното от свидетелката се подкрепя от молбата и от писмените доказателства по делото. Претендира се за отмяна на решението на ВРС , с което е оставена без уважение молбата.

 

Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната  жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по молбата на С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***.

Поддържа се в молбата, че страните имали сключен граждански брак за периода от 01.08.2015г. до 05.07.2018г., както и че след фактическата раздяла и прекратяване на брака между страните, ответникът започнал да заплашва молителката със саморазправа и убийство, както и че ще отвлече роденото от страните дете Д. Д. С.. Поддържа се, че ответникът е неконтролируемо ревнив и непредвидим в действията си, поради което молителката живее в постоянен страх за живота и здравето си. Поддържа още, че на 11.10.2018г. около 20.30 часа, бил осъществен пореден акт на психическо и емоционално домашно насилие от страна на ответника, като се сочат и други такива на дати: 08.06.2018г., 30-ти и 31.07.2018г., за което молителката подавала многократно жалби до РУ - Видин - над 15 пъти.

След отстраняване на нередовности на молбата, молителката е конкретизирала, че на 11.10.2018г. около 11.15 часа, ответникът извършил акт на домашно насилие, като същият започнал да пише съобщения на молителката чрез мобилно приложение „Вайбър", като комуникациата била чрез мобилен телефон с № …………….., ползван от нея, а ответникът ползвал телефон с мобилен № …………., като съдържанието на съобщенията било следното: „Мъртва си, не гледаш ли телевизия, не виждаш ли какво се случва, ще станеш звезда", „ти ще видиш кой съм аз, ще те убия", „не мога да преживея, че си с друг", „ще те убия и ще те излежа", като почти във всяко изречение била включена репликата „ще те убия". Посочва се тази комуникация била по време, когато молителката си била у дома и същата станала достояние на майка й, сестра й, баща й и приятелката й Я. Г.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по ЗЗДН, като е приел, че по делото твърдяното домашно насилие от 11.10.2018г. не е установено и молбата в тази част е отхвърлена като неоснователна, а по отношение на посочените други случаи на домашно насилие: на 08.06.2018г., 30-ти и 31.07.2018г., молбата е оставена без разглеждане като просрочена. Обжалван е съдебният акт в частта , в която е оставена без уважение молбата.

Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството е допустимо

Съобразно чл.2 ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо, психическо или сексуално принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице пострадало от домашно насилие, в частност извършено от лице с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство и от лице от  което има дете съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 ЗЗДН. Няма спор в настоящето производство, а това е установено и от доказателствата по делото, че спрямо ответника е налице пасивната процесуална легитимация. 

Изводите на първоинстанционния съд, че спрямо С.Н. не е бил извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН са обосновани и правилни и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

            Както е приел и първоинстанционният съд, отношенията между страните са влошени, явно е имало и други случаи, за които се сочи в молбата и за които се свидетелства, и които биха могли да попаднат в хипотезите на ЗЗДН, но с които съдът не е сезиран в преклузивния едномесечен срок от извършването.

                    От представеното удостоверение, изд. от РУ - Видин на 17.01.2019г. пред първоинстанционния съд е установено, че молителката е подала сигнали/жалби: № ………… - ……./02.08.2018г., която е изпратена на РП - Видин и № …… - ……/10.10.2018г., по която е образувано ДП ЗМ № 973/2018г., но не се установява съдържанието на жалбите и техния адресат по оплакванията, както и че същите са с дати, предхождащи датата на твърдяното домашно насилие - 11.10.2018г.;

                    Съгласно посоченото в молбата за защита и декларацията, твърдяният от молителката акт на домашно насилие е осъществен на 11.10.2018г., в дома й, /в първоначалната молба, молителката е посочила, че актът на домашно насилие е извършен около 20.30 часа, а в допълнителната молба - около 11.15 часа/ чрез изпращане на текстово съобщение от ответника по мобилно приложениевайбър", в присъствието на майка й, сестра й, баща й и свидетелката А.Г., а последната при разпита си установява обстоятелства по време на телефонен разговор, осъществен между страните, на неустановена дата през м.Октомври 2018г., в кафене „П.", само в присъствието на свидетелката и молителката, тоест установява се друг случай, осъществен на друго място, по друг начин и в присъствието на различни от посочените в молбата за защита лица. Разпитаният по делото свидетел И.Н., също свидетелства за проведен телефонен разговор между страните на 11.10.2018г., при който ответникът заплашвал молителката, като й казал, че не струва 500 лева и думите му били: „Ще те унищожа и ще те убия", като го казал поне 100 пъти и свидетелката го чула лично. Така изложените показания, освен по дата, също не съответстват на твърдяната от молителката в молбата и декларацията фактическа обстановка: за извършено домашно насилие по начин - чрез текстово съобщение, а не по телефона; еднократно с изписване на текст, а не чрез многократно вербално повтаряне. Не се установява мястото на извършване, както и присъствалите лица. По съдържание - също се различава съществено от заявеното от молителката;

            На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.                                                            

На въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева за адвокатска защита пред въззивната инстанция.

 

            По изложените съображения, съдът

 

  Р  Е  Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 28.01.2019г. по гр.д.№3606/2018г. Видинският районен съд.

ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за въззивната инстанция за адвокатска защита.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :