Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на седми декември

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател: И.И.

Членове: Л.Л.

Р.Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на

прокурора В.Д. като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА Л. ВНОХД № 219 по описа

за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 319/23.05.2017г. по НОХД № 643/2016г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия М.С.Н. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 04.04.2012г. в с.Н., обл. Видин, на ул. „***“, пред дом №**** чрез хвърляне на мотика с дървена дръжка причинил на Е.П.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втора метакарпална кост на дясна ръка, довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник, за което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Предявения граждански иск от Е.П.Г., с ЕГН ********** срещу подсъдимия М.С.Н., за сумата от 5000 лева за претърпените неимуществени вреди в резултат на причинената й средна телесна повреда от деянието, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен като неоснователен.

Против присъдата в срок е подадена жалба от гражданския ищец Е.П.Г., чрез повереника й – адвокат И.И.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна необоснована и несправедлива. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга с която подсъдимия да бъде признат за виновен и му се наложи съответно наказание, като се уважи и гражданския иск.

Против присъдата в срок е подаден и протест от РП – Видин. В протеста се развиват съображения, че присъдата е неправилна и постановена в нарушение на закона. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за виновен по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа протеста срещу атакуваната присъда на ВРС, която е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде осъден по повдигнатото му обвинение и да се уважи гражданската претенция.

Гражданският ищец Е.П.Г., лично и чрез повереника й – адвокат И.И., моли атакуваната присъда на ВРС да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде осъден по повдигнатото му обвинение и да се уважи гражданската претенция.

Подсъдимият Н., лично и чрез своя защитник, в с.з. изрази молба да бъде потвърдена първоинстанционната присъда и да се оставят без уважение жалбата и протеста.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 313 от НПК, намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.

При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, и е абсолютно основание за отмяна - липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Видно от мотивите на ВРС, липсва надлежен анализ на доказателствата. Това личи особено при обсъждане на гласните доказателства, които интерпретират преки впечатления от случая и които са особено важни за разкриване на обективната истина по делото. От една страна това са показанията на Е.Г., Г. Г. и М.М., от друга – обясненията на подсъдимия М.Н.. ВРС е посочил, че не кредитира показанията на посочените свидетелки в частта им, относно начина по който е причинено увреждането на пострадалата Е.Г., както и относно нейните действия и тези на пострадалия, във връзка с причиняването на увреждането. Това са обстоятелствата, които са от съществено значение в случая. ВРС е посочил, че не дава вяра на показанията на свидетелките за тези обстоятелства, поради противоречие с показанията на останалите свидетели, както и с писмените доказателства. ВРС не е конкретизирал кои точно свидетелски показания им противоречат /като се има предвид, че никои от останалите свидетели не е интерпретирал преки и непосредствени впечатления от случая/, кои писмени доказателства не им съответстват, и в какво конкретно се изразяват констатираните противоречия. Доколкото ВРС се е позовал на противоречия между свидетелките, това не се базира на анализ на показанията им досежно значимите обстоятелства по делото. Освен това, доводите на ВРС за недоверие към показанията на свидетелките са: по-ниския им социален статус и образование – пречка за правилно възпроизвеждане на възприятията; комуникацията помежду им през изминалото време от случая до разпита им; пристрастие. ВОС съзира непоследователност на основния съд, който независимо от горните „пречки“ е кредитирал частично показанията на свидетелките. Необходимо е да се отбележи, че възможността за правилно възприятие и интерпретиране на житейски факти, не е свързана с образование и социален статус на индивида, а още по – малко те са определящи при преценката за обективността на гласните доказателства. Освен това, без да извърши надлежен анализ на доказателствата, по отделно и в съвкупност, ВРС е изтъкнал обстоятелства, които, според него, поначало са пречка за доверие в показанията на свидетелките в посочената част, което е неправилно. Сходен е подхода на ВРС и относно обясненията на подсъдимия. Те са кредитирани от основния съд, с довода, че се подкрепят от свидетелските показания на които съда е дал вяра и от СМЕ. Този довод е лишен от конкретика и не може да санира надлежния анализ на доказателства, който е следвало да бъде направен, но не е сторен. Не са изяснени противоречията между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелките, относно обстоятелствата, които са от изключително значение по делото. В тази насока ВРС не е извършил необходимия анализ на доказателствата. По смисъла на чл.107, ал.5 от НПК, всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Противоречията не са обсъдени по начина посочен по – горе, както изисква чл.305, ал.3 във вр. с чл. 107, ал.5 от НПК.

Липсата на мотиви е същественото процесуално нарушение, с оглед чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и е абсолютно основание за отмяна на присъдата.

С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 319/23.05.2017г. по НОХД № 643/2016г., по описа на Районен съд – Видин.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин, за ново разглеждане, като се отстрани допуснатото процесуално нарушение, посочено в обстоятелствената част на решението.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: