ВГРД № 41-2019

Решение по Гражданско дело 41/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 23

гр. В.   19 .04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд В., гражданско отделение, в публичното заседание на 05 март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: В. В.

Членове:   1. А. П.

  1. В. М.

 

 

с участието на секретаря            и в присъствието на прокурора............................. като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 41 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.А.Ц., ЕГН *************, против решение № 595/03.12.2019 год. по гр.дело № 673/2018 год. на Районен съд-В., с което частично е уважен иска против ЗАД „Б. В. И. Г." ЕИК :.. за сумата в общ размер на 12 585,43 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 20.03.2018г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 24 569,67 лв.искът е отхвърлен като неоснователен. В тази част е обжалвано решението. Поддържа се неправилност на същото. Излага се, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка, от която е направил неправилни изводи. Поддържа, че ответникът по иска е бил привлечен като трето лице помагач по гр.д. № 1923 по описа за 2015 г. на ВРС и е участвал в това производство, поради което неправилно е прието от ВРС , че липсват данни по делото ищецът да е поканил ответника за заплащане на процесната сума към 01.03.2018г. от която датата се търси законната лихва. Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционният съд и се постанови друго , с което се уважат предявените искове изцяло.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба , в която последната се оспорва и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от процесуално легитимирани страни в производството, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Не се спори от страните относно: наличие на въведеното, с исковата молба, облигационно отношение между същите с твърдяното съдържание; въведената от ищеца фактическа обстановка относно настъпване на пътнотранспортното произшествие, настъпилото събитие съставлява покрит застрахователен риск; причиняване като последица от него на съответни вреди на трето лице; застрахователното събитие е причинено виновно от ищеца; за ищеца е възникнала гражданска отговорност за обезщетяване на причинените вреди на третото лице, ответната страна е участвала като трето лице-помагач на ищеца в производството по обезщетяване на вредите.

На 03.05.2017г. по гр. дело № 1923/2015г. по описа на Районен съд В. е издаден изпълнителен лист с който ищецът е осъден да заплати на третото увредено лице сумата в общ размер на 809,46лева, направени разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № 2136/2014г. по описа на Районен съд В., както и сумата от 1 131,31 лева разноски по производството по гр. дело № 1923/2015г. по описа на Районен съд В.. Въз основа на същият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20178390400639 на Частен съдебен изпълнител И. М. К., per. № 839, с район на действие Софийски градски съд. С разпореждане за приключване на изпълнително дело от 02.07.2018г., изпълнителното производство по същото изпълнително дело е приключено поради заплащане на сумите по изпълнителния лист, както и сумата от 2 000,00лева за възнаграждение за адвокат по изпълнителното дело.

На 28.06.2017г. по гр. дело № 2136/2014г. по описа на Районен съд В. е издаден изпълнителен лист с който ищецът е осъден да заплати на третото увредено лице сумата в общ размер на 8 824,60лева-обезщетение за причинени имуществени вреди от възникнало на 03.06.20Юг. пътнотранспортно произшествие, 180,00лева-разноски за гориво, ведно със законната лихва, считана от 03.06.2011г. до окончателното издължаване. Въз основа на същият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20178390400638 на Частен съдебен изпълнител И. М. К., per. № 839, с район на действие Софийски градски съд. С разпореждане за приключване на изпълнително дело от 06.03.2018г., изпълнителното производство по същото изпълнително дело е приключено поради заплащане на сумите по изпълнителния лист, както и сумата от 4 000,00лева за възнаграждение за адвокат по изпълнителното дело, както и изпълнителни такси и разноски в полза на ЧСИ в размер на 1 526,25лева.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени  изводи за основателност на молбата. Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. 

В отговор на изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд могат да бъдат добавени следните съображения:

Искът е частично основателен за сумите изплатени от ищеца, на третото увредено лице, по горните изпълнителни листове - сумата от 8 824,60лева- обезщетение за причинени имуществени вреди от възникнало на 03.06.20Юг. пътнотранспортно произшествие, 180,00лева-разноски за гориво, ведно със законната лихва върху главницата от 8 824,60лева, считана от 03.05.2016г. - датата на която ответникът е узнал за конституирането му като трето лице - помагач по гр. дело № 1923/2015г. по описа на Районен съд В., до окончателното издължаване, както и за съдебни разноски по гр. дело № 2136/2014г. по описа на Районен съд В. и по гр. дело № 1923/2015г. по описа на Районен съд В. в общ размер на 1 940,77лева. Осъществен е фактическия състав на чл. 229 от КЗ/отм./ - Наличието на валидно застрахователно правоотношение, по което настъпилото събитие съставлява покрит застрахователен риск; Настъпването на застрахователното събитие и причиняване като последица от него на съответни вреди; Застрахователното събитие е причинено виновно от ищеца; За ищеца са налице предпоставките за възникване на гражданска отговорност за обезщетяване на причинените вреди; Ищецът е заплатил същите на увреденото лице.

Обект на застраховането по задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и /или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.1 застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т.1 -3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице. Отговорността на застрахователя съгласно т.2 и т.4 от чл. 267, ал.1 КЗ покрива имуществените вреди, причинени от деликвента на увредения, както и разноските, по воденото срещу застрахования деликвент дело за обезщетение. Разпоредбата на т.1 на чл. 267, ал.1 КЗ сочи, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинени вреди от деликт, т.е. застрахователят отговаря на оснчл. 267, ал.1, т.1 КЗ до размера на изплатеното обезщетение за причинената от деликта вреда на третите лица. С оглед изложеното, в настоящия казус искът срещу застрахователя е основателен до определен размер.

Застрахователят отговаря при същите условия, както и застрахования пред увреденото лице, вкл. за обезщетението за забавено изпълнение, каквато е лихвата от деня на увреждането - арг. от чл.84 ал.3 ЗЗД. В отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” е задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента, като това включва и обезщетение забава по чл.86 ал.1 вр.чл.84 ал.3 ЗЗД. /р.149/29.12.2015г. по т.дело№1260/2014г. на Първо т.о.; р.57/18.03.2010г. по т.дело №800/2009г. на ВКС, по чл.290 ГПК/, но от момента на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя обаче е ограничена с разпоредбата на ал. 2 на чл. 223 КЗ, според която той заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от датата на съобщаването по чл.224 КЗ.

В настоящият случай не се твърди и не се сочат доказателства от ищцовата страна за уведомяване на застрахователя преди момента на привличането му като трето лице - помагач в производството, водено от пострадалото лице на осн. чл. 45 от ЗЗД. При липсата на други доказателства следва да се приеме, че застрахователят е уведомен в момента на привличането му като трето лице - помагач в производството по гр.дело № 1923/2015г. на Районен съд В. с получаване на препис от определението за конституирането му, а именно на 03.05.2016г. Видно от препис на изпълнително дело № 20178390400638 на Частен съдебен изпълнител И. М. К., per. № 839, законната лихва върху главницата, от 8 824,60 лева, е начислена в размер на 6 072,00 лева за периода от 03.06.2011г. до 02.03.2018г. Поради това застрахователят дължи лихвата за забавено плащане от момента на уведомяването от 03.05.2016г. до датата на плащане на обезщетението -02.03.2018г. и същата е в размер на 1 640,06лева.

В обобщение на изложеното, поради съвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция, решението на ВРС в обжалваната част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, но такива не са претендирани и не са представени доказателства за направени, поради което не следва да се присъждат. Страната не е била представлявана в производството, поради което е неоснователно искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

 

 

                                     Р    Е     Ш     И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 595/03.12.2019 год. по гр.дело №673/2018 год. на Районен съд-В.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: