ГР.Д. № 246-2018

Решение по Гражданско дело 246/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 14

                                              

 

Гр. В.

                                                                                                       14.05.2019

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесети март

Две хиляди   и    деветнадесета   година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

                                                    Членове:

                                                          

При секретаря А. А.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

търговско дело № 246 по описа за 2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Т. Б. Д“ АД гр.С. против община В. с цена на иска 232 156.98 лева и с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Поддържа се в исковата молба, че с договор за цесия на парично вземане от 12.06.2103г. „Т.-АС“ ЕООД в качеството си на цедент е прехвърлило на „Т. Б. Д“ АД в качеството й на цесионер свои парични вземания спрямо длъжника община В. общо в размер на 1 659 167.18 лева по договор от 18.06.2009г. за възлагане на обществена поръчка „Сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в населени места на територията на община В.“, подробно изброени в договора по 32 фактури, предмет на договора за цесия включващи периода от 01.06.2012г. до 23.05.2013г. община В. е уведомена за цесията и е потвърдила че сумата ще бъде платена в срок до 31.03.2014г. Поддържа се, че с договор за цесия „Т.-АС“ ЕООД е прехвърлило на ищеца и вземането си по още 9 броя фактури, включващи периода от 05.02.2013г. до 23.05.2013г. в общ размер на 558 224.18 лева. Длъжникът е бил уведомен и за тази цесия, като е заявил че вземането ще бъдат платени в срок до 31.12.2014г. Поддържа се, че община В. не е спазила уговорените в договора за обществена поръчка срокове за изплащане на извършените дни, съгласно чл.3, ал.1,т.2 от договора, като в договора е предвидено че при забавяне на плащането се дължи на изпълнителя законната лихва върху дължимата сума за всеки ден на забава. На това основание ищецът претендира въз основа на чл.86 от ЗЗД исковата сума представляваща обезщетение за забава по прехвърляните в договорите за цесия вземания по фактури общо в размер на 239 156.98 лева за които е поискано община В. да бъде осъдена да заплати на ищеца.

Ответникът община В. е подал писмен отговор на исковата молба в който се поддържа че искът е допустим, но по същество е неоснователен, както по основание, така и по размер. Поддържа, че община В. е погасила изцяло главниците по задълженията към „Т.- АС“ ЕООД по сключения договор за обществена поръчка общо в размер на 1 659 167.18 лева и по договор от 08.07.2013г. сумата 558 224.18 лева, като окончателното плащане е извършено на 22.12.2017г. Поддържа, че не дължи плащане на лихва по чл.86 от ЗЗД, тъй като е изпълнила задължението си по дължимата лихва, а кредиторът не е упражнил по съдебен ред правата си произтичащи от забавата преди погасяване на главницата. В отговора е направено и възражение по чл.119 от ЗЗД, като се поддържа че с погасяване на главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания – лихви, разноски и лихви за забава.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в която е конкретизирал по фактури и по периоди исковата си претенция, като е застъпил становище, че в отношенията между страните в настоящия случай не се прилага нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗД при погасяване на задълженията и обезщетението за забава следва да се погасява след погасяване на главницата. Оспорено е направеното възражение за настъпила погасителна давност, като се поддържа че настоящата претенция касае единствено законната лихва по която не е изтекла погасителната давност поради което възражението е неоснователно.

Ответникът е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба в който е оспорил възраженията направени от ищеца в допълнителната искова молба и изложил съображения за характера на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД и приложението на чл.76, ал.2 от ЗЗД.

След като страните са разменили двустранно своите книжа, съдът е допуснал посочените от страните доказателства и е внесъл разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

От представените по делото доказателства Окръжния съд приема за установено следното:

Предявеният иск е допустим, като исковата претенция се основава на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД – претендира се обезщетение за забава за изплащане на главница по договор за обществена поръчка сключен между община В. в качеството й на възложител и „Т. – АС“ЕООД в качеството й на изпълнител на 18.06.2009г. по който договор възложителят не е изпълнил задълженията си за изплащане на дължимите по договори суми за извършени дейности - предмет на обществената поръчка. Налице е валидна цесия на вземанията, които „Т.-АС“ има по договора за обществена поръчка по отношение на община В., сключен между „Т.-АС“ЕООД и „Т. Б. Д“АД гр.С..

По делото е представен договор от 18.06.2019г. за възлагане на обществена поръчка сключен между община В. в качеството й на възложител и „Т.-АС“ЕООД гр.С. в качеството му на изпълнител. В параграф 1 на договора е отбелязано, че възложителя възлага на изпълнителя услуги по дейностите „сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддръжка на съдове за битови отпадъци на територията на община В. с посочено изчерпателно населените места където ще се осъществява услугата. В договора страните подробно са изложили цената на услугата, начина на заплащане, срокове на действия на договора и на влизането му в сила, както и правата и задълженията на възложителя и изпълнителя.

Не се спори между страните по делото, че с договор за цесия от 12.06.2013г. изпълнителят по договора за обществена поръчка „Т.-АС“ в качеството си на цедент е прехвърлил на „Т. Б. Д“ АД гр.С. в качеството му на цесионер вземанията си спрямо длъжника община В. общо в размер на 1 659 167.18 лева по 32 фактури, издадена от изпълнителя по договора за обществена поръчка подробно описани в договора за цесия с всичките права, които цедентът притежава по договора за обществена поръчка, като вземането е прехвърлено срещу цена в размер на 1 493 250 лева. Страните по договора са уговорили условия по изпълнението му, както и техните права и задължения по договора за цесия. На 08.07.2013г. е сключен друг договор за цесия между същите страни с предмет вземането на цедента спрямо длъжника община В. общо в размер на 558 224.18 лева по договора за обществена поръчка предмет на 9 броя фактури, описани в договора за цесия, като цената на договора за цесия е 444 718.50 лева. С исковата молба ищецът е представил две писма от община В. с които същата е потвърдила цесиите, като по отношение на договора за цесия от 12.06.2013г. е направила изявление, че в срок до 31.03.2014г. ще заплати на цесионера сумата от 1 659 167.18 лева, а по договора за цесия от 08.07.2013г. ще изплати на цесионера дължимата сума от 558 224.18 лева в срок до 31.12.2014г.

От назначената по делото съдебно икономическа експертиза е видно, че по договора за цесия от 12.06.2013г. с предмет 32 броя фактури, община В. е получавала за изплащане фактурите, които са били издавани от изпълнителя на договор за обществена поръчка в сроковете уговорени в договора, като към 04.01.2013г. няма плащане по фактурите. По договора за цесия от 08.07.2013г. с предмет 9 броя фактури в.л. е посочило датите на получаване на фактурите в община В. като дава заключение, че към 22.05.2013г. липсва плащане по тях. Във втората част на заключението си, вещото лице е изготвило таблица, в която е посочил датата на плащане по всяка една от фактурите и по двата договора за цесия, като изплащането е ставало частично за периода от 06.08.2013г. и стойността на 32 броя фактури по договора за цесия от 12.06.2013г. е изплатена на 22.12.2017г. общо в размер на 1 659 087.18 лева, а по договора за цесия от 08.07.2013г. плащанията по девет броя фактури са започнали на 16.02.2016г. и дължимата сума в размер на 558 224.18 лева е изплатена напълно на 22.12.2017г. Вещото лице е изчислило законната лихва за забава по всеки един от договорите за цесия в два варианта. Първият вариант е на правил изчисления за дължимите лихви по всяка една от фактурите за периода 15 календарни дни след получаването на всяка една от фактурите до окончателното из плащане, като по договора за цесия от 12.06.2013г. е посочил размер на 545 781.28 лева, а по договора за цесия от 08.07.2013г. е в размер на 225 653.90 лева. При вариант втори, както е направено искането в исковата молба по договора за цесия от 12.06.2013г. за периода от 01.08.2015г. до окончателното плащане на сумите по всяка една фактура размерът на лихвата е 137 417.07 лева. По договора за цесия от 08.07.2013г. сумата е 93 472.52 лева или общо по вариант две, дължимата лихва по всички фактури предмет на двата договора за цесия е 230 889.59 лева.

От така установените обстоятелства окръжния съд приема, че предявения иск е основателен и доказан.

Установява се от събраните по делото доказателства, че ответника община В. не е изпълнила задължението си по договор за възлагане на обществена поръчка от 18.06.2009г., сключен с „Т.-АС“ ЕООД гр.С. – раздел 2 от договора относно начина на плащане, като в чл.3 подробно са описани задълженията на възложителя, сроковете при които след получаване на фактура изготвена от изпълнителя възложителят следва да заплаща цената по фактурата в рамките на петнадесет календарни дни. По сключените два броя договори за цесия изпълнителят по договора за обществена поръчка „Т.-АС“ е цидирал вземанията си, които има по този договор на „Т. б. Д“ АД гр.С. с всички обезпечения и привилегии по договора за обществена поръчка, тъй като в договорите за цесия няма изрични клаузи, които да изключват изрично някои от задълженията по договора за обществена поръчка. Договорите за цесия са сключени на основание чл.99 от ЗЗД, като в ал.2 по този текст е посочено, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви ако не е угворено противното. Такава уговорка не е направена между страните по договорите за цесия поради което ще следва да се приеме, че освен главницата по фактурите предмет на договорите за цесия са прехвърлени всички в размер на привилегии, обезпечения и вземания по изтекли лихви.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника че в случая се касае за лихва по чл.86 от ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Ответникът поддържа, че обезщетение за мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Поддържа че това задължение възниква не от договора, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата и не е дължимо на кредитора ако той не е упражнил по съдебен ред правата си. Позовава се на тълкуване застъпено в съдебната практика, че плащането на главницата има погасителен ефект след като той е приет от кредитора. В настоящия случай се установява, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника по настоящето дело по договор за обществена поръчка за заплащане на цената на извършените дейности поради което следва да се приеме, че не е налице нормално развитие на облигационното отношение и ответникът е изпаднал в забава, като не е изплащал в срок задълженията си по договора. Въз основа на това неизпълнение кредиторът е поискал с предявения иск предмет на настоящето производство да му се изплати обезщетение за вреди от забавата съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност поради изтичане на такава по отношение на главното вземане. В случая ответникът е правил плащания по главницата до 22.12.2017г., като претенцията за обезщетение за забава не е направена след изтичането на погасителна давност.

По изложените съображения окръжния съд приема че ответната страна община В. ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Т. б. ДЕ АД гр.С. сумата в размер на 230 889.59 лева, представляваща дължимо на основание чл.22 във вр.с чл.3, ал.1,т.2 от договор за обществена поръчка и по чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава по прехвърлени вземания по 32 броя фактури, предмет на договор за цесия на парично вземане от 12.06.2013г. и по прехвърлени вземания по 9/девет/ броя фактури предмет на договор за цесия на парично вземане от 08.07.2013г. сключени между „Т.-АС“ ЕООД /с ново наименование „С.“ ЕООД и „Т. б. Д“АД гр.С., като иска в останалата му част до пълния размер от 232 156.98 лева ще следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Община В. ще следва да бъде осъдена да заплати на „Т. б. Д“АД гр.С. разноските в настоящето производство в размер на 9 286.28 лева Д.Т. и 450 лева юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Окръжния съд

 

                             Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА община В. с Булстад.. с адрес гр.В… да заплати на ищеца „Т. б. Д“ АД гр.С. ЕИК.. сумата в размер на 230 889.59 лева, представляваща дължимо на основание чл.22 във вр.с чл.3, ал.1,т.2 от договор за обществена поръчка и по чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава по прехвърлени вземания по 32 броя фактури, предмет на договор за цесия на парично вземане от 12.06.2013г. и по прехвърлени вземания по 9/девет/ броя фактури предмет на договор за цесия на парично вземане от 08.07.2013г. сключени между „Т.-АС“ ЕООД /с ново наименование „С.“ ЕООД и „Т. б.Д“АД гр.С. като иска в останалата му част до пълния размер от 232 156.98 лева - ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА община В. с Булстад..с адрес гр.В… да заплати на ищеца „Т. б. Д“ АД гр.С. ЕИК.. сумата 9 286.28 лева Д.Т. и 450 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото за тази инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: