ВГРД № 76-2019

Решение по Гражданско дело 76/2019г.

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-38

 

Гр.В.

 

10.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател : А. П.

                                                     Членове :1. Д. М.

                                                                    2.Г. Й.

при секретаря     И. К. .................................... и с участието на прокурора.................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. № 76   по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

         Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С Решение №456/09.08.2018 г. по гр.д.№133/2018 г. по описа за 2018 г.на Видинския районен съд е осъдена О. Д.на М. на в. р. гр.В. с адрес: гр.В., ул.. ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.С. ЕГН ******, с адрес: *** , сумата в размер на 2 100.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за тригодишен исков период, считано от 11.01.2015 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъдена е О. Д. на М. на в. р. гр.В.с адрес: гр.В. ул.. ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.С. ЕГН ******* с адрес: *** сумата в размер на 265.31 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за тригодишен исков период, считано от падежа до датата на предявяване на иска в съда- 11.01.2018 г., като иска в останалата част до пълния претендиран размер, отхвърля като неоснователен.

Осъдена е О. Д. на М. на в. р. гр.В. с адрес: гр.В. ул.. ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.С. ЕГН ******* с адрес: *** сумата от 784.89 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Осъден е Л.Б.С. ЕГН **********, с адрес: *** 31 ДА ЗАПЛАТИ на О. Д. на М. на в. р. гр.В. с адрес: гр.В., ул.". сумата от 3.39 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Осъдена е О. Д. на М. на в. р. гр.В. с адрес: гр.В. ул… ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Видински районен съд сумата в общ размер от 264.00 лв.,от които: дължима държавна такса в размер от 134.00 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 130.00 лв.

 

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от О. Д. НА МВР- В.,представлявана от П. М. К. - Директор с адрес: гр. В. ул..

Иска се да се отмени решението на съда като неправилно, незаконосъобразно и необосновано по следните съображения:крайните правни изводи на първоинстанционния съд не съответствали на материалноправните норми, регламентиращи процесиите служебни правоотношения, а фактическите твърдения на ищеца не били подкрепени с доказателствен материал.Изчисленията, извършени от Съда ,били математически и правно неправилни. Те не се базирали на никакъв нормативен акт и били в противоречие с доказателствата по делото.Поддържа се ,че бил неправилен изводът на Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и че не ставало ясно как е формиран приложения при изчисленията коефициент 0,143 и поради това се поддържа ,че било погрешно прието, че исковата претенция е доказана по основание.Поддържа се ,че допълнителното заключение на назначеното по производството вещо лице било правилно, съобразено с цялата действащата към процесния период нормативна уредба и че било базирано на писмените доказателства, като неправилно не било кредитирано от РС – В..

Делото се характеризирало с изключителна фактическа и правна сложност. При констатирана необоснованост на първоначалното заключение по назначената съдебно -счетоводна експертиза неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд не бил уважил искането на процесуалния представител на ОДМВР – В. за назначаване на повторна експертиза.С оглед на сложността на предмета на исковото производство и при наличие на две експертизи се твърди ,че е процесуално недопустимо Съдът да прави собствени изчисления.На последно място неправилно решаващият орган не бил намалил претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна въпреки своевременно направеното искане в тази насока.

Иска се да се отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение ,постановено по гр. дело № 133/2018г. на Районен съд – В. и да се реши спора по същество, като се отхвърлят изцяло предявените от ищеца Л.Б.С. *** обективно съединени искове, като се приемат същите за неоснователни и недоказани с произтичащите от това последици.Претендират се  разноските по делото за  юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, както и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ - 300 /триста/ лева за всяка инстанция.

Постъпил е писмен отговор от адв. С. И. при АК- В., като пълномощник на Л.Б.С. ,в който се изразяват подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба.

                   Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

         Производството по делото е образувано по исковата молба на Л.Б.С. *** 31, ЕГН ******, с която против ответника О. Д. на М. на в. р.гр.В. с адрес: гр.В., ул.. са предявени искове по чл.140 КТ вр. чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Посочва се, че същият от 1997 г. е служител в МВР, като служебните си задължения изпълнява на територията на гр. В.Сочи, че от 2013 г. и към настоящия момент работи като инспектор в отделение Оперативна дежурна част-ОД МВР-В. като през цялото това време е работил на сменен режим на работа, като смените са били по 12 или 24 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.Излага, че с влязло в сила решение по гр.д № 1183/2017 г. на ВдРС ответника е бил осъден да му заплати извънреден труд в размер на 362.92 лв., за периода от месец юни 2015 г. и месец юни на 2016 г., както и 60.85 лв. обезщетение за забава.Твърди, че ответникът не му е заплатил извънреден труд формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143, съответно превърнати в общ брой действително отработени часове,както и че е налице забава в плащането на този извънреден труд.

Сочи също, че от 01.07.2014 г. по силата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа за

отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния периоддакто и че съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Подържа, че за периода от 11.01.2015 г. до 11.01.2018 г. е полагал нощен труд, като не му е заплатено дължимото се обезщетение за същия, изчислен със съответния коефициент.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 2 100 лв. (две хиляди и сто лева), представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, като в същото бъдат включени и часовете, които е отработил през нощта и са включени във вече установеният със съдебен акт извънреден труд - за тригодишен исков период, считано от 11.01.2015г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сума в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща обезщетение за забава за процесния период.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна О. Д. на МВР –В., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове по основание и размер, като не се оспорва обстоятелството, че ищецът е в служебно правоотношение в МВР.Излага твърдение, че предявеният иск е недопустим, тъй като спорът между страните е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1183/2017 г. по описа на Видински районен съд. Твърди, че е налице хипотезата на чл.298, ал.1 от ГПК и на основание чл.299, ал.2 от ГПК моли за прекратяване на делото.Ответникът оспорва предявените искове като посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца часове за извънреден труд и нощен труд за периода 11.01.2015. до 11.01.2018г.Освен това сочи, че липсва правно основание за начисляване и изплащане на претендираното възнаграждение, тъй като Наредба № 8121 з-407 от 2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е отменена с Наредба № 8131з- 592/2015г. на МВР, считано

от 01.04.2015 г. /ДВ, бр.40/2015г./, в която не е предвидено такова превръщане на часовете нощен труд.Ответникът счита, че се явяват неоснователни и акцесорните претенции за заплащане на лихва върху главното вземане, както и искането за разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.Претендира направените по делото разноски.

От ангажираните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва обстоятелството, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжност "инспектор" в отделение Оперативна дежурна част на ОД МВР- В.,както и че ищецът е полагал нощен труд за процесния период.

Спорни обстоятелства между страните са: размерът на дължимите се от ответника възнаграждения за положен нощен труд и изплащането им.

От Удостоверение рег.№ 368р-6055/29.05.2018 г. на ОДМВР- В. е видно,че за всеки отработен нощен час на ищецът е изплатено допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.

По делото са ангажирани:удостоверение за получено от ищеца основно и брутно трудово възнаграждение, справка за положения от ищеца извънреден труд през исковия период и графици за работните смени,както и решение № 378/18.10.2017 г. по гр.д.№ 1183/2017г. по описа на ВдРС, от което е видно,че за периода от юни 2015 г. до юни 2016 г. ответника е осъден да заплати на ищеца трудово възнаграждение за положен извънреден труд, в което не са включени възнаграждения за нощен труд и труд в празнични и почивни дни.

По делото са изслушани и приети първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи.

В заключението по първата експертиза вещото лице е посочило, че размера на действително положения от ищеца извънреден труд от нощен труд за исковия период, съобразно общия брой денонощни дежурства, е в размер на 681 часа, като паричната равностойност на този труд е 2010.25 лв., както и че размерът на обезщетението за забава върху изчислената главница за исковия период е в размер на 271.53 лв..

В заключението по допълнителната експертиза вещото лице е отразило, че за периода 11.01.2015 г. до 31.03.2015 г. размера на действително положения извънреден труд от нощен труд, получен като общ брой часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа, умножени по коефициент 0.143, е 5 часа и възлиза на левова равностойност 41.05 лева, която сума е изплатена на ищеца през месец март 2015 г. (данните се посочени в т.от 1,2 и 4 от допълнителното заключение). В т.З от заключението вещото лице е отговорило на задача на ищеца, като е посочило, че размера на действително положения извънреден труд, за времето 22:00 часа до 6:00 часа в периода от 01.04.2015   г.   до   11.01.2018   г.,   възлиза   на 210   часа,   а дължимото   се възнаграждение възлиза на 1787.01 лв. от която сума на ищеца е изплатено възнаграждение в размер на 1628.83лв. с остатък за изплащане в размер на 158.18лв.

С оглед събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. намира за установено от фактическа страна следното:

 

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е.В. по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.   Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:

С влязло в сила решение по гр.д. № 1183/2017г. по описа на ВРС на ищеца са присъдени суми за извънреден труд в размер на 362.92лв., за периода месец юни 2015 г. и месец юни на 2016 г., както и 60.85 лв. обезщетение за забава.В съдебния акт не се включени часовете от преобразуването на нощните часове в дневни,тъй като подобна претенция не е имало предявена.Районният съд е изложил мотиви относно допустимостта на настоящия иск ,които изцяло се споделят от въззивната инстанция ,липсва и жалба в тази насока.

Районният съд правилно е дал правна квалификация на правата на ищеца- чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ОДМВР- В., че е полагал нощен труд за исковия период от 11.01.2015 г. до 11.01.2018 г., който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент .Искът се явява доказан изцяло поради следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М. на в. р.. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г..

В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М. на в. р..Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи ,че този коефициент е 1,143 и че се получава като нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл.136 ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143 ,но формулиран по друг математически начин ,който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.Може да се обобщи ,че в горната наредба законодателят е възприел подхода ,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата .Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лицао със служебно правоотношение в МВР ,тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,в рамките на което реализират правото си на труд,поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители ,полагащи труд .Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време ,на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.

С оглед на гореизложеното се явява правилен изводът на първоинстанционния съд ,че исковата претенция за заплащане на неизплатено

възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по своето основание.

За доказване размера на исковата претенция са извършени две съдебно-счетоводни експертизи и са представени две заключения от назначеното вещо лице,с които обаче не са дава ясен отговор по предмета на делото,поради което районния съд правилно е преценил правилността на заключенията на вещите лица ,преценявайки и останалите доказателства и е изложил мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.За периода от 11.01.2015 г. до 31.12.2017 г.ищецът е отработил нощен труд в размер на 1826 часа общо, което е видно от представеното от ответника и прието по делото удостоверение за часовете положен нощен труд от ищеца, което не е оспорено/л.37 от делото/.

Преценявайки съвкупния доказателствен материал въззивният съд намира, че ищецът за периода от 11.01.2015 г. до 31.12.2017 г., е отработил нощен труд в размер на 1826 часа общо, което е видно от представеното от ответника и прието по делото удостоверение за часовете положен нощен труд от ищеца, което не е оспорено. От това удостоверение се установява и че посочените часове не са преизчислявани с коефициент - 0.143, с изключение на часовете положен от ищеца нощен труд за времето от 11.01.2015 г. до 31.03.2015 г., който труд, за този период, е в общ размер на 5 часа и възлизащ на обща сума в размер на 41.05 лв., която е изплатена на ищеца, съгласно второ заключение на счетоводната експертиза. От същото удостоверение се установява, че ищецът е получил възнаграждение за положения от него нощен труд в размер на 454.50 лв. или за всеки отработен час нощен труд на него е заплатено по 0.25 лв., което не дава основание да се приеме ,че изплатеното възнаграждение е за извънреден труд ,получен при приравняването на дневен труд на положения нощен труд.

От Приложение № 3 към допълнителното заключение на вещото лице се установява каква е стойността в лева за един отработен час извънреден труд по тримесечни периоди. В тази част заключението на вещото лице е базирано на данни предоставени от ответника и напълно съответства на брутното трудово възнаграждение на ищеца по периоди, изчислено на база данните на ответника за получаваното от ищеца основно трудово възнаграждение, разделено на броя на отработените от същия часове в тези периоди, умножени с петдесет на сто увеличение по силата на чл.187, ал.6 от ЗМВР и е в размер средно за периода 8.24 лв. за един час извънреден труд.

От представената по делото справка за часовете положен от ищеца извънреден труд е видно, че няма тримесечие в което същия да не е отработил нормативно установените работни часове, следователно получените часове при трансформацията на работните часове нощен труд в дневен се явяват извънреден труд .Въззивният съд намира за необходимо да отбележи ,че часовете дневен труд ,получени при преобразуването на отработените часове нощен труд не могат автоматично да се квалифицират като извънреден труд и че това може да се установи едва когато се види каква е била установената продължителност на работното време за ищеца като се изчисли колко часове той е работил в действителност и като се добавят допълнително начислените часове при преобразуването на нощния труд в дневен.

Във въззивната жалба се поддържа ,че изчисленията, извършени от Съда ,били математически и правно неправилни,че не се базирали на никакъв нормативен акт , че били в противоречие с доказателствата по делото и че бил неправилен изводът на Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Горните доводи са неоснователни с оглед на изложените по –горе мотиви,които се възприемат и от другите равни по степен съдилища-напр.решение №186/10.10.2017 г.на ОС-Т. по в гр.д.№182/2017 г.,решение №64/21.01.2019 г. на ОС-В. по в .гр.д. 2300/2018 г. , решение №464/12.04.2019 г. на ОС-В. по в .гр.д. 255/2019 г., решение от 16.02.2018 г. на ОС-П. по в .гр.д. 912/2017 г., решение №400/29.03.2019 г. на ОС-В. по в .гр.д. 44/2019 г. и мн.др.

Районният съд ,базирайки се на заключенията на вещите лица и на материалите по делото е направил собствени изчисления ,като е преобразувал нощния труд в дневен посредством преизчисляване с коефициента - 0.143. Отчетените часове нощен труд са 1826 часа, а приравнени към дневен труд, се увеличават до 2087 часа.По този начи се получава разлика от 261 часа, която всъщност се явява извънреден труд поради изложените по-горе съображения .Районният съд на стр.7-8 от мотивите си е изложил подробни съображения относно работните часове извънреден труд ,периода на полагането им и размера на дължимото възнаграждение .От получената сума след трансформирането на часовете положен нощен труд в дневен ,умножена по часовата ставка от 8.24 лв. следва да се извадят платени от ответника на ищеца 5 часа за първото тримесечие на 2015 г. в размер на 41.05 лв., при което се получава разликата на останалите неплатени часове, чиято стойност е в размер на 2 110.27лв., поради което предявеният иск с правно основание чл.140 КТ вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР следва да бъде изцяло уважен по размер, доколкото същият е предявен в размер по-нисък от този изчислен Съда.

Назначената по делото от въззивната инстанция тройна експертиза по същество дава заключение по въпроси извън предмета на делото ,поради което същото не се обсъжда от въззивната инстанция.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

Въззиваемата страна не претендира разноски ,поради което такива не следва да се присъждат .

Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №456/09.08.2018 г. по гр.д.№133/2018 г. по описа за 2018 г.на Видинския районен съд .

Решението е окончателно .

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

 

                                                                                                 2/