ВГРД № 73-2019

Решение по Гражданско дело 73/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 30

                                               07.05.2019г.

 

Гр. Видин

 

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесети    март

Две хиляди  и    деветнадесета   година    в състав:

                                               Председател:    Д. М.

                                                     Членове: 1.С.С.

2.Г. Й.

 

                                                           

При секретаря А. А.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

в.гр. дело № 73 по описа за 2019г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалбата на П.К.М. *** против Решение №585 от 30.11.2018г., постановено по гр.дело №791/2018г. по описа на Видинския Районен Съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно, като необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Поддържа се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като излязъл извън въведения от страните предмет на спора, приемайки, че недвижимия имот и движимите вещи, предмет на иска за делба, са придобити по време на фактическата раздяла между тях, започнала през 2006г. и продължила до прекратяване на брака. Поддържа се, че такива факти нито една от страните не е заявявала. В отговора на исковата молба, ответницата Й. не е поддържала такива обстоятелства, а е посочила, че покупката на недвижимия имот е реализирана изцяло с нейни средства – кредит, получен като земеделски производител.

Като друго нарушение на процесуалните правила в жалбата се сочи, че съдът е основал изводите си за фактическа раздяла на мотивите на брачното решение по гр.дело №1566/2016г. по описа на ВРС. Съдът е допуснал нарушение, тъй като мотивите на съдебно решение, нямат обвързваща сила за решаването на други спорове.

Посочва се, че съдът не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото и всички обстоятелства, изложени от страните. По този начин е постановил необосновано решение, поради което е поискано обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови решение, с което се уважи иска за делба.

Ответницата по жалба Л.Д.Й. не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по делото и в законоустановения срок.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

В исковата молба с правно основание чл.34 от ЗС ищецът П.К.М. е поддържал, че с ответницата Л.Й. са съсобственици на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, който са придобили по време на брака си в режим на СИО по договор за покупко-продажба, предмет на нот.акт №…, том .., рег.№…, н.дело №…г. на нотариус Т. А. Поддържал е, че през време на брака си са придобили и движими вещи при СИО, които подробно са изброени в исковата молба. Заявява, че с решение по гр.дело №1566/2016г. на ВРС, влязло в сила, е прекратен с развод бракът между страните, поради което СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост с равни права по ½ идеална част за всяка от страните.

Поискал е да се допусне делбата на недвижимия имот и движимите вещи при равни права.

Ответницата Л.Д.Й. в подадения от нея писмен отговор на исковата молба поддържа, че не оспорва твърдените от ищеца факти и обстоятелства, а именно, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение. Оспорила е предявения иск за делба, като е посочила, че недвижимия имот е придобит по време на брака, но е закупен изцяло с нейни средства – кредит, който е получила като земеделски производител и който е върнала на банката. Оспорила е иска и по отношение на движимите вещи, като поддържа, че същите не са придобити през време на брака на страните и не са СИО. Посочва, че част от вещите ответницата е придобила по наследство от своя баща, а част от тях не са били собственост – нито нейна, нито на бившите съпрузи.

В подкрепа на твърденията и възраженията си страните са представили по делото писмени доказателства, изслушани са свидетели, въз основа на които доказателства съдът е приел с обжалваното решение, че предявеният иск за делба е неоснователен и го отхвърля. Съдът е обсъдил установените по делото обстоятелства, като е приел че по делото не е доказано втората кумулативно дадена предпоставка на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЦК, а именно съвместният принос при придобиването на недвижимото и движимо имущество на страните през време на брака. Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак през 2002г. с Решение № 677/28.12.2016г. брака между страните прекратен, като решението е влязло в законна сила на 25.01.2017г. Установено е, че през време на брака съпругата Л.Д.Й. е придобила недвижим имот чрез покупко-продажба, предмет на нот.акт № 190, том1, рег.№ 1055, нот.дело № 54/2009г. на нотариус Т. А., а именно урегулиран застроен поземлен имот № шести в кв.91 по плана на с.Р., община М…, В… област „стопански двор“, целият с площ от 8 000 кв.метра ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда-краварник. Имотът е закупен за сумата 29.400 лева, като в нот.акт е отбелязано, че сумата е изплатена напълно на продавачите преди подписване на договора по банков път. По отношение на недвижимия имот първоинстанционния съд е приел, че имотът е закупен през време на фактическата раздяла между страните, като ищецът не е доказал съвместен принос при закупуване на имота поради което е приел, че след като по бракоразводното дело е установено по изявление на ищеца по бракоразводното дело в исковата му молба, че с ответницата по делото и негова съпруга, съпрузите живеят разделени от около десет години, не поддържат никакви контакти на което основание е ппрекратен брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство.При наличието на тези обстоятелства твърдени от ищеца и след като по настоящето производство същият не е представил доказателства за съвместен принос придобиване на недвижимия имот районния съд се е позовал на дадените в ТР № 35/71г. на ОСГК на ВС разяснения и е приел, че по отношение на този имот не следва да се допуска делба, тъй като същият не съставлява семейна и имуществена общност и не е принадлежал на двамата съпрузи поради което след прекратяване на брака липсва трансформация в обикновена съсобственост.

Настоящата инстанция споделя направените по-горе изводи от първоинстанциониня съд като не приема за основателни оплакванията във въззивната жалба на П.К.М., че съдът се позовал на мотивите на бракоразводното решение, които нямат обвързваща за решаването на други спорове сила. В случая съдът се е позовал на волеизявления на ищеца по бракоразводното дело, който в исковата молба е твърдял за дългогодишна фактическа раздяла и липсва на всякакви взаимоотношения между съпрузите поради което този факт е послужил за благоприятни за него последици, а именно прекратяване на брака и в случая не може да бъде пренебрегнат в настоящето производство за да извлече от оспорването му също така благоприятни за него последици.

По отношение на описаните в исковата молба движими вещи, съдът подробно е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, като е приел че от свидетелските показания не може да се установи кога са придобити тези вещи и съвместния принос на двамата съпрузи. В отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че част от тези вещи са останали в наследство от нейния баща или са придобити изцяло с нейни средства, тъй като през време на фактическата раздяла същата се е регистрирала като земеделски производител и е отглеждала едър рогат добитък. Ползвала е във връзка с нейната дейност посочените в исковата молба движими вещи. Ищецът е поддържал в исковата молба, че с изключение на лек автомобил „Л…“ останалите вещи са придобили по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от пет години. Доказателства в тази насока не са събрани, тъй като ищецът не е посочил кога е установено владението върху вещите от него за да може да се приеме, че същият заедно с бившата си съпруга е станал собственик на движимите вещи въз основа на придобивна давност. Ищецът се позовава на представен по делото констативен протокол от 12.04.2017г. в който е отбелязано, че на тази дата комисия в състав от ищеца и други лица е направила проверка в обект /ферма/, находяща се в с.Раковица и е констатирала наличието на движимо имущество, описано в констативния протокол. Във връзка с този протокол, който е бил оспорен от ответницата, по делото са разпитани свидетели, които са положили подписа си върху протокола и които са заявили, че са присъствали при описа на тези вещи,които са се намирали в двора на фермата. Нито един от тези свидетели не установява чии са тези вещи и от кога се намират в двора на фермата, като заявяват че не са виждали документи за закупена техника. По отношение на протокола, първоинстанционния съд е приел, че оспорването на истинността на документа не е доказано. Следва да се приеме, че така представения констативен протокол не представлява писмено доказателство по делото, тъй като е съставен с участието на ищеца и по съдържанието си съдържа свидетелски волеизявления на подписалите протокола, които не могат да се обсъждат като писмено доказателство по делото.

Окръжния съд приема, с оглед изложените по-горе съображения, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано поради което ще следва да бъде потвърдено. За което окръжния съд

 

Р Е Ш И :

 

   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 585 от 30.11.2018г., постановено по гр.дело №791/2018г. по описа на Видинския Районен Съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията на чл.280 от ГПК.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            

                                ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                     2.