ВГРД № 71-2019

Решение по Гражданско дело 71/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 29

                                              

 

Гр. В.

 

                                                             16.04.2019

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен   съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на тринадесети март

две хиляди   и деветнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                    Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря И. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 71 по описа за 2019г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Л.Г.Т., И.П.И., Р.И.П. и С.В.Г. чрез адв.пълномощника си адв.Й. А. от АКМ., жалбата на Д. К. в качеството си на адвокат и особен представител на В.И.П. от гр.С. и жалбата на М.С. *** чрез адв.пълномощника си С. Б. П. адвокат от АКМ. против решение от 22.05.2018г. постановено по Гр.Д. № 342/2017г. по описа на Районен Съд гр.Б.

Във въззивната жалба на Л.Г.Т., И.П.И., Р.И.П. и С.В.Г. се поддържат няколко оплаквания. На първо място се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е проведено при нередовна искова молба поради което постановеното решение ще следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. Поддържа се, че от исковата молба не може да се разбере какъв иск е предявен този по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ или иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като е налице несъответствия между обстоятелствата част на исковата молба и на петитума й. Посочва се на следващо място, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводсвените правила и на закона, тъй като съдът се е позовал в мотивите на решението на решение № 25РГ/20.04.1999г. на ОСЗМ. за което се твърди, че с него е признато и възстановено правото на собственост стари, реални граници на наследниците на И. К. А.. Поддържа се, че цитираното решение представлява нищожен административен акт, тъй като не е подписано от членове на Поземлена комисия, а е заверено с печат на ОСЗ М. и с подпис на лице за което не е посочено в какво качество подписва. Посочва се, че съдът неправилно интерпретирал свидетелските показания, които противоречат на представените по делото писмени доказателства. Въз основа на тези оплаквания се иска да се отмени изцяло обжалваното решение и се отхвърли предявения иск като неоснователен.

Във въззивната жалба на адв.К. - особен представител на В.И.П. се поддържа, че обжалваното решение е не правилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано е, като се излагат съображения, че съдът не е отговорил на всички възражения направени от особения представител на П..

Във въззивната жалба на адв.С. П. - процесуален представител на М.С.С. се поддържа, че решението следва да бъде обезсилено и се постанови ново с което се реши спора по същество. Излагат се съображения за необоснованост на решението като се поддържа, че представеното решение на ОСЗ М. са възстановени на наследниците на И. К. А.правото на собственост чрез план за земеразделяне с нови реални граници. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила по специалност чл.8 и чл.9 от ГПК, като се поддържа че на страната не е била давана възможност да вземе становище по постъпилия от ищцата молби по делото. Изтъкват се и други процесуални нарушения по отношение на действията на първоинстанциония съд за събиране и представяне на доказателства и по отношение на изложените в решението мотиви за които се поддържа че са необоснови и не кореспондират със събраните по делото доказателства.

Ответницата по жалбите К.И.Ц. е подала писмени отговори и на трите въззивни жалби в които се поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, а жалбите са неоснователни, както в частта относно допустимостта на обжалваното решение, така и по отношение на съществото на спора.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжния съд след като се запозна с оплакванията във въззивните жалби, становището на ответницата по жалба К.И.Ц. във връзка с трите въззивни жалби и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

 

 

 

 

Във въззивните жалби жалбоподателите правят възражение относно допустимостта на предявения иск. Тези възражения са направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, които са разгледани от решаващия съд в постановеното решение и са обсъдени подробно като съдът е приел, че ищцата има правен интерес от предявяване на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като се позовава на правата, които притежава като наследник на И. К. А.. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че е налице спор за правото на собственост на земеделски имоти за което ищцата твърди че притежава по силата на наследяването и което и било признато с решение от ОСЗ-М., но реално не е била въведена във владение на признатия за възстановяване и възстановен земеделски имот, тъй като и по отношение на ответниците е Била възстановена земеделска земя за която ищцата поддържа, че е била внесена в ТКЗС от нейния наследодател.

По същество на предявения иск:

Ищцата поддържа в исковата молба, че е наследница на И. К. А. починал през 1983г. и с Решение на ОСЗ-М. от 20.04.1999г. е признато и възстановено стари реални граници правото на собственост на наследниците на И. К. А. върху нива от 0.500 дкр. 2-ра категория находяща се в землището на махала Мала Кутлувица в местността „Пръчов дол“ . Поддържа че с решение от 21.06.1999г. е възстановена собствеността на наследниците на С. П. П. върху лозе от 0.825дкр., сега имот № 48489.26.508 и лозе от 0.928дкр., сега имот № 48489.26.509 в същата местност. Наследници на С. П. са ответниците с изключение на ответника по делото М.С. на когото е възстановена собствеността върху лозе от 0.855дкр. представляващо имот № 48489.26.511. Ищцата поддържа че южната част от тези посочени по-горе имоти попада изцяло върху възстановения на наследниците на И. А. имот. Поддържа, че тази част не е принадлежала на наследодателите на ответниците, а към момента на образуване на ТКЗС собственик е бил нейният наследодател И. А..

Ответниците са оспорили предявения иск, като са заявили в отговорите на исковата молба свои права върху претендирания недвижим имот на базата на възстановена собственост от ОСЗ-М.

Ищцата е представила по делото препис от решение № 25РГ от 20.04.1999г. на ОСЗ-М. с което е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на И. К. А. в съществуващи „възстановими“ стари реални граници, като под т.8 от тази част на решението е записано нива от 0.500дкр.находяща се в землището на махала Мала Кутлувица в местността „Пръчов дол“, представила е и удостоверение за наследници от което е видно, че същата е наследник на И. К. А.

По делото са представени многобройни писмени доказателства, изслушани са съдебно-технически експертизи и са разпитани свидетели, като събраните доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд цялостно и пространствено. Въз основа на така събраните доказателства съдът е достигнал до правния извод, че предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е основателен и доказан, поради което е признал за установено по отношение на ответниците правото на собственост на И. К. А. към момента на образуване на ТКЗС по отношение на цитирания по-горе имот.

Съдът, е обсъдил в подробности свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които точно и ясно заявяват принадлежността на процесния имот на наследодателя на ищцата, като част от свидетелите заявяват непосредствени впечатления какво е представлявал имота към момента на образуване на ТКЗС и категорично заявяват, че имота е принадлежал на И. К. и той е обработвал същият до влизането в ТКЗС.

Тъй като пред настоящата инстанция страните не са сочили нови доказателства окръжния съд възприема изцяло мотивите изложени от първоинстанционния съд, както за установените по делото обстоятелства, така и за правните изводи, които съдът е направил обсъждайки събраните по делото доказателства, поради което съдът приема, че решението е правилно, като постановено въз основа на материалния закон и съобразно процесуалните изисквания. В решението, съдът е изложил мотиви относно обсъждането на доказателства, които са събрани извън процесуалните срокове, като приема, че е дал възможност на страните да използват всички процесуални средства и да докажат своите твърдения и възражения.

Съдът намира оплакванията направени от жалбоподателите Л.Г.Т., И.П.И., Р.И.П. и С.В.Г. в тяхната въззивна жалба за неоснователни. Оплакванията касаят тази част от мотивите в обжалваното решение с която съдът се е позовал на решението на ОСЗ-М. за което и в отговора на исковата молба са поддържали, че е нищожно тъй като липсва подпис на състава на поземлената комисия и не е изпълнено изискването на чл.15, ал.2,т.6, изр.2 от ЗАП. Ищцата с исковата молба е представила препис от решение на ОСЗ-М., заверено от ОСЗ-М. на 19.04.2010г. , а не е представен оригинал на решението за да се приеме че в същото не е отразен състава на комисията. Както тези ответници, така и ответниците М.С.С. и В.И.П. не са оспорили представения препис от решението и по отношение на решението не е било развито производство по оспорването му, поради което съдът в мотивите си правилно се е позовал на обстоятелствата по решението.

Неоснователни са оплакванията във въззивнната жалба на М.С.С., доразвити и в писмените бележки представени по делото. В тях се застъпва становище, че по делото било установено от разпитаните по делото свидетели, че посоченият земеделски имот никога не е бил внасян в ТКЗС, поради което ищцата не може да осъществи защитата си по реда на чл.14, ал.4 от ГПК. Съдът невъзприема тези оплаквания, тъй като по делото е представена опис-декларацията на наследодателя на ищцата за внесените от него земеделски имоти в ТКЗС, а също така разпитаните свидетели установяват, че имотът е бил обработван от И. А. до образуване на ТКЗС, след което имотът е бил във владение на ТКЗС.

Съдът намира за неоснователни възраженията изложени от особения представител на В.И.П. - адв.К. че съдът се е произнесъл без да има петитум в исковата молба. В исковата молба е изложен петитум касаеш характера на предявения по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ иск, като е посочен момента на установяване на правото на собственост на наследодателя на ищцата съобразно изискванията на закона – към момента на внасянето на имота в ТКЗС посочен е имота, индивидуализиран е, така както е посочен в решението на ОСЗ-М..

По изложените съображения Окръжния съд приема, че решението като законосъобразно и обосновано ще следва да бъде потвърдено, като жалбоподателите ще следва да заплатят на ответницата по жалба К.И.Ц. направените за тази инстанция разноски съобразно представения списък за разноски в размер общо на 2107.97 лева. Същите са направили възражение за прекомерност на разноските което съдът невъзприема, тъй като производството по делото е образувано по три въззивни жалби по които ответницата по жалба чрез адв.пълномощника си е подала отговор по всяка една от тях, като в посочената по-горе сума е включено и възнаграждението изплатено на особения представител на жалбоподателя В.И.П..

По изложените съображения Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.05.2018г., постановено по гр.дело № 342/2017г. по описа на Районен съд – Б.

ОСЪЖДА Л.Г.Т. ЕГН: ******, И.П.И. ЕГН: ***** Р.И.П. ЕГН: *****, С.В.Г. ЕГН: ******** М.С.С. ЕГН: ****** и В.И.П. ЕГН: ****** да заплатят на ответницата по жалба К.И.Ц. ЕГН: ****** направените разноски за тази инстанция общо в размер на 2107.97 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

         2.