ВГРД № 149-2019

Определение по Гражданско дело 149/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100

гр. В** 03.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд В**, гражданско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател:В** В**

Членове:   1.Ан** П**

                 2.Д** М**

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В** въззивно частно гражданско дело №149 от описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба от А.Б.Б. от с.М** против определение на ВРС по 10.04.19г. по гр.д.№902/19г. на ВРС,с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката за определяне на привременни мерки : за разрешаване издаване на паспорт на детето И** А** М**, както и да бъде разрешено ищцата да извежда детето И** А** М** от Б** до Г** през 2019г. без съгласието на ответника, като недопустимо.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради това,че въпреки липсата на изрична правна уредба било допустимо разглеждането на искането за определяне на посочените привременни мерки.Жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл.46,ал.2 от ЗНА съгласно който когато нормативния акт е непълен за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите ,които се отнасят до подобни случай,ако това отговаря на целта на акта.Жалбоподателката се позовава и на разпоредби от Регламент №2201/03г. от 27.11.03г. на Съвета на Е**.Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което бъде уважено направеното от жалбоподателката искане за определяне на привременни мерки.

По допустимостта на жалбата

          Жалбата е подадена от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК, поради което е допустима.

         По съществото на спора

За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:Гр.д.№902/19г. на ВРС е образувано по молба от настоящия жалбоподател против А.М.Б. ***. С исковата молба се иска да бъде постановено решение,с което бъде дадено заместващо съгласие вместо бащата-ответника по делото за издаване на паспорт на детето И**А**М** и заместващо разрешение ищцата да извежда детето И** А**М** от Б** до Г** през 2019г. без съгласието на ответника.В молбата е направено искане за определяне на привременни мерки : за разрешаване издаване на паспорт на детето И** А** М**, както и да бъде разрешено ищцата да извежда детето И** А** М** от Б** до Г** през 2019г. За да постанови обжалваното определение ВРС е приел,че искането за определяне на привременни мерки за недопустимо. Постановяване на привременни мерки е предвидено в частта „Производство по брачни дела“ – глава 26 от ГПК и се отнася за определяне режим на лични контакти между децата и техните родители. Настоящата молба не е производство по брачно дело, нито производство по чл. 127 от СК при спор относно родителски права, а производство по чл. 127 а от СК. Законодателят е предвидил определяне на привременни мерки при определяне на режим на лични контакти между деца и техните родители. Определянето на привременни мерки не е предвидено при производство по молба с правно основание чл. 127 а от СК. В случай, че законодателят е имал предвид определяне на привременни мерки в производство по чл. 127 а от СК, то тази възможност щеше да бъде регламентирана изрично както е направено в чл. 323 от ГПК и чл. 127, ал. 3 от СК. Поради тази причина в производството по чл. 127а от СК не следва да бъде прилагана по аналогия възможността за определяне на привременни мерки при решаване на спор относно родителски права.

ВОС в настоящия си състав счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.След като в СК и ГПК не е предвидена като възможност за определяне на привременни мерки по подобен род искания.Както правилно е приел ВРС,в случай,че законодателят е искал да предвиди подобна възможност,то това щеше да бъде изрично предвидено,така както това е направено в чл.323 от ГПК. Необходимостта от бързина в някои случаи не е убегнала от вниманието на законодателя,който в чл.127а,ал.4 от СК е допуснал възможността да се предвиди предварително изпълнение на решението.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ВОС :

 

О   П   Р   Е   Д   Е Л И   :

Потвърждава определение на ВРС по 10.04.19г. по гр.д.№902/19г. на ВРС.

         На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

Председател:                                    Членове: 1.

 

     2.