ВНОХД № 114-2017

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 163

гр. Видин , 18.01.2018г.

 

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                     в публичното заседание на осемнадесети декември

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

              

                                         Председател: И. И.

                                                Членове: Л.Л.                                                                                        

                                                                 Р. Д.                                                            

 

при секретаря   В. К.    и в присъствието на

прокурора          М. К.    като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л.   ВНОХД № 114 по описа за 2017г., и за да се произнесе съобрази следното:    

          С присъда № 191/29.03.2017г. по НОХД № 86/2017г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия:

М.С.М. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2016 г. в землището на с. Извор махала, обл. Видин, на 500 източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р България с Р Сърбия, територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, в съучастие със С.П.С. с ЕГН **********, М.П.М. с ЕГН ********** и Д.С.Ц. с ЕГН **********, като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р. България в Р. Сърбия, група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва: Ф. Д. М, р. 23.08.1973 в Иран, ЛНЧ **********, Ф. Ф., роден на *** г. в Иран, С. М. Т., роден на *** г. в Ирак, М. М. А., роден на ***г. в Ирак, С. А. родена ***г. в Афганистан, Р. Н, родена ***г. в Афганистан, Ф. А, родена *** г. в Афганистан, Р. А., родена *** г. в Афганистан, А. Н., роден ***г. в Афганистан, Ф. А., роден ***г. в Афганистан и А. А., роден ***г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС - лек автомобил марка „Шавролет Матиз" с ДКН *, собственост на М.П.М. с ЕГН ********** и товарен автомобил марка „Ивеко" с ДКН *, собственост на В.Б. Н. с ЕГН **********, и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини - намеса на служители от ГПУ - Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание същия текст и във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година и шест месеца, което е намалено с 1/3 и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим, както и ГЛОБА в размер на 10000 /десет хиляди/ лева и наказание КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО МУ в размер на1/4 /една четвърт/;

С.П.С. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2016 г. в землището на с. Извор махала, обл. Видин, на 500 източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р България с Р Сърбия, територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, в съучастие с М.С.М. с ЕГН **********, М.П.М. с ЕГН ********** и Д.С.Ц. с ЕГН **********, като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р. България в Р. Сърбия, група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва: Ф.Д. М., р. 23.08.1973 в Иран, ЛНЧ **********, Ф.Ф., роден на ***г. в Иран, С. М. Т., роден на ***г. в Ирак, М. М. А., роден на ***г. в Ирак, С. А. родена ***г. в Афганистан, Р. Н., родена на ***г. в Афганистан, Ф.А., родена на ***г. в Афганистан, Р. А., родена ***г. в Афганистан, А. Н., роден ***г. в Афганистан, Ф. А., роден ***г. в Афганистан и А. А., роден ***г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС - лек автомобил марка „Шавролет Матиз“ с ДКН ВН , собственост на М.П.М. с ЕГН ********** и товарен автомобил марка „Ивеко“ с ДКН, собственост на В.Б. Н. с ЕГН **********, и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини - намеса на служители от ГПУ - Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание същия текст и във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година и шест месеца, намалено с 1/3 и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим, както и ГЛОБА в размер на 10000 /десет хиляди/ лева и наказание КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО МУ в размер на 1/3 /една трета/;

М.П.М. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2016 г. в землището на с. Извор махала, обл. Видин, на 500 източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р България с Р Сърбия, територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, в съучастие със С.П.С. с ЕГН **********, М.С.М. с ЕГН ********** и Д.С.Ц. с ЕГН **********, като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р. България в Р. Сърбия, група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва: Ф. Д. М., р. 23.08.1973 в Иран, ЛНЧ **********, Ф. Ф, роден на *** г. в Иран, С. М. Т, роден на *** г. в Ирак, М. М. А, роден на *** г. в Ирак, С. А. родена *** г. в Афганистан, Р.Н., родена ***г. в Афганистан, Ф. А., родена ***г. в Афганистан, Р. А., родена ***г. в Афганистан, А. Н., роден *** г. в Афганистан, Ф. А., роден ***г. в Афганистан и А. А., роден ***г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС - лек автомобил марка „Шавролет Матиз“ с ДКН ВН , собственост на М.П.М. сЕ ГН ********** и товарен автомобил марка „Ивеко“ с ДКН, собственост на В.Б. Н. с ЕГН **********, и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини - намеса на служители от ГПУ - Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание същия текст и във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година и шест месеца, намалено с 1/3 и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим, като е наложено и наказание ГЛОБА в размер на 10000 /десет хиляди/ лева и наказание КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО МУ в размер на 1/3 /една трета/.

Д.С.Ц. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2016 г. в землището на с. Извор махала, обл. Видин, на 500 източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р България с Р Сърбия, територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, в съучастие със С.П.С. с ЕГН **********, М.П.М. с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН **********, като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р. България в Р. Сърбия, група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва: Ф. Д. М, р. 23.08.1973 в Иран, ЛНЧ **********, Ф.Ф., роден на ***г. в Иран, С. М. Т., роден на ***г. в Ирак, М. М. А, роден на ***г. в Ирак, С А. родена ***г. в Афганистан, Р. Н., родена ***г. в Афганистан, Ф.А., родена *** г. в Афганистан, Р.А., родена ***г. в Афганистан, А. Н., роден *** г. в Афганистан, Ф. А., роден ***г. в Афганистан и А. А., роден ***г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС - лек автомобил марка „Шавролет Матиз“ с ДКН , собственост на М.П.М. с ЕГН ********** и товарен автомобил марка „Ивеко“ с ДКН , собственост на В. Б. Н. с ЕГН **********, и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини - намеса на служители от ГПУ - Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание същия текст и във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година и шест месеца, намалено с 1/3 и е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим, както и наказание ГЛОБА в размер на 10000 /десет хиляди/ лева и наказание КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО МУ в размер на 1/3 /една трета/.

         На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: 1 брой МПС - лек автомобил марка „Шавролет Матиз“ с ДК № , собственост на М.П.М., ЕГН ********** ***, съхраняван в ГПУ - Брегово е отнето в полза на държавата.

         Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия Д.Ц., чрез адвокат пълномощника му С.С.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон и е необоснована, и несправедлива. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невинен ИЛИ делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

          Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Цецо И., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимите С.П.С. и М.П.М.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и при непълнота на доказателствата, необоснована е и постановена в нарушение на закона. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимите да бъдат признати за невинни по повдигнатите им обвинения.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди изцяло присъдата по отношение на четиримата подсъдими.

          Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

         При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305 от НПК, в която норма е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна част, мотиви и диспозитив. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, подписано от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

         Така наречените мотиви, изразяват формален подход на първоинстанционния съдия.

          ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерноста на деянията поотделно и конкретно за всеки от подсъдимите. Вместо обсъждане на обективната страна, с оглед отделните съставомерни признаци, досежно всеки от подсъдимите, първоинстанционния съдия е преписал дословно диспозитива на обвинителния акт. Не са обсъдени и обосновани конкретните елементите от обективна страна на деянието на всеки подсъдим. Първоинстанционният съдия си е послужил с общи формулировки за субективната страна, напълно еднакви и за четиримата подсъдими. Описанието обхваща три изречения и включва само общи фрази и теоретични постановки, без анализ на конкретното поведение и субективно отношение към стореното на всеки от подсъдимите. Субективната страна не е обоснована за всеки от подсъдимите и през призмата на конкретното поведение на всеки извършител и съзнанието му за стореното. Липсват съображения и относно съучастническата дейност, а от субективна страна- за общността на умисъла която следва да е налице при съучастие.

         Напълно липсват и правни съображения за взетото решение относно наказанието което следва да бъде наложено. Съдът винаги е длъжен да прецени обстоятелствата, които имат значение за индивидуализацията на наказателната отговорност. ВРС не го е сторил, поради което липсват мотиви и по този основен въпрос на който трябва да отговори присъдата, с оглед чл.301, ал.1, т.3 от НПК. Във връзка с наказанието са визирани само цифрово нормите на чл.54 и 36 от НК. Напълно липсва анализ на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, преценка за подбуди и степен на обществена опасност на деянието и дееца, съобразно чл.54 от НК, и изводи на съда в тая насока. За престъплението за което са обвинение подсъдимите е предвидено наказание: „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години; „глоба“ от 10000 до 30000 лева и конфискация на част или цялото имущество на дееца. На всеки от четиримата подсъдими е определено наказание „лишаване от свобода“ от 1 година и 6 месеца, което съобразно чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3 и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На всеки от подсъдимите е наложено наказание „глоба“ в размер на 10000 лева. На подсъдимите С.С., М.М. и Д.Ц. е наложено наказание „конфискация“ на 1/3 от имуществото, а на подсъдимия М.М. - конфискация“ на 1/4 от имуществото.Санкционната част на присъдата, освен че страда от липса на мотиви, е и незаконосъобразна. ВОС само ще маркира, че ВРС неправилно е приложил чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК. Първоинстанционното производството не е протекло по реда чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК, тъй като никой от подсъдимите не е направил признание по реда на чл.371, т.2 от НПК. При това положение ВРС неправилно е приложил чл.58а, ал.1 от НК, като е намалил с 1/3 наказанията „лишаване от свобода“ определени на подсъдимите. Както беше посочено по – горе, ВОС само маркира това нарушение на закона, за да илюстрира в пълнота неправилния подход на ВРС, но то не може да се коригира с оглед забраната на правилото „reformatio in peius“. ВРС не е преценил обстоятелствата, които имат значение за индивидуализацията на наказателната отговорност. За никой от четиримата подсъдими, ВРС не е посочил ясно и конкретно кои обстоятелства преценява като смекчаващи и кои – като отегчаващи. За всеки един от подсъдимите С.С., М.М. и Д.Ц., ВРС е визирал идентично изречение: „…Този подсъдим не признава вината си, не съдейства за изясняване на обективната истина.“ Освен, че не е ясно каква е оценката на ВРС за визираните обстоятелства, респ. позитивна или негативна, следва да се отбележи и друго: такова процесуално поведение е част от правото на защита на подсъдимия в процеса, гарантирано от чл. 15 и чл. 16 от НПК и то решително не следва да се разглежда като влошаващо правното положение на подсъдимия. Недопустимо е тези обстоятелства да се преценяват като отегчаващи, тъй като такава преценка е в разрез с правото на защита на подсъдимия, неразривно свързано с неговото правно положение, произтичащо от презумпцията за невинност, изрично установена с чл. 16 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Гаранцията за реализиране на това правно положение е залегнала в изискването съответните държавни органи да докажат виновността на обвиняемия /чл. 103, ал. 1 НПК/ и в забраната да се прехвърля тежестта на доказването върху обвиняемия /чл. 103, ал. 2 НПК/. За разлика от посочените по – горе трима подсъдими, относно подсъдимия М.М. ВРС е визирал: „…Този подсъдим признава вината си, съдейства за изясняване на обективната истина и има добро процесуално поведение.“ И за него не е ясно, как ВРС преценява тези обстоятелства, като се има предвид, че последното /доброто процесуално поведение/ е процесуално задължение на подсъдимия. Липсата на анализ на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, преценка за подбуди и степен на обществена опасност на деянието и дееца, съобразно чл.54 от НК, и изводи на съда в тая насока, задълбочава неяснотата относно волята му по въпроса, защо след като е изтъкнал различни обстоятелства досежно подсъдимите, респ. М. от една страна и останалите трима от друга, им е определил еднакви по размер наказания – „лишаване от свобода“ към минималния размер и „глоба“ в минимален размер. Не са налице и съображения относно индивидуализацията на наказанието „конфискация“. Напълно липсват мотиви за конкретно имущество, което е предмет на конфискацията и съображения на съда за това как е отмерил каква част от имуществото да бъде отнета. Липсата на мотиви в тази насока се задълбочава и от друго нарушение на закона, което е допуснал ВРС, респ., неправилното приложение на материалния закон по чл. 44 от НК. Чрез наказанието конфискация в полза на държавата се отнема имущество, за което е доказано, че принадлежи на подсъдимия. Конфискуват се конкретно определени и индивидуализирани недвижими имоти, движими вещи, вещни или облигационни права, и само когато не е възможно това - се конфискуват идеални части. ВРС е пренебрегнал задължителните указания, изведени с ППВС № 2/1955г. и изобщо не е проявил активност да изследва какво е имущественото състояние на подсъдимите и да събере нужните доказателства за това. По тази причина не е посочил и кои конкретни имоти конфискува. Законът предоставя на решаващия съд да не наложи наказание конфискация /дори и да е кумулативно предвидено с по-тежко наказание/, когато извършителят на престъплението не притежава налично имущество - защото липсва предметът на санкцията.

          В крайна сметка, допуснатото процесуално нарушение е съществени по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Отмяната на присъдата на ВРС и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване на съществените процесуални нарушения.

         Следва да се има предвид, че ВРС е допуснал и друго нарушение, респ. по чл.301, ал.1, т.6 от НПК. В разрез с тази норма ВРС е постановил мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, по отношение на всеки от подсъдимите. ВРС не е съобразил изменението в посочената по-горе процесуална норма – ДВ бр.13 от 2017г., което изменение е в сила от 07.02.2017г. По смисълът на новата редакция на цитираната норма, която е следвало да бъде приложена, с оглед чл.3 от НПК, при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ да се определи. ВРС не е имал правомощие да определи типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално.

         Предвид горните съображения, жалбите на подсъдимите Ц.С. и М. са основателни доколкото се иска отмяна на присъдата на ВРС и връщането на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Относно оплакванията направени от защитника на подсъдимите С. и М. – адвокат Цецо И. в с.з. пред въззивната инстанция, за процесуални нарушения на ДП, то по тях ще следва да вземе отношение първата инстанция при новото разглеждане на делото от нея. Въззивната инстанция след промените на чл.335, ал.1 от НПК /ДВ 63/2017г./ вече няма правомощия да връща делото на прокурора когато на ДП е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на обвиняемия и неговия защитник.

          Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

 

          РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ присъда № 191/29.03.2017г. по НОХД № 86/2017г., по описа на Районен съд – Видин.

          ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушение, посочени в обстоятелствената част на решението.  

          Решението е окончателно.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: