ГР.Д. № 366-2018

Решение по Гражданско дело 366/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №18

 

гр.В** 05.04.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

         ВОС, гражданско отделение, в публично

заседание на деветнадесети март

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     Председател:   В** В**  

                                                            

при секретаря ................................................ и в присъствието на       прокурора ........................... , като разгледа докладваното от съдия    В** В** гражданско дело №366   по описа за 2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 432, ал. 1 от КЗ.

         Делото е образувано по искова молба от М.П.А. ***,ЕГН ***** против ЗАД „Б** В** И** г**“ АД град С**,ЕИК ****.Подържа се в исковата молба, че при настъпило пътно транспортно произшествие на 21.12.2016 година извършено от застрахован при ответника водач по полица „гражданска отговорност“ е причинена смъртта на Б** П** А**, който е брат на ищцата по делото М.П.А. , вследствие на което тя претърпяла посочените в исковата молба неимуществени вреди.По случая е било образувано ДП № 322/2016 година по описа на ОД на МВР В**, ПР. ПР. № 150/2017 година на ОП-В**.Починалият Б** П**А** и ищцата по делото са живеели заедно и тя е преживяла изключително тежко смъртта на брат си, с който са били много близки и са разчитали едни на друг. Твърди се, че към днешна дата тя все още не е преодоляла трагичната загуба, което е рефлектирало върху психическото й здраве. Вследствие на трагичната катастрофа ищцата станала по-затворена, няма желание да излиза, да извършва ежедневните си дейности, станала неспокойна и раздразнителна и развила остра стресова реакция и душевно разстройство, които са трудно преодолими. Иска се да бъде постановен решение, с което ответникът бъде осъден да заплати сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновното причиняване смъртта на Б**П**А**, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016 година, до окончателното изплащане.

         От страна на ответника се оспорва предявения иск.Подържа се,че предявеният иск е неоснователен,поради това,че ищцата не е измежду лицата,които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди.От страна на ответника не се оспорва наличието на валидна застраховка „ГО“ с номер №BG/03/116001840554. Подържа се,че близостта между ищцата и нейният брат не е изключителна по своя характер и ищцата не може да черпи права от смъртта на брат си.Според ответника ищцата не може да черпи права от ТР №1/16г. на ВКС,поради това,че смъртта на брат й е настъпила преди постановяването на тълкувателното решение.Подържа се,че и предявеният иск е неоснователен,поради това,че по делото не са ангажирани доказателства за виновно поведение на водача причинил смъртта на брата на ищцата.От страна на ответника се оспорва размера на предявените искове.Оспорва се и началния момент ,от който се иска присъждане на обезщетението за забава.Според ответника началния момент, от който може да се иска присъждане на обезщетението за забава е посочен в чл.497 от КЗ.Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

       От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:   Видно от протокол за ПТП от 21.12.16г. на същата дата е посетено ПТП настъпило в участък между селата Б** и С**,в което участници са били лек автомобил марка „Х** С**“ с ДК №ВН 9146 ВС с водач П** Б** П** и лек автомобил управляван от М**Т** М**.За автомобила управляван от П. е била сключена застраховка „ГО“ с номер №BG/03/116001840554, сключена с ответника по делото.Видно от протокола при ПТП-то са пострадали пет лица,между които е и Б** П**А**.В протокола е посочено,че управлявания от П. автомобил е предприел маневра изпреварване без водача да е убеден,че има достатъчно разстояние между автомобилите.За ПТП-то е съставен АУАН №712215/ 05.01.16г. и е образувано ДП №368/16г.Видно от представеното удостоверение за наследници на Б** П**А** същият е починал на 23.12.16г. и негов единствен наследник е сестра му-ищцата по делото.С молба – претенция от 18.07.18г. пълномощник на ищцата по делото е заявила пред ответника претенция за заплащане на обезщетение по застраховката „ГО“ за причинени вреди от смъртта на Б**П**А**.В молбата е посочена и банкова сметка ***.По делото е представена многобройна медицинска документация във връзка с проведеното лечение на Б**П**А**. С присъда по НОХД №25/18г. на ВОС П**П** е признат за виновен,че при посоченото по-горе ПТП виновно е нарушил посочените правила за движение по пътищата като е причинил смъртта на Б**П**А**.Присъдата е влязла в сила на 01.06.18г. По делото са разпитани трима свидетели,които установяват следното:Св.Н** установява,че от 3-4 години починалия Б** А** живеел при сестра си-ищцата по делото като двамата били близки. След смъртта на Б** и понастоящем ищцата била тъжна от загубата на брат си и жалила по него.Същите обстоятелства се установяват и от показанията на св.В** Н** и В**П**.Съгласно заключението на назначената по делото медицинска експертиза непосредствената причина за смъртта на А** е острата сърдечна слебост след тежък белодробен отток на фона на предшестващ адхензитивен плевро-перикардит.Съгласно заключението налице е причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и настъпилата смърт.

       При установената по-горе фактическа обстановка съдът счита,че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 30 000лв. представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на Б**П** А**.Установи се по делото,че с посочената по-горе присъда П**П** е признат за виновен,че при посоченото по-горе ПТП виновно е нарушил посочените правила за движение по пътищата като е причинил смъртта на Б** П**А**.Установи се,че за автомобила,който е управляван от П**П** е била сключена с ответника по делото застраховка „ГО“ с номер №BG/03/116001840554.Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 от ЗЗД, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно включва: 1. деяние- действие или бездействие; 2. вреда; 3. противоправност на деянието; 4. причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и 5. вина, която се предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на пострадалия, цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение-каквото не се оспорва че съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране на отговорността по  чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника по делото.Три от предпоставките,а именно деяние,което е извършено противоправно и вина се установява от представената по делото влязла в сила присъда по отношение на П..От заклачението на съдебно-медицинска експертиза се установи,че е налице причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и настъпилата смърт.Налице е и вреда причинена на ищцата, изразяваща се в причинените отрицателни емоции у същата във връзка със загубата на близкия й брат.Наличието на горните юридически факти, , представляващи състава на деликтното правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника за лекия автомобил маркаХонда Сивик“ с ДК №ВН *** ВС с водач П**Б** П**, води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на  чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Спорен между страните и е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на постравматични заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди, включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.Установи се,че вследствие смъртта на брат си ищцата е била умислена, жалила е по него и остро е чувствала неговата загуба.Съдът счита, че е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на сумата от 30 000 лева.Съдът счита,че тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания, настъпили в същия период.

       В останалата си част до 100 000лв. съдът счита,че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.

       На основание чл.429,ал.3 от КЗ следва да бъде присъдена и законната лихва върху присъдената сума считано от датата на предявяване на застрахователната претенция-18.07.18г. до окончателното изплащане.С оглед на това следва да бъде отхвърлена претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва считано от деня на увреждането-21.12.16г. до датата на предявяване на застрахователната претенция-18.07.18г.

       На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат С**С** Ч** от гр.С**,БУЛСТАТ **** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер 1 430лв. на съразмерно с уважената част от иска.

       На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Окръжен съд-В**   направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 300лв. и държавна такса съразмерно с уважената част от иска в размер на 1 200лв.

       Водим от горното и Съдът

Р       Е     Ш     И :

       Осъжда ЗАД „Б** В** И** г**“ АД град С**,ЕИК ***** да заплати на М.П.А. ***,ЕГН ******* сумата 30 000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Б**П**А** причинена вследствие ПТП настъпило на 21.12.2016 година,ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенция-18.07.18г. до окончателното изплащане.

       ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до 100 000лв. и искането за присъждане на законната лихва считано от деня на увреждането-21.12.16г. до датата на предявяване на застрахователната претенция-18.07.18г.

       Осъжда ЗАД „Б** В** И*** г**“ АД град С**,ЕИК **да заплати на Окръжен съд-В** направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 300лв. и държавна такса съразмерно с уважената част от иска в размер на 1 200лв.

000694286

       Осъжда ЗАД „Б** В** И** г**“ АД град С**,ЕИК *** адвокат С** С** Ч** от гр.София,БУЛСТАТ ***** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер 1 430лв. на съразмерно с уважената част от иска.

       Решението може да бъде обжалвано пред САС в с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването на препис от същото на страните.

         

 

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: