ВГРД № 108-2019

Решение по Гражданско дело 108/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-35

 

Гр.В.

 

                                                 17.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател : В. В.

                                                     Членове :1.Д. М.

                                                                   2.Г. Й.

при секретаря     ............................................................................ и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №108     по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С решение по гр. д.№253/2017г. на Районен съд-К. е осъден „ЧЗП – В. П. В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. с управител В. П. В. ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И. с ЕГН:****следните парични вземания: за сумата от 196.19 лева мораторна лихва за период от 01.10.2016г. до 31.10.2017г. върху сумата от 1780.00 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2015/2016г. и за сумата от 19.20 лева мораторна лихва за период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. върху сумата от 2225.00 лева -арендното възнаграждение за стопанската 2016/2017г., дължими по договор за аренда между страните от 22.07.2013г., както и да му заплати разноските по делото в размер на 533.50 лева, като съдът ОТХВЪРЛИЛ исковете за заплащане на: сумата от 214.02 лева мораторна лихва за период от 01.10.2014г. до 16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева -арендното възнаграждение за стопанската 2013/2014г. и на сумата от 64.47 лева мораторна лихва за период от 01.10.2015г. до 16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2014/2015г., дължими по договор за аренда между страните от 22.07.2013г., като недоказани, както и за присъждане на разноски за разликата до пълния претендиран размер.

ОСЪДЕН е И.С.И. с ЕГН:***** ДА ЗАПЛАТИ на ЧЗП – В. П. В. ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С…, с управител В. П. В. сумата от 125.00 лева разноски по делото, като Е ОТХВЪРЛЕНО искането за присъждане на разноски за разликата до пълния претендиран размер.

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от И.С.И. ***,ЕГН**** в частта ,в която са отхвърлени исковете за заплащане на сумата от

-214,02лв., представляваща лихва за забавено плащане на арендно плащане за стопанската 2013/2014г. върху главница от 1442,88лв., считано от 01.10.2014г. до датата на плащане - 16.03.2016г.,

-64,47лв., представляваща лихва за забавено плащане на арендно плащане за стопанската 2014/2015г. върху главница от 1442,88лв., считано от 01.10.2015г. до датата на плащане - 16.03.2016г.;

както и за присъждане на деловодни разноски съгласно приложения по делото списък на разноските над размера от 533,50лв.

Иска се да се отмени решението в тази му част и да се присъдят горните         суми.Поддържа се ,че неправилно Районен съд-К. бил приел за неоснователни аргументите , че падежът е 45 дни след прибиране на реколтата или 45 дни след края на всяка стопанска година, т.е. да се отъждествява прибирането на реколтата с края на стопанската година.Напротив-за начален период на забавата била взета по-неблагоприятната за въззивника дата.В тежест на ответника било да докаже с какви култури е засял предоставените му земеделски земи и на коя дата е прибрал продукцията. Това обаче не било сторено.Ако се допусне ,че нивите са били засяти с пролетни култури, то било ноторно известно ,че тяхното прибиране  приключва около началото на м. октомври на съответната година.Въззивникът по никакъв начин не можел да установи / докаже на коя конкретно дата било станало прибирането на реколтата. Това обстоятелство обаче не можело да му бъде вменявано за вина, още повече, че ответникът бил неизправната страна по договора.

Поради горните съображения възвивникът смята, че и пропорционалното непризнаване на направените от него разноски по събиране на дължимите суми е неправилно. Същите следвало да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като ответникът с виновното си поведение бил станал причина за завеждане на настоящото дело.

         Въззивникът поддържа жалбата в с.з.

         Въззиваемият чрез процесуалния си представител адв.И.И. оспорва основателността на жалбата.

 

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

         Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.86 от ЗЗД от И.С.И. с ЕГН:******* против ЧЗП – В. П. В. ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. ул.., с управител В. П. В. за заплащане на следните парични вземания: сумата от 214.02 лева мораторна лихва за период от 01.10.2014г. до 16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2013/2014г, за сумата от 64.47 лева мораторна лихва за период от 01.10.2015г. до 16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2014/2015г., за сумата от 196.19 лева мораторна лихва за период от 01.10.2016г. до 31.10.2017г. върху сумата от 1780.00 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2015/2016г, и за сумата от 19.20 лева мораторна лихва за период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. върху сумата от 2225.00 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2016/2017г., дължими по договор за аренда между страните от 22.07.2013г., за отдадени 55.604 дка земеделски земи срещу уговорена рента от 25.00 лева на декар на година.

Предявен е и иск за разваляне на договора за аренда, поради неплащане на арендното възнаграждение за стопанската 2013/2014г .в законния тримесечен срок от 01.10.2014г., производството по който е прекратено с влязло в сила определение.

Твърди се, че страните са сключили договора за аренда и че ответникът не е заплатил в срок арендните възнаграждения, поради

което дължи мораторна лихва върху всяко арендно възнаграждение.

Съгласно чл.8 ал.5 от Закона за арендата в земеделието арендното плащане се дължало в първия работен ден след изтичането на стопанската година, а стопанската година изтичала на 01.10 за всяка съответна година и затова началото на лихвата за всяка стопанска година се начислявала от първи октомври. Оспорва се искането на ответника за присъждане на разноски по насрещния иск, тъй като ответника е станал причина за завеждане на делото. Претендират се разноските по делото.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба. В отговора се оспорва иска в частта за заплащане на мораторните лихви от 214.02 лева и 64.47 лева, тъй като арендните възнаграждения, върху които са начислени ,били платени на 16.03.2016г. въз основа на подадено уведомление за плащане от 22.02.2016г. Признава се иска в частта за претенциите за останалите две вземания.

При условията на евентуалност, в случай че се уважи иска за разваляне на договора за аренда, от ответника е предявен насрещен иск срещу ищеца да заплати сумата от 7648.46 лева, представляваща стойността на земеделска продукция от рапица, слънчоглед, царевица и люцерна и претендираната сума представлява обезщетение за претърпени вреди вследствие на прекратяване на договора. Насрещния иск е оттеглен и производството по него е прекратено с влязло в сила определение.Претендират се разноските по делото.

Производството по иска за разваляне на арендния договор е прекратено с влязло в сила определение. Също с влязло в сила определение е прекратено и производството по насрещния иск.

Окръжен съд-В. , като съобрази твърденията на страните и доказателствата,преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът И.С.И. е собственик на нива от 3.001 дка, представляваща имот №119006, нива от 17.401 дка, представляваща имот №119005, нива от 21.500 дка, представляваща имот №111043, нива от 7.000 дка, представляваща имот №116012, всички в землището на гр. Г., и нива от 6.702 дка, представляваща имот №074010 в землището на село Б., всички придобити с нотариален акт за покупко-продажба №138 том III рег№2242 нот дело №368/2009г. от 23.10.2009г. на Нотариус Б. с район на действие района на Районен съд К..

Между ищеца И.С.И., като арендодател и ответника ЧЗП – В. П. В. ЕООД, като арендатор, е сключен договор за аренда на земеделска земя на 22.07.2013г. за аренда на пет ниви, четири от които в землището на гр. Грамада и една в землището на село Бранковци с обща площ от 55.604 дка. В чл.3 от договора е регламентирано, че арендатора дължи арендно възнаграждение от 25.00 лева на декар за всяка стопанска година. Договора е сключен за пет стопански години, считано от стопанската 2013/2014г., съгласно чл.2 от договора. Според чл.4 от договора плащането се извършва 45 дни след прибиране на реколтата.

На 07.03.2016г. ищецът, представляван от адвокат А. М., е представил пред нотариус Н. А. нотариус при Районен съд В. с рег. №028, нотариална покана, отправена до ответника за доброволно плащане и за уведомление за разваляне на договора. Няма доказателства за връчването на тази покана на адресата, т.е. на ответника.

По делото има уведомление от 22.02.2016г. от ищеца, представляван от адвокат А. М., до ответника за заплащане на арендните възнаграждения по горепосочения договор за аренда за стопанските 2013/2014 и 2014/2015г., а също и мораторни лихви върху тези възнаграждения. Няма данни за връчването на това уведомление.

С исковата молба е представено решение по гр.д.№26862 от 2016г на СРС между Н. В. В. и Агро Дар 2012 ООД, с което не се доказват релевантни за делото факти и съдът не следва да го обсъжда.

На 31.10.2017г. ищецът получил от И. Й. В. сумата от 2225.00 лева рента за 2016/2017г., и 1780.00 лева рента за 2015/2016г. На 16.03.2016г. ищеца е получил от И. Й. В. сумата от 2885.75 лева, за които плащания са представени три пощенски записа.

Ищецът е представи и съдът е приел като доказателство Заповед №2162 по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2545/2017г., с която ответникът по настоящето дело като длъжник по това ч.гр.д.№2545/2017г е задължен да плати на И.С.И. 3016.22 лева, от които 1390.10 лева аренда за стопанската 2015/2016г., 1390.10 лева аренда за стопанската 2016/2017г, 118.01 лева мораторна лихва за периода от 01.11.2015 до 31.10.2016, без да е посочено върху каква главница, и 118.01 лева мораторна лихва за периода от 01.11.2015 до 01.09.2017 също без да е посочено върху каква главница.

Фактическата обстановка се установява от нотариален акт за покупко-продажба №138 том III рег№2242 нот дело №368/2009г. от 23.10.2009г. на Нотариус Б. с район на действие района на Районен съд К. с който ищеца е придобил собствеността върху земеделски земи, посочени по-горе, договор за аренда на земеделска земя на 22.07.2013г., с който ищеца е отдал тези земи под аренда на ответника и същия се е задължил да заплаща възнаграждение, нотариална покана от 07.03.2016г, уведомление от 22.02.2016г., три пощенски записа, два от които от 31.10.2017г и един от 16.03.2016г., с които ищеца е получил арендни плащания, и Заповед №2162 по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2545/2017г., с която ответника се задължава да заплати на ищеца арендните възнаграждения за стопанските 2015/2016 г и 2016/2017г. и две суми, представляващи лихви.По същество страните не оспорват установената по-горе фактическа обстановка.

         При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :

        

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Длъжникът изпада в забава след изтичане деня за изпълнение, ако този ден е точно определен,а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

По делото е доказано, че на 22.07.2013г. страните са сключили договор за аренда ,по силата на който ищецът е предоставил на ответника пет ниви с обща площ от 55.604 дка, а съгласно т.3 от договора ответникът се е задължил да плаща на 25 лева на декар годишно. Договорът има действие за пет стопански години, считано от стопанската 2013/2014г. до стопанската 2017/2018г. При аритметично изчисление се получава, че годишното арендно плащане е в размер на 1390.10 лева.На 16.03.2016г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2885.75 лева, като в преводното нареждане не е записано основанието за превода. В отговора на насрещната искова молба от 02.08.2018г. ищецът обаче е признал факта, че с това нареждане са му заплатени арендните възнаграждения за стопанската 2013/2014 г.и затова датата на това плащане е крайна дата на претенциите за мораторни лихви.Районният съд приел, че с това платежно е изплатено и арендното плащане за стопанската 2014/2015 г.

Ищецът не е направил отказ или оттегляне на иска по отношение на главницата и районният съд не е постановил определение за прекратяване на делото .Съдът не се е произнесъл по главницата нито в мотивите ,нито в диспозитива ,като нито една от страните не е поискала допълване на решението в едномесечен срок от връчването на решението съгласно Чл.250 ал.1 ГПК ,поради което въззивната инстанция приема ,че по отношение на главницата няма произнасяне от районния съд ,респ.няма подлежащ на въззивна проверка акт на първоинстанционния съд .

Предмет на въззивна проверка е единствено решението по отношение на претенциите за заплащане на мораторни лихви за забавено плащане на аредните плащания за тези две стопански години -2013/2014 и 2014/2015г.

Районният съд е отхвърлил искането ,тъй като е приел,че не е доказано кога е прибирана реколтата всяка една стопанска година ,за да се определи началната дата на забавата на арендателя ,настъпваща 45 дни след прибиране на реколтата съгласно т.4 от договора за аренда.

Въззивната инстанция намира ,че решението в тази му част е незаконосъобразно и че следва да бъде отменено и п остановено друго ,с което да се уважат предявените искови претенции поради следното :

Установено е безспорно по делото ,че исковете за присъждане на мораторни лихви са основателни ,тъй като арендодателят е заплатил арендните възнаграждения със забавяне –този факт не се оспорва от ответника.Искът не е доказан обаче по размер ,тъй като не е установена по безспорен начин началната дата на изискуемостта на вземането .В този случай съдът не разполага с правото да отхвърли иска като недоказан ,а следва да го уважи като сам определи размера по своя преценка или вземе заключението на вещо лице /Чл.162 ГПК/.

В този смисъл е и задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и др./.

По делото съществуват данни /л.76 от делото/ ,че отдадените под аренда имоти /общо 41,902 дка от общо55,604 дка са засаждани с рапица /жъне се главно в края на юни-началото на юли/и люцерна /последното косене се извършва 25-30 дни преди трайното застудяване,което за Северна Б. съвпада с края на м.септември /.Останалата част от нивите са засявани с царевица и слънчоглед,които често се жънат едновременно,като в зависимост от климатичните условия,узряването на културите,засетите сортове и пр. прибирането на реколтата се колебае в темпорално отношение ,но често е през м.септември.Като цяло може да се обобщи ,че с оглед на гореизложеното може да се възприеме като достоверно твърдението на ищеца ,че забавата е с начална дата 1 октомври на съответната година .В този смисъл е и решението на въззивната инстанция.

По отношение на претенциите за заплащане на мораторни лихви върху арендните плащания за стопанските 2015/2016 и 2016/2017г. доказано е, че на 31.10.2017г. на ищеца са заплатени 2225.00 лева рента за 2016/2017г. и 1780.00 лева рента за 2015/2016 с пощенски записи, представени от ищеца с молба от 17.11.2017г. по делото. Ответникът признава, че не е заплатил мораторни лихви върху арендните възнаграждения за стопанската 2015/2016 в размер на 196.19 лева и за стопанската 2016/2017г. в размер на 19.20 лева. С оглед на обстоятелството ,че ответникът е признал тези искови претенции ,районният съд ги е уважил.

Решението в тази му част не е обжалвано ,влязло е в сила и не е предмет на въззивен контрол .

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

Тъй като пред районния съд страните са проявили процесуално бездействие и не са искали оттегляне ,респ.отказ от иска по отношение на главния иск по отношение на арендните вноски ,нито допълване на решението на районния съд по реда на Чл.250 ал.1 ГПК ,то въззивният съд приема ,че разноските на страните по тези искове следва да останат така ,както са направени .

С оглед на обстоятелството ,че районният съд е присъдил сумата от 196.19 лева мораторна лихва за период от 01.10.2016г. до 31.10.2017г. върху сумата от 1780.00 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2015/2016г. и за сумата от 19.20 лева мораторна лихва за период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. върху сумата от 2225.00 лева -арендното възнаграждение за стопанската 2016/2017г., дължими по договор за аренда между страните от 22.07.2013г.,той е присъдил на ищеца и разноските по делото в размер на 533.50 лева,която сума е по-голяма от минималната предвидена в закона .Районният съд е изложил доводи в тази насока ,обосновавайки се с по-голямата фактическа и правна сложност на делото.Въззивната инстанция намира ,че така присъденото адвокатско възнаграждение се явява справедливо и покрива и присъдените от въззивната инстанция мораторни лихви ,поради което не следва да се уважава направеното във въззивната жалба искане за присъждане в полза на въззивника на всички направени от него разноски пред първата инстанция.

Въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция ,поради което такива не следва да се присъждат.                                                                                                                                                              

         Водим от горното и на основание Чл.271 Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение по гр. д.№253/2017г. на Районен съд-К. в частта му ,в която съдът е отхвърлил исковете на И.С.И. с ЕГН:****** срещу „ЧЗП – В. П. В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. с управител В. П. В. за заплащане на: сумата от 214.02 лева мораторна лихва за период от 01.10.2014г. до 16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева -арендното възнаграждение за стопанската 2013/2014г. и на сумата от 64.47 лева мораторна лихва за период от 01.10.2015г. до 16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2014/2015г., дължими по договор за аренда между страните от 22.07.2013г., като недоказани ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ЧЗП – В. П. В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. с управител В. П. В. ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И. с ЕГН:*******   сумата от 214.02 лева мораторна лихва за период от 01.10.2014г. до 16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева -арендното възнаграждение за стопанската 2013/2014г. и на сумата от 64.47 лева мораторна лихва за период от 01.10.2015г. до 16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2014/2015г., дължими по договор за аренда между страните от 22.07.2013г.

Решението е окончателно.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                              2/