ВЧНД № 36-2019

Определение по Наказателно дело 36/2019г.

 

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 25

                                     гр. Видин , 15.04.2019г.

 

 

                                    В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                в публичното

заседание на читиринадесети март

през две хиляди и деветнадесета година в състав :

              

                                         Председател: Л. Л.

                                                  Членове: В. С.                                                                                          

                                                                Р. Д.

                                                                

 

при секретаря            А.А.              и в присъствието на

прокурора                                                  като разгледа докладваното от

                               СЪДИЯТА Л.               ВЧНД № 36   по описа

за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното:

            Производството е по чл.341, ал.1 от НПК.

           С определение от 10.01.2019г. по НЧХД № 1435/2018г., по описа на Районен съд – Видин, производството по делото е прекратено. ВРС е приел, че тъжбата е просрочена, тъй като за деянието, за което е повдигнато обвинение с нея, е било образувано ДП, което е прекратено с постановлението на РП-Видин, съобщено на тъжителката на 21.09.2018г. ВРС е приел, че съгласно измененията на чл.81, ал.3 от НПК, влезли в законна сила през 2017г., тъжбата следва да бъде подадена в едномесечен срок от деня в който пострадалия е получил съобщение за прекратяване на ДП на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Такава е входена в деловодството на Районен съд- Видин на 06.11.2018г., т.е. почти 2 месеца след като тъжителката е получила съобщението за прекратяване на ДП. Доколкото законодателят в чл.81, ал.3 от НПК е предвидил две различни хипотези за процедиране и срокове за подаване на тъжба, то първият касае деяния, за които тъжителят е наясно изначално, че са такива, които се преследват по реда на частното обвинение, а вторият срок касае такива деяния, за които тъжителят предполага, че осъществяват състава на престъпление, което се преследва по реда на държавното обвинение.

            Против определението е подадена        жалба от тъжителката С.Б. Е., чрез адвокат – пълномощника ѝ Г.П.. В жалбата са развити съображения, че определението е неправилно. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане.

            Ответника по жалбата М.К.В., чрез своя представител – адвокат Г.Г., моли жалбата да бъде оставена без уважение, а определението на ВРС да бъде потвърдено.

            След преценка на материалите по делото и съобразно закона, ВОС намира, че жалбата е основателна.

           Цитираното дело пред ВРС е образувано по тъжба на жалбоподателката С.Б. Ероул против М.К.В. за лека телесна повреда, извършена на 21.05.2018г. Това е и датата на която Е. е узнала за извършеното спрямо нея престъпление. На същата дата е образувано ДП № 1786 ЗМ-420/2018г. по описа на РУ-Видин, което е водено за престъпления спрямо С. Е. по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и спрямо А. Ц. Л. по чл.216, ал.1, предложение първо от НК. ДП, което е прекратено с постановлението № 00943/2018 от 11.09.2018г. на РП-Видин, съобщено на Е. на 21.09.2018г. В постановлението е отразено, че според прокурора, относно тъжителката данните са за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Прокурора е продължил със следното изречение: „…Съгласно разпоредбана на чл.81, ал.3, предл. първо от НПК, тъжбата се подава до съответния съд в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият/ата/ е узнал/а/ за извършване на престъплението.“ Видно от тъжбата на Е., с която е поставено началото на цитираното НЧХД на ВРС, тя е входена в РС-Видин на 06.11.2018г. Видно е, че тъжбата е подадена в шест месечния срока по чл.81, ал.3, предл. първо от НПК.

           При това положение ВОС намира, че извода на ВРС, че тъжбата е просрочена, е неправилен. Това е така не само при редакцията на чл.81, ал.3 от НПК /след изменението на закона, публ. в ДВ, бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017г./, който уреждше две отделни хипотези, установяващи началния момент на срока за подаване на тъжба, така и при настоящата редакция на чл.81, ал.3 от НПК /Доп. – ДВ, бр. 63 от 2017г., в сила от 5.11.2017г., изм., бр. 7 от 22.01.2019г../, уреждаща също две хипотези, по смисъла на която, тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК.      

           Действително в случая прокуратурата е била сезирана за извършено спрямо частния тъжител престъпно посегателство в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуване на производство от частен характер. Досъдебното производство е прекратено в рамките на този 6 месечен срок. Макар че тъжителката не е подала тъжба в едномесечния срок по втората хипотеза на предишната редакция на чл.81, ал.3 от тогава НПК, то тя го е сторила в срока по първата хипотеза, уредена от посочената процесуална норма /както и в настоящата ѝ редакция/, в която насока тъжителката е действала добросъвестно и в изпълнение на указанията в прокурорското постановление за прекратяване. Нещо повече, чл.81, ал.3 от НПК урежда две отделни хипотези при условията на алтернативност. В случая са налице условията на първата хипотеза, респ. че тъжбата се подава до съответния съд в шестмесечен срок от деня, когато пострадалата е узнала за извършване на престъплението. С други думи, получаването на съобщение по втората хипотеза на чл.81, ал.3 от НПК и изминалото от тогава време, не елиминират законовата възможност да се подаде тъжба в шестмесечния срок по първата хипотеза, при положение, че условията за това са налице.

           От гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува. Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да се прецени дали се касае до престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. Независимо, че покуратурата е била сезирана със случая предмет на тъжбата, последната е подадена пред ВРС в шестмесечен срок от деня, когато пострадалата е узнала за извършване на престъплението. ВОС намира, че с втората хипотеза на чл.81, ал.3 от НПК, законодателят е целял не да ограничи времето на пострадалия да подаде тъжба пред съда, но да гарантира това му право, тогава когато случаят му е разглеждан от органите на ДП и междумревенно е изтекъл срока по първата хипотеза на посочената норма. При това положения, тъжбата на Е. не е в разрез с цитираната норма досежно срока. Определението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на ВРС за разглеждане.

            Водим от горното, Видинският окръжен съд

 

            Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯ определение от 10.01.2019г. по НЧХД № 1435/2018г., по описа на Районен съд – Видин, с което производството по делото е прекратено.

            Връща делото на Районен съд – Видин за разглеждане.

            Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: