Т.Д. № 55-2017

Решение по Търговско дело 55/2017г.

РЕШЕНИЕ №10

 

гр.В.

 

                                                       09.04.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

 

 

Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               Председател: Г. Й.

при секретаря И. К...................     и в присъствието на прокурора ................................................          като разгледа докладваното от съдия   Г. Й.   търговско дело № 55 по описа за 2017     година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.  

Делото е образувано по исковата молба на С." Д.З. К. У. В Ч. П. П. Н. П. НА З. И М. В. И   Н.   А. И.-П., с ЕИК.. със седалище и адрес на управление: гр. С.", ул… представлявано от изпълнителния директор С. Б. Щ. чрез пълномощник и съдебен адресат за връчване на съобщения и съдебни книжа адв. Б. Я.А., с личен адв. Номер. и адрес- гр. С. Район.., бул… срещу "Г." АД, с ЕИК… със седалище и адрес на управление: с. К. О. В. ,с която искова молба се иска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговското дружество "Г." АД, с ЕИК .

Поддържа се ,че ищецът е неудовлетворен кредитор на длъжника „Г." АД за парично задължение с настъпила изискуемост, което е породено от търговска сделка, а именно договор за прехвърляне на вземане /цесия/от 30.10.2014 г.Посредством сключения на 30.10.2014 г. договор за прехвърляне на вземане С. „П.", в качеството му на цедент и "И. И." АД, с ЕИК. в качеството му на цесионер били постигнали съгласие за това цедентът да прехвърли възмездно на цесионера произтичащите от договор за влог парични вземания на цедента към "К. Т. Б." АД /н/, чиято обща стойност била 4 500 000 лева (четири милиона и петстотин хиляди лева). Постигнато било било съгласие за възмездния характер на цесията, която била извършена срещу насрещното задължение на цесионера да заплати на цедента сумата в размер на 3 600 000 лева (три милиона и шестстотин хиляди лева).В същия договор дружеството-ответник "Г." АД било приело да бъде солидарен длъжник на цесионера по отношение на задължението за заплащане на споменатата сума от 3 600 000 лева.Крайният срок за заплащане на уговорената цена за извършване на цесията бил 18 (осемнадесет) месеца .Страните по договора за цесия били постигнали изрично съгласие за следния механизъм за плащане, а именно цесионерът да заплати на цедента уговорената цена за извършване на цесията на две плащания съответно в размер на 5% и 95%.С.„П." било изпълнило надлежно задълженията си на цедент .За разлика от цедента С.„П.", който изпълнил надлежно задължението си по споменатия Договор за цесия, солидарните длъжници „И. И." АД и „Г." АД до момента не били изпълнили изрично уговореното в тяхна тежест задължение да представят погасителен план, нито пък били платили паричното си задължение с настъпила изискуемост (чл. 4 от Договора за прехвърляне на вземания).

Забавата в изпълнението на паричното задължение на цесионера и на солидарния длъжник "Г. АД породило като правна последица възникването на акцесорното задължение към цедента, а именно да му заплатят и неустойката, уговорена в чл. 4, ал. 4 от Договора за цесия т.е. 0,1% от дължимата, но неплатена сума за всеки ден забава, но не повече от 5% от размера на задължението.По аргумент от разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ кредиторът С.„П." бил легитимиран да иска изпълнение на цялото задължение, произтичащо от Договора за цесия от когото и да е от солидарните длъжници, а в частност от солидарния длъжник "Г." АД.

Поддържа се ,че е налице още един юридически факт, който ясно илюстрирал интереса на кредитора С.„П." да потърси допустими от закона мерки за обезпечение на интереса си от изпълнение, тъй като било повече от очевидно, че съществува опасност да остане неудовлетворен. Този факт се свързвал с последиците от Решение на Министерския съвет № 478/21.08.2017г., с което било дадено разрешение за пълно и безвъзмездно прехвърляне на правата и задълженията по предоставена на длъжника "Г." АД концесия за добив на подземни богатства -строителни материали - гипс от находище „К., в с К. обл. В..Със споменатото решение, постановено преди по-малко от три месеца, Министерският съвет на РБ разрешавал на "Г. АД - с. К. да прехвърли на третото лице "Г. К." АД - гр. В. изцяло правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни богатства - строителни материали -гипс, от находище "К.", област В..Прехвърлянето на правата по концесията било безвъзмездно и от икономическа гледна точка то щяло да има значителни негативни последици за длъжника "Г." АД, защото го лишавал от достъпа до суровината, която била в основата на цялата му икономическа и производствена активност. При това положение, невъзможността на длъжника "Г. АД да упражнява правата си по концесия за добив на гипсовата суровина водела пряко до един единствено възможен и закономерен икономически резултат - бързо изпадане в неплатежоспособност. Ето защо се поддържа ,че действията по прехвърляне на концесията били пряко насочени към увреждането на С. „П.".Твърди се,че внимателният преглед на показателите на икономическото състояние на длъжника "Г." АД, мотивирал извода за обективна пречка пред това дружество да изпълнява за в бъдеще задълженията си поради силно влошеното му икономическо състояние и поради липсата на икономическа база в разултат на прекъсване на връзката му със суровинния източник за производство. Поддържа се ,че понастоящем "Г." АД се намирал в състояние на техническа неспособност да възстанови производствената си дейност, а това очевидно го лишавало от възможността да изпълни задълженията към кредиторите си, в частност - значителното по размер парично задължение към С. „П.".Всички изложени по-горе аргументи очертавали сериозна заплаха пред възможността за удовлетворяване на паричните вземания на кредитора С.„П., както и на евентуални други кредитори на същия длъжник.

Физическите лица, които били в органите на управление на „Г." АД съзнателно не изпълнявали задълженията си по чл. 626, ал. 2 от ТЗ, без да държат сметка, че те също отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, които ще бъдат причинени от забавата при изпълнението на това тяхно задължение и очевидно пренебрегвайки възможността да бъде реализирана личната им имуществена отговорност, ако продължават да бездействат. В тази връзка бил от значение и фактът, че двама от общо тримата членове на Съвета на директорите на длъжника „Г. АД (Н. Д. Т.и П. К. В.) били членове и на Съвета на директорите на правоприемника по концесията „.Г .К." АД - гр. В.

Имайки предвид факта, че длъжникът е спрял плащанията към своите кредитори, че след Решение на Министерския съвет № 478/21.08.2017г. е изгубил икономическата привилегия, която му дава концесионния договор за добив на гипсова суровина и че се намира в състояние на техническа неспособност да възстанови обема на производствената си дейност, в качеството на кредитор на значително по размер парично задължение ищецът С.„П." моли за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника "Г. АД и за незабавно прилагане на обезпечителните мерки, които са предвидени в чл. 629а от ТЗ.

Към исковата молба са приложени :

  1. Нареждане за платена държавна такса;
  2. Уведомление почл. 78отДОПК;
  3. Пълномощно   за   процесуално   представителство   в   производство   по несъстоятелност;
  4. Договор прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.10.2014г. с Допълнително споразумение от 10.11.2014 г.

 

Ответникът „Г." АД, ЕИК .с. К. п.к. 3771, община В. област В., представлявано от изпълнителния директор Ю. Н. П. чрез адв.Б. Л. Б. от АК П. със съдебен адрес:*** е подал отговор на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,като твърди ,че молбата е недопустима, неоснователна и недоказана.Поддържа се ,че молбата е подадена от лице, което не е активно легитимирано да подаде такава молба срещу „Г."АД,тъй като не се явява кредитор ,като се изразяват подробни доводи в тази насока .

Твърди се на следващо място ,че           „Г."АД не е неплатежоспособно, тъй като дружеството изпълнява изискуемите си задължения по търговски сделки и публичноправните си задължения, както и че няма трайни и необратими затруднения за това.Поддържа се ,че „Г.АД публикува редовно в ТР Годишните си финансови отчети, предвид което не е налице презумпцията по чл.608, ал.2 от ТЗ,както и че „Г."АД не е спряло плащанията си по смисъла на закона, предвид което не е налице презумпцията по чл.608, ал.3 от ТЗ.„Г."АД не бил също така длъжник по изпълнително производство, образувано по влязъл в сила акт в полза на Сдружение П. предвид което не била налице презумпцията по чл.608, ал.4 от ТЗ.

Въз основа на горното се иска да се отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност, предявена от Сдружение "Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите ЗМВАИ-П." срещу „Г."АД.

Към отговора са представени :

  1. Уведомление /извършено чрез нотариус под формата на нотариална покана/ рег.№14020/2017г., т.8, №123 от 08.12.2017г. на Е. Б. помощник нотариус при нотариус В. М., рег.№ 074;
  2. Съобщение и искова молба по т.д.№1491/2017г. на СГС;
  3. Съобщение и искова молба по т.д.№1597/2017г. на СГС;
  4. Пълномощно .

 

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Посредством сключения на 30.10.2014 г. договор за прехвърляне на вземане ищецът С.„П.", в качеството му на цедент и "И. И. АД, с ЕИК. в качеството му на цесионер били постигнали съгласие за това цедентът да прехвърли възмездно на цесионера произтичащите от договор за влог парични вземания на цедента към "К. Т. Б." АД /н/, чиято обща стойност била 4 500 000 лева (четири милиона и петстотин хиляди лева). Постигнато било било съгласие за възмездния характер на цесията, която била извършена срещу насрещното задължение на цесионера да заплати на цедента сумата в размер на 3 600 000 лева (три милиона и шестстотин хиляди лева).В същия договор дружеството-ответник "Г." АД било приело да бъде солидарен длъжник на цесионера по отношение на задължението за заплащане на споменатата сума от 3 600 000 лева.Крайният срок за заплащане на уговорената цена за извършване на цесията е 18 (осемнадесет) месеца .Страните по договора за цесия били постигнали изрично съгласие за следния механизъм за плащане, а именно цесионерът да заплати на цедента уговорената цена за извършване на цесията на две плащания съответно в размер на 5% и 95%.С. „П." изпълнило задълженията си на цедент ,а солидарните длъжници „И. И." АД и „Г." АД не са изпълнили изрично уговореното в тяхна тежест задължение да представят погасителен план, нито пък са платили паричното си задължение –тези обстоятелства не се оспорват от ответника по делото.

По делото са изготвени две съдебно-икономически експертизи от вещото лице Р.П.К. ,като втората/л.327-338 от делото/ се явява допълнение на първата /л.146-180 от делото/.

На вещото лице е поставена допълнителна задача като се има предвид, че всички задължения на Г.АД по кредити към „КТБ“АД /в несъстоятелност/ са с настъпила изискуемост през 2015 г. и че по своя характер за краткосрочни задължения, да се изчисли алтернативно за разглеждания период какви са коефициентите на обща ликвидност, на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и коефициент на абсолютна ликвидност, какъв е коефициентът за ефективност на приходите и разходите, какви са показателите за финансова автономност - коефициент на финансова автономност /платежоспособност/ и коефициент на задлъжнялост на търговското предприятие на „Г. АД.

Вещото лице дава допълнително заключение ,че в счетоводството на „Г." АД по балансови данни към 31.10.2017 г. са отразени задълженията на дружеството към различните кредитори, както следва:

Задълженията към КТБ АД (н) са по шест договора за кредит в общ размер на 34 562 000 лв. както следва :

Договор за банков кредит от 01.10.2008 г. и неговите анекси с разрешен размер от 5 050 000,00 лева;

Договор за банков кредит от 26.01.2009 г. с разрешен размер от 2 000 000,00 лева;

Договор за банков кредит от 20.12.2011 г. с разрешен размер от 10 000 000,00 евро;

Договор за банков кредит от 08.01.2013 г. с разрешен размер от 9 500 000,00 евро;

Договор банков кредит от 29.07.2013 г. с разрешен размер от 200 000,00 лева и

Договор за банков кредит от 12.12.2013 г. с разрешен размер от 810 000,00 лева.

Вещото лице е изготвило таблица /л.331 от делото/ ,в която е посочило подробни данни относно размера на разрешените кредити ,погасените суми и салдата към 30.11.2015 г.

Освен задължения по горните кредите ,ответникът има задължение по облигационен заем в размер на 9 778 000 .лв.,задължения към доставчици в размер на 389 000 лв., описани подробно поименно, с основание на задължението и дата на възникване в Приложение № 1 към заключението ,други задължения в размер на 22 790 000 .лв., в т. ч: осигурителни задължения в размер на 421 000.лв.,данъчни задължения 595 000 лв. и задължения към персонала в размер на 206 000.лв.

Общо задълженията на дружеството възлизат на 67 519 000 лв.    

Експертизата е изчислила коефициентите на ликвидност на база счетоводните отчети на “Г. АД към 31.12 2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.10.2017 г. в таблица /л.331-332 от делото/, както следва:

Към 31.10.2017 г.коефициентът на обща ликвидност на база краткотрайни задължения общо раздел „В" от Баланса на дружеството се получава от съотношението на краткотрайните активи /30 780 000 лв./ към краткотрайните задължения     / в размер на    67 519 000 лв./ и е 0,4559 .Коефициентът показва, че при реализацията на краткотрайните активи дружеството може да покрие около 45 59% от краткотрайните си задължения. За норматив на общата ликвидност се приема коефициент 1.00.

Коефициентът на бърза ликвидност на база краткотрайните задължения общо раздел „В" от Баланса на дружеството се формира ,като се съберат краткосрочните вземания , краткосрочните инвестиции и паричните средства         19 172 в общ размер на 19 172 000 лв. и се разделят на краткотрайните задължения в размер на 67 519 000 лв.Коефициентът е в размер на 0,2839 и показва ,че при събиране на краткосрочните си вземания дружеството ще бъде в състсяние да покрие 28.39% от краткотрайните си задължения.

Коефициентът на незабавна ликвидност на база краткотрайни задължения общо раздел „В" от баланса на дружеството се формира като сборът от краткосрочните вземания и паричните средства    се раздели на краткотрайните задължения  и е 0.2839 .Този коефициент би трябвало да клони към 1. При условие, че той е 0,2839 ,това е доказателство, че дружеството изпитва затруднения на паричните средства.

Коефициентът на абсолютна ликвидност на базата на краткотрайни задължения общо раздел „В" от баланса на дружеството се формира като съотношение на паричните средства към краткотрайните задължения и е 0.0048,като този коефициент би трябвало да клони към 1. При условие, че той е 0, това е доказателство ,че дружеството изпитва големи затруднения на налични парични средства.

Показателите на финансова автономност са коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост .

Коефициентът на финансова автономност на дружеството изразява съотношението на собствения капитал към изискуемия пасив и е 0,0507 .Собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време.За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0.33. Нулевата стойност на коефициента по счетоводни данни на дружеството към 31.10.2017 г. говори за голяма зависимост на дружеството от външни капитали и за затруднения в обслужването на текущите задължения.

Коефициентът на задлъжнялост на дружеството изразява съотношението на изискуемия пасив   към собствения капитал и е 19.737 . Превишението на коефициента над 3.00 говори за огромна зависимост от външни капитали и натрупване на дълг водещ към свръхзадлъжнялост на същото.

Показателите за ефективност на приходите и разходите са коефициентът за ефективност на приходите и коефициентът за ефективност на разходите

Коефициентът за ефективност на приходите отразява съотношението на разходите за обичайната дейност към нетните приходи от продажба и е 0,4829

Коефициент за ефективност на разходите отразява съотношението на нетните приходи от продажба към разходите за обичайната дейност и е 2,0705 .

Според вещото лице стойността на ликвидните дълготрайни материални активи /ДМА/ на длъжника съгласно подробната справка от Баланса със съответните разбивки е към 31.10.2017 г. включва:земи 315 000 .лв.,сгради с балансова стойност 5 470 000.лв.,машини, производствено оборудване и апаратура за 9 292 000 лв.,съоръжения и други /транспортни средства и др./за 11 336 000 лв.,ДМА в процес на изграждане за 75 000 лв. или общо 26 488 000 лв.

Стойността на ликвидните дълготрайни материални активи /ДМА/ на длъжника, съгласно подробната справка от Баланса със съответните разбивки към 30.09.2018 г. е 26 100 000 лв.В стойностно изражение има намаляване на ДМА в размер на 388 х.лв. ,дължащо се на начислените амортизационни отчисления към 30.09.2018 г. в размер на 404 х.лв. и увеличение на ДМА в процес на изграждане с 16 х.лв.

От Справката за Дълготрайните активи на „Г. АД към Годишния финансов отчет на дружеството за 2017 г. се установява, че през 2017 г. в дружеството са постъпили ДМА по първоначална стойност 11 219 000 лв., а са излезли ДМА на първоначална стойност 17 516 000 лв. От първоначалната стойност на излезлите ДМА като се приспаднат натрупаните амортизации върху тях от 6 344 000 лв. се получава равенство по балансова стойност между постъпилите и излезлите през годината ДМА в и от дружеството. Данните по групи дълготрайни материални активи са посочени подробно в справка към заключението на вещото лице.

На вещото лице е поставена задача от ответника да се посочат показателите за финансовото състояние, както и финансовите резултати ня „Г. АД в периода от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до 30.09.2018 г, като въз основа на тях се изчисли за всеки месец от този период:

-        Коефициентите на ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/;

-        Коефициентът на ефективност на приходите и разходите;

-        Показателите за финансова автономност.

Вещото лице е изчислило исканите показатели и коефициенти за периода от 31.10.2017 г. до 30.09 2018 г. на база тримесечните счетоводни отчети на „Г." АД, като коефициентите са изчислени в два варианта.При първия вариант коефициентите са изчислени на базата текущи задължения от Счетоводния баланс на дружеството /л.335 от делото/,а във втория вариант на базата общо задължения (нетекущи + текущи) от Счетоводния баланс на дружеството/л.335-336 от делото/ .В първия вариант коефициентът на обща ликвидност е над 1 ,а във втория вариант е 0,65 .

На вещото лице е поставена задача да посочи месечните приходи на „Г." АД за 2018 г, като същите се съпоставят с приходите от предишните три години.Тъй като ответното дружество не прави месечни отчети, вещото лице е взело месечните приходи от предоставените на експертизата тримесечни отчети за 2017 г. и 2018 г.,   и годишни отчети за 2015 г. и 2016 г. Съпоставката на данните показва според вещото лице ръст на месечните приходи от продажби през 2018 г. спрямо 2015 г, 2016 г. и 2017 г., като изключение правят месечните приходи през второ тричесечие на 2018 г. спрямо месечните приходи за същото тримесечие на 2017 г.Резултатите са отразени в таблица –л.338 от делото.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема за установено от правна страна следното :

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

Налице е трайноустановена практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и състоянието на неплатежоспособност следва да се прецени от съда въз основа на цялостен анализ на доказателствата за икономическото състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на способността на длъжника да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, като освен показателите за ликвидност, съдът може да обсъди и други, обуславящи финансовото състояние на търговеца - коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите следва да се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството - за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за съответните години. Началната дата на неплатежоспособността съдът следва да определи, като съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и момента, когато е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на I т. о.; Р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о.; Р. № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на I т. о.; Р. № 54/08.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на II т. о.; Р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на I т. о.; Р. № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на II т. о.

   В настоящия случай Съдът констатира ,че са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки за допустимост на иска.Сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

   Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от лице,което твърди ,че е кредитор , който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.   Налице е и втората предпоставка за откриване на производството - длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество –акционерно дружество.

   Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

Разгледана по същество обаче исковата молба се явява неоснователна поради следните съображения :

Не се установява Сдружение П. да е кредитор на „Г."АД, съответно не е лице по чл.625 от ТЗ, което може да подаде такава молба.Не се установява „Г."АД да е неплатежоспособно дружество,тъй като то изпълнява изискуемите си задължения по търговски сделки и публичноправните си задължения, както и че няма трайни и необратими затруднения за това.Ответникът „Г."АД публикува редовно в ТР Годишните си финансови отчети,поради което не е налице презумпцията по чл.608, ал.2 от ТЗ.Не се установява ответникът „Г.АД да е спрял плащанията си по смисъла на закона, предвид което не е налице презумпцията по чл.608, ал.5 от ТЗ.Не се установява ответникът „.Г.АД да е длъжник по изпълнително производство, образувано по влязъл в сила акт в полза на Сдружение П. предвид което не е налице презумпцията по чл.608, ал.4 от ТЗ /претендираното вземане на ищеца не е признато по съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт/.По -конкретно :

От събраните по делото доказателства се установява ,че ищецът не е кредитор на ответника и че не би могъл да има срещу него изискуемо вземане .Сдружението "Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите ЗМВАИ-П. /наричано по-долу „Сдружение П."/ се легитимира като кредитор на „Г."АД на основание Договор от 30.10.2014г. за прехвърляне на вземане /цесия/ между Сдружение П.- Цедент, „И. и. АД-Цесионер и „Г."АД- Солидарен длъжник/наричан по-долу Договора/. Договорът от 30.10.2014г. е сключен с кауза-основанието за сключването му е да бъде прихванато вземането на Цесионера „И. и.АД, придобито с Договора и задължението на Солидарния длъжник към „К. т. б."АД съгласно чл.4, ал.1 от Договора. Тази кауза не е осъществена,като не е изпълнено и условието за плащане по договора, а именно - отразяване на счетоводната операция за прихващане в счетоводството на „К. т. б."АД,поради което нито за цесионера „И. и. АД, нито за „Г."АД е възникнало задължение да платят по Договора. От събраните по делото доказателства не се установява „К. т. б."АД да е осчетоводила прихващанията .Ответникът е представил писмени доказателства ,че са заведени два иска от „К. т. б."АД ,по които са образувани т.д.№1491/2017г. на 6-8 състав и т.д.№1597/2017г. на 6-16 състав и двете по описа на Софийски градски съд/ за обявяване на тези прихващания за нищожни, респективно за недействителни. Първото цитирано дело - т.д.№1491/2017г. е спряно, а по второто - т.д.№1597/2017г. на 6-16 на СГС решението е влязло в сила-с това решение е обявено за недействително прихващането, извършено от „Г."АД на вземането му към „К. т. 6."АД, придобито от „И. и."АД.

Искът по първото дело е вероятно основателен поради следното :

Съгласно Чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо освен в случаите по ал. 5. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността.Изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.Счита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

По силата на Чл.59 ал.5 т.1 от ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността.В конкретния случай началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“АД е 20.06.2014 г.,а договорът за цесия е сключен на 30.10.2014 г.,т.е. след повече от 4 месеца.

Вземането на Сдружение П. към „Г."АД не е отразено в счетоводството на „Г."АД,видно и от заключението на назначената експертиза по делото :“Не се установи в счетоводните регистри да е заведено и да се води за задължение на „Г."АД към "Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите ЗМВАИ-П.".

За да се счете, че едно дружество е изпаднало в неплатежоспособност, следва същото да не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение ,като невъзможността за изпълнение не следва да е субективно , зависещо от вогята на длъжника бездействие, а трябва да е последица от общото, трайно , обективно и необратимо икономическо състояние на длъжника.

От доказателствата по делото не се установи такова състояние на „Г.АД ,тъй като дружеството продължава да обслужва дейността си и кредиторите си и не е спряло да плаща,видно и от т.4 от първото заключение на вещото лице : „дружеството не е спряло да извършва плащания към кредиторите си" /л.150 от делото/. Наистина задълженията на „.Г"АД към „К. т. б.АД са в голям размер, но по делото е представен Анекс от 30.04.2018г. към Договор за спогодба от 28.04.2017г., от което е видно, че задълженията са разсрочени за една година и че „Г.АД плаща съгласно договореното с банката-същото се установява и от заключението на вещото лице ,съгласно което задълженията към банката не са отразени в счетоводството на „Г."АД като краткосрочни, а като дългосрочни такива.

Анализът на икономическото състояние на ответника не сочи на състояние на неплатежоспособност ,което да е трайно ,обективно и необратимо.За основен критерий при определяне на обстоятелството дали едно дружество е платежоспособно или не в икономическата теория и практика се приема коефициентът за обща ликвидност,а другите коефициенти са спомагателни. Ликвидността е мярка за възможността на предприятието да погасява своите текущи задължения с наличните краткотрайни активи ,като този коефициент следва да е 1 или над 1, за да се счете, че дружеството е платежоспособно. Заключението на вещото лице сочи на високи стойности на коефициента за обща ликвидност на предприятието (в статика и в динамика) и на задоволителна степен на финансова стабилност на предприятието. В действителност този коефициент при „Г."АД през годините назад варира: 1,39 /към 31.12.2013г./; 0,48 /към 31.12.2014г./; 1,16 /към 31.12.2015г./; 0,57 /към 31.12.2016г./; 0,99 /към 31.10.2017 г./-л.152 от делото . Коефициентът за обща ликвидност обаче бележи трайно стабилно състояние през 2018г., като към всяко тримесечие за въпросната година коефициентът е над 1.

Заключението на вещото лице е дадено в два варианта в зависимост от това дали задълженията на ответника към „КТБ“АД се приемат за дългосрочни или за краткосрочни .Съдът възприема заключението на вещото лице ,приемащо ,че задълженията са дългосрочни ,тъй като вземането на „К. т. б."АД/н/ е разсрочено с Договор за спогодба от 28.04.2017г., което се изпълнява стриктно от ответника .Съдът не възприема заключението на вещото лице относно стойността на коефициента на обща ликвидност във варианта ,приемащ ,че задълженията на ответника към „КТБ“АД са краткосрочни /л.152-153 от делото/.

Анализът на стойността на дълготрайните материални активи на дружеството към 31.10.2017г. и към 30.09.2018г.показва ,че тези активи не се променят ,което говори ,че дружеството не се декапитализира и че не осребрява дълготрайните си активи, за да обслужва кредиторите си. Анализът на икономическите показатели установява временно изпадане на „Г."АД в затруднение през 2012г., през 2015г., 2016г. и през първата половина на 2017 г.,като тази временна икономическа нестабилност обаче е преодоляна от дружеството, като от края на 2017г. основните икономически показатели бележат ръст, позволяващ да бъдат обслужвани редовно кредиторите.От заключението на вещото лице се установява ,че временните затруднения на ответника „Г.“АД през 2016 и 2017г. са   преодолени,   като през 2018г.   се установява трайна тенденция на растеж.В сравнение с приходите от продажби през 2015г., 2016г. и 2017г., през 2018г. тези приходи бележат ръст. За първото тримесечие на 2018г. приходите от продажби са двойно по-големи от приходите за същите тримесечия за 2016г. и за 2017г. Същото се отнася и за следващите тримесечия, съпоставени през годините.

Анализът на коефициентите за ефективност на разходите /л.336-337 от делото/ сочи ,че с нетните приходи от продажба дружеството е в състояние да покрива разходите за обичайната си дейност.Заключението на вещото лице сочи на разко увеличаване на нетните приходи от продажба пред 2018 г.-към 31 март 2018 г.нетните приходи от продажба са 1 891 000 лв.,а към 30.09.2018 г.са вече 7 734 000 лв. разходите /л.337 от делото/.

От доказателствата по делото не се установява ответникът да е изпаднал неплатежоспособността –трайно обективно финансово състояние на длъжника,изразяващо се в невъзможност длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението. Тенденцията в дейността на дружеството е за подобряване съобразно балансите за съответните години.

   Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон Видинският окръжен съд

 

Р     Е     Ш      И       :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С."Д. З. К. У. В Ч. П. П. Н. П. Н. З. И М. В. И   Н.  А.-   И.-П.", с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от изпълнителния директор С. Б. Щ. чрез пълномощник и съдебен адресат за връчване на съобщения и съдебни книжа адв. Б. Я. А. с личен адв. номер … и адрес- гр. С. срещу "Г." АД, с ЕИК.. със седалище и адрес на управление: с. К., О. В. за откриване на по несъстоятелност по отношение на търговското дружество "Г." АД, с ЕИК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

       

 

  

                                         СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: