ВГРД № 90-2019

Решение по Гражданско дело 90/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е 34

гр.Видин, 02.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд, гражданска колегия,   в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                      

                                                           Председател: В. В.

                                                                                    А.П.

                                                                                В.М.

                                     

при секретаря Н.К., като разгледа докладваното от съдията В. М. Вгр.дело № 90 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Е.Л.Д. *** с ЕГН: ********** против решение № 1/22.01.2019г. по Гр.д. № 2137/2018г. по описа на ВРС. Поддържа във въззивната жалба, че решението е неправилно и необосновано, първоинстанционния съд неправилно е съобразил, че представляващия държавата като едноличен собственик на капитала Министъра на транспорта и на информационните технологии и съобщения е сключен договор за управление с Д.С. Д. като срокът е продължен с 3 години с допълнително споразумение № ВД-47/19.10.2017г. Във въззивната жалба се поддържа, че допълнителното споразумение не е нов договор за управление и същото е неразделна част от договора от 11.11.2014г. за възлагане управлението на ЕАД с държавно участие на капитала „Б…“ ЕАД гр.С.. заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена от изпълнителния директор с правно основание чл.328, ал.2 от КТ, нормата дава възможност служителите от ръководството на предприятието да бъдат уволнени поради сключване на договор за управление в определен срок – 9 месец след започване на изпълнението. Този срок не е спазен поради което заповедта № 30/15.06.2018г. е незаконосъобразна. Моли съда да постанови решение с което отмени решение № 1/22.01.2019г. постановено по Гр.Д. 2137/2018г. по описа на ВРС и постанови друго с което отмени заповедта. Поддържа се искане за възстановяване на заеманата п реди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение.

По делото е постъпил писмен отговор от „Б…“ЕАД срещу съдебното решение, поддържа се че същото е правилно и обосновано, съобразено с обстоятелствата и доказателствата по делото. Моли съда да го потвърди.

Видински окръжен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по жалба страна и съобразявайки представените доказателства в тяхната съвкупност прие за установено следното:

С Решение № 1/22.01.2019г. по Гр.Д. № 2137/2018г. ВРС е отхвърлил предявените от Е.Л.Д. с ЕГН: ********** *** против „Б…“ ЕАД искове с п равно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ като неоснователни.

От данните по делото се установи, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, заемайки длъжността „Р….“ в ОПС – Видин, Регионално управление „З…“на„Б…“ЕАД.

Видно от подписаната от ищцата длъжностна характеристика, ръководителят ОПС организира, ръководи, координира и контролира законосъобразното функциониране на цялостната дейност в ОПС, структурните звена към нея и прилежащите пощенски станции. Координира дейността, свързана с трудово-правните отношения, кадровата политика, правно – нормативното и административното обслужване на ОПС, както и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Провежда фирмената политика по отношение на поддържане и подобряване на взаимоотношенията с бизнес и частни клиенти, осъществяване на продажби на услуги и търговски дейности, следене на пазарни тенденции, реализиране на маркетингова стратегия, разкриване на потенциални възможности за навлизане на нови пазарни ниши. Йерархически ръководителят ОПС е подчинен на директора на Регионално управление „З….“ и осъществява ръководството на служителите в ОПС и пощенските станции, Автобаза, ОВ.

Видно от структурата на Регионално управление „З…“, в ОПС – В… са включени82 ПС.

Видно от договор № ВД-37/11.11.2014г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Б…“ ЕАД и Д. С. Д.– член на Съвета на директорите на дружеството, за срок от три години е възложено на директора да управлява дружеството, като осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма. Съгласно чл. 7 от договора, директорът получава възнаграждение съгласно условията на договора в размер, определен по реда на чл. 33 от ПРУПДТДДУК. Министърът не гарантира възнаграждението по ал. 1 и не го компенсира при липса на средства. Директорът се задължава да осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма и внася парична гаранция за управление в размер на тримесечното му брутно възнаграждение.

С Допълнително споразумение № ВД-47/19.10.2017г. срокът на договор № ВД-37/11.11.2014г. е продължен с три години, считано от 11.11.2017г.

Видно от договорза възлагане на управлението и представителството на „Б…“ ЕАД от 09.11.2017г. между председателя на Съвета на директорите Н.А. Ш. и изпълнителния член на Съвета на директорите и Главен изпълнителен директор Д.С. Д., на Д… е възложено да управлява и представлява дружеството, да организира, ръководи и контролира оперативно дейността му. Съгласно чл. 4, т. 4 от договора, довереникът организира и осигурява сключването на колективни и индивидуални трудови договори, както и тяхното прекратяване в системата на Дружеството.

Установява се, че от Главния изпълнителен директор е предложена и одобрена с решение на Съвета на директорите от 09.01.2018г. коригирана бизнес програма за управление за периода 2017 г. – 2020 г., одобрена със Заповед № ПД-51/26.02.2018г. на зам. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Искът е предявен в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

За да е законосъобразно извършеното прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: сключване на договор за управление на предприятието, съгласно който управителят се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат, надлежно изявление от лицето упражняващо работодателска власт за прекратяване на трудовото правоотношение /лицето, на което е възложено управлението/, изявлението да е отправено до лице, което заема ръководна длъжност съобразно легалното определение в §1 т.3 от ДР на КТ и изявлението за прекратяване да е направено в 9- месечен срок от сключване на договора за управление. Всички посочени предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовия договор.

На първо място, необходимо е да има сключен договор за управление. В атакуваната заповед са посочени изрично Договор за управление № ВД-37/11.11.2014г., Допълнително споразумение към него № ВД-47/19.10.2017г. и Договор за възлагане на управлението и представителството на „Б….“ ЕАД от 09.11.2017г., съответно същите са приложени като доказателства по делото. Страните не оспорват съдържанието или датата на сключване на представените договори за управление. В случая, доколкото се касае за търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е държавата, е приложима освен общата регламентация по ТЗ и специалната такава уредена в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/. Именно в изпълнение на задълженията си по чл. 24 от цитирания правилник представляващият държавата като едноличен собственик на капитала – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сключил договор за управление с Д… С.. Д… на 11.11.2014г., срокът на който е продължен с три години с допълнително споразумение № ВД-47/19.10.2017г.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че това е нов договор за управление със същото съдържание като предходния. Цитираната практика на ВКС Решение № 47/10.02.2014г. по гр.д. № 4303/2013г., IVг.о. на ВКС е изцяло в синхорн с настоящия случай и мотивите на първоинстанционния съд

Предвид изложеното, съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на 15.06.2018г. е извършено в 9- месечния срок, предвиден в закона.

В договора за управление страните по него са постигнали изрично съгласие за одобряване на бизнес програма на дружеството за срока на договора и това е направено. Налице е предложена от генералния изпълнителен директор и одобрена с решение на Съвета на директорите от 09.01.2018г. коригирана бизнес програма за управление за периода 2017 г. – 2020 г., одобрена със Заповед № ПД-51/26.02.2018г. на зам. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, т.е. налице е сключен договор за управление на предприятието с нова бизнес програма.

Установи се и обстоятелството, че ищцата е служител от ръководството на предприятието. Предвид задълженията на ищцата по процесното трудово правоотношение, изложени в длъжностната ѝ характеристика, същата се явява служител от ръководството на предприятието.

С оглед на така изложените съображения Видинският окръжен съд приема, че атакуваната заповед се явява законосъобразна и предявеният иск за нейната отмяна с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен.

        Постъпилата въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТза възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

По разноските:

Предвид изхода от производството, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. бр. 98 от 15.12.2015г., в размер на 100 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/22.01.2019г. по Гр.д. № 2137/2018г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Е.Л.Д. *** с ЕГН: ********** от гр. В…ДА ЗАПЛАТИ НА„Б…" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С…, ул."А…" № …, ЕИК …, представлявано от Д.С. Д.., сумата в размер на 100,00 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.290 и сл. ГПК.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.