ВГРД № 83-2019

Решение по Гражданско дело 83/2019г.

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И Е № 31

 

Гр.В***

 

29.03..2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС гражданско отделение в открито заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател : Д** М**

                                                     Членове :1.Св** С**

                                                                       2.Г***Й**

при секретаря     А**А** и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело №83     по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С Решение № 523/ 26.10.2018 г. по гражданско дело № 2643/ 2016 г. по описа на ВРС е прекратено производството по предявения на основание чл. 124 ал.1 от ГПК иск от И.П.Т. ***,ЕГН ********** срещу Б.Н.А. ***,ЕГН **********  за признаване за установено че Б.Н.А. не е собственик на следният недвижим имот в землището на с.И**,общ.В**: имот № 109012-стопански двор с площ от 3.374 дка., при съседи: № 109010-стопански двор, № 000179-полски път, № 000180-полски път, № 106001-нива.

Осъден е И.П.Т. ***,ЕГН ***** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.А. ***,ЕГН **** направените по делото за разноски в общ размер от 601.90 лв.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач-МЗГХ .

 

 

 

 

 

 

 

 

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от от И.П.Т.-ЕГН: ******с адрес: *** чрез адвокат-пълномощник И** А**-ВАК служебен адрес: гр.В**ул."К**Б** 1"№1 .Твърди се ,че решението   е неправилно   поради   нарушение   на   материалния закон,   съществени процесуални правила и е необоснованост .На разположение на всеки ищец били два иска - положителен установителен и отрицателен установителен ,като жалбоподателят бил предявил втория иск .Въззивникът бил в правото си да избере вида на търсената защита и бил избрал този ред,защото той си имал документ за собственост, с който се легитимира, а именно – Договор за замяна, сключен съгласно чл.24 ал.1 изр.второ от ЗСПЗЗ, чл.ЗЗ ал.4 от ЗСПЗЗ, чл.45 ал.10 и чл.47 ал.1 от ППЗСПЗЗ и издадена Заповед № РД 46-971 от 26.06.2007 г.на

Министъра на земеделието и горите, представляван по пълномощие от директора на Областна дирекция „Земеделие и гори" инж. Н** Т., надлежно упълномощен с пълномощно №К001-97 от 11.03.2005 г. Поддържа се ,че ищецът своял имота и плащал данъците за него от момента на неговото придобиване.   Фактическият състав на придобивното му основание бил довършен чрез вписване на Договора за замяна в Имотния регистър на Службата по вписванията при ВРС, като вписването било отразено с входящ двоен регистър № 9742 от 20.11.2007 г. том V № 144, парт.18543,1586, както и чрез деклариране на имота на негово име в община Видин-отдел„Местни данъци и такси" и чрез заплащаните от него местни данъци и такси.

Поддържа се ,че ответникът се легитимирал пред общ. В** във връзка с подадено възражение като собственик на процесния имот, като се е ползвал от Договор за покупко-продажба по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ, сключен на 16.07.2007 г. вписан във входящ двоен регистър №3993 на 10.06.2008 г. том 111, парт.№ 18543. стр. 1053.Ищецът изцяло бил оспорил представения от ответника договор с твърдение, че същия е нищожен и че не е породил желаните правни последици, че при съставянето му не били спазени изискванията на закона и че сключилият договора от страна на държавата представител не е бил овластен по надлежния ред и не е имал законно право да сключи сделка за този имот с ответника.Поради липсата на всички елементи от фактическия състав на сделката, по която страна бил ответникът, този договор не бил породил желаните правни последици и се явявал нищожен .

За ищеца бил налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е собственик на процесния имот и това го мотивирало да предяви настоящия отрицателен установителен иск, а според правилата на доказването по ГПК ответникът бил този, който следвало да проведе пълно и главно положително доказване на своето право на собственост.Поддържа се ,че при така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът следвало да приеме ищцовото твърдение за основателно и доказано. Съдът нямал процесуалната възможност да се произнесе по незаявени искания и непредявени основания, както бил приел в мотивите на обжалваното от .На следващо място - съдът следвало да се произнесе, дори да е установил, че правото на собственост на ищеца е под въпрос, че са налице безспорни доказателства, че ответникът не е носител на правото на собственост върху процесния имот и да се произнесе по това със своето решение. Вместо това той прекратил производството по предявения иск, с което излизало, че правото на собственост за ответника не е отречено, а по делото безспорно било установено, в т.ч. от ексепертизата и представените доказателства от третото лице-помагач, че договорът за покупко-продажба от 16.07.2007 г. от който ответникът черпел права, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН поради противоречие със закона /липсвала задължителната запоред по реда на чл.45а ал.2 от ППЗСПЗЗ./

Предвид гореизложеното се иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция, която е заявена за отричане правото на собственост на ответника, което било безспорно установено.Претендират се и направените по делото разноски.

         Третото лице помагач е депозирало писмен отговор ,в който изразява доводи относно неоснователността на жалбата.Същото становище се поддържа в с.з. и от процесуалния представител на третото лице-помагач.    

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по исковата молба на И.П.Т.      против         Б.         Н.         А.         ***,ЕГН ****** ,като е предявен    е         предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1   ГПК.Ищецът твърди, че съгласно писмен договор № 31/27.07.2017 г. за замяна на недвижими имоти е изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в стопански двор на с. И**,Общ. В**. Сочи, че притежава имота на основание придобивен способ замяна, материализиран с цитирания договор за замяна ,за действителността на който нотариална форма не е необходима.

Твърди, че в замяна на прехвърления му имот, от своя страна е прехвърлил в собственост на Министерство на земеделието и горите свой собствен недвижим имот, подробно описан в т. 2 от Договора, който имот е на по-висока стойност, съгласно експертна оценка на лицензиран оценител,както и че никога не е бил информиран за претенции на трети лица досежно имота.Сочи, че във връзка с реализиране на инвестиционни намерения бил възложил проектиране на ПУП-план за регулация и застрояване на Поземлен имот № 109012 в землището на с. И***, който е с начин на трайно ползване-стопански двор.Твърди, че заданието за проектиране е било одобрено със заповед № РД-02 11-405/09.06.2014 г. на Община-В**.

Излага, че е направил искане до РИОСВ-М** за преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка на „Изработване на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ на ПИ 109012 в землището на с. И**", за което е било постановено решение № МО-11-ЕО/2014 г. от 18.08.2014 г. на Директора на РИОСВ-М**, с което не се приема за необходимо извършването на екологична оценка на ПУП-ПРЗ на ПИ 109012.

Твърди се, че против решението на РИОСВ-М** е внесена жалба от жителите на с. И**и че по жалбата е налице произнасяне на АС-М** и ВАС, като същата е отхвърлена от съда, а решението на РИОСВ-М** е потвърдено.

Сочи, че след влизане в сила на решението на ВАС по адм. дело № 1707/2015 г. е внесъл в Общ.-В** заявление № У0644-2225/07.03.2016 г. за одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ, с който се предвижда отреждането на имота за кравеферма.Излага, че по образуваната преписка е постъпило възражение вх. № У0644/2255/4/ от 19.05.2016 г. от ответника, с претенция че той е собственик на процесния имот, като е бил представен Договор за покупко-продажба по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, сключен на 16.07.2007 г. и вписан във входящ двоен регистър № 3993/10.06.2008 г. том III, парт. № 18543, стр.1053,както и че в резултат на това възражение Общ.-В** е издала констативен протокол № 108/27.05.2016 г., с който е върнала заявлението му за одобряване на проект за ПУП-ПРЗ до разрешаване на спора за материално право между него и ответника по съдебен ред.

Поддържа се, че от закупуването на имота до сега упражнява по отношение на него своето право на собственост в пълен обем, без някой да му пречи, включително и ответникът.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не е собственик на следният недвижим имот в землището на с.И**,общ.В** : имот № 109012-стопански двор на с.И**,Обш. В**,с площ от 3.374 дка., при съседи: № 109010-стопански двор, № 000179-полски път, № 000180-полски път, № 106001-нива, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот земя-частна собственост по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ с № 28/16.07.2007 г.Претендират се направените разноски.

Ответната страна е подала писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и недопустим. Подържа се ,че ответникът е собственик на имот № 109012 в Стопанския двор на с. И**, обл. В**, на основание договор за продажба № 28, сключен между него и министъра на земеделието и горите на 16.07.2007 г., който е вписан в службата по вписвания-В**.Сочи се ,че ищецът подържа, че е придобил собствеността върху имота на основание договор за замяна от 27.07.2007 г., но към който момент ответника вече е бил собственик на имота.В тази връзка се твърди,че ищецът не е придобил собствеността, тъй като на тази дата имотът вече не бил държавен, съответно-министърът на земеделието и горите не е имал право да се разпореди с него.Сочи се,че транслативния ефект на сделката-замяна не е настъпил и съответно ищецът не е придобил имот № 109012,както и че държавата не е придобила имот № 067064.Посочва,че евентуално, договорът с ищеца е нищожен, като сключен в противоречие с материалния закон-чл. 26 ал. 1 изр.първо ЗЗД.

От своя страна привлеченото в процеса трето-лице помагач МЗХГ/министерство на земеделието,храните и горите/,в депозираният писмен отговор/л.112-113 от делото/,сочи че нито ищецът, нито ответникът са собственици на имот № 109012 в землището на с. Иново, общ. Видин с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор“',поради недействителност на договорите,като в тази връзка излага следното:. 1.Ищецът е представил като доказателство по делото договор за замяна на недвижим имот № 31/27.07.2017 г., вписан във вх.дв.рег. № 9742 на 20.11.2017 г. сключен между ищеца и Н** Ц** Т.-***, като пълномощник на Министъра на Земеделието и горите . Със същия договор Министъра на Земеделието, чрез пълномощника си директора на ОДЗ, отстъпил правото на собственост на имот № 109012 от землището на с. И**, общ. В**с   площ от 3.374 дка.   с НТП   „стопански двор",   в замяна   на друг земеделски имот собственост на ищеца-067064 с площ от 7.870, НТП „нива'', находящ се в землището на с. И**, общ. В**. В изпълнение на чл. 36 ал. 3 от ППЗСПЗЗ, в цитирания договор е посочена заповед № РД-46-971 от 26.06.2007 г. на Министъра на земеделието и горите /с правно основание чл. 45а ал. 2 от ППЗСПЗЗ/, с която обаче Министъра е разрешил да се извърши продажба на Д** С** М** от гр. Я** на имот № **** с площ от 837 кв.м., находящ се в с. С** Р**, общ. Т**, обл. Я**.

Договор за замяна на недвижим имот № 31/27.07.2007 г. вписан във вх.дв.рег. № 9742 на 20.11.2007 г. сключен между ищеца и Н**Ц** Т.-***, като пълномощник на Министъра на Земеделието и горите, въз основа на който ищецът претендира, че е собственик на процесния имот е недействителен, поради противоречие със закона /липсва задължителната заповед по реда на чл. 36 ал. 3 от ППЗСПЗЗ/, и същият не е породил транслативният си ефект, тъй като директорът Т. се е разпоредил с чужд имот без представителна власт. Следователно ищецът не е собственик на ироцесния имот.

2.Ответникът по делото Б.Н.А., е представил като доказателство по делото договор за покупко-продажба по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28/16.07.2007 г. вписан във вх.дв. на 10.06.2008 г. сключен между ответника и Н**Ц** Т.-***, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните. Със същия договор Министъра на Земеделието, чрез пълномощника си директора на ОДЗ, отстъпил правото на собственост на имот № 109012 от землището на с. И**, общ. В** с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор“, срещу сумата от 1215.00 лв.

Договор за покупко-продажба по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28 от 16.07.2007 г. вписан във вх.дв.рег. на 10.06.2008 г., сключен межзу ответника и Н** Ц** Т.-***, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните въз основа на който ответникът твърди, че е собственик на процесния имот е недействителен, поради противоречие със закона /липсва задължителната заповед по реда на чл. 45а ал. 2 от ППЗСПЗЗ/, и същият не е породил транслативният си ефект, тъй като директора Т. се е разпоредил с чужд имот без представителна власт и следователно ответникът не е собственик на процесния имот.

В депозираната писмена защита третото лице-помагач подържа,че ищецът с оглед обстоятелството,че не е собственик на процесния имот,няма правен интерес от воденото на процеса,поради което предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и производството следва да бъде прекратено.

 

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От Договор за замяна на недвижим имот № 31/27.07.2007 г., вписан във вх.дв.рег. № 9742 на 20.11.2007 г., е видно,че същият е сключен между ищеца и Министъра на Земеделието и горите.представляван от Н**Ц**Т.-***,по силата на пълномощно №К001-97/11.03.2005 г.,като с него е отстъпено правото на собственост върху имот № 109012 от землището на с. И**, общ. В** с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор", в замяна на друг земеделски имот собственост на ищеца-№**** с площ от 7.870, НТП „нива", находящ се в землището на с. И***. общ. В**.

От договор за покупко-продажба на недвижим имот /земя -частна държавна собственост/ по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28/16.07.2007 г. ,вписан във вх.дв.р-р на 10.06.2008 г.,е видно,че същият е сключен между ответника и Министъра на Земеделието и горите,представляван от Н** Ц** Т.-***,по силата на пълномощно №К001-97/11.03.2005 г.,като с него на ответника е прехвърлена собствеността върху имот № 109012 от землището на с. И**, общ. В** с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор", срещу сумата от 1215.00 лв..

От пълномощно №К001-97/11.03.2005 г. на МЗГ е видно,че Н**Ц**Т.,в качеството на Директор на ОДЗ-В**,е имал представителна власт да сключва от името на МЗГ разпоредителни действия със земи на територията на гр.В**,но след издаване на заповед от Министъра по чл.45а ал.2 или ал.5 от ППЗСПЗЗ и по чл.36 ал.ЗотППЗСПЗЗ.

В Договора за замяна на недвижим имот № 31/27.07.2007 г.,в изпълнение на чл.36 ал.З от ППЗСПЗЗ като основание е посочена Заповед на Министъра № РД 46-971/26.06.2007 г.,но от представената заповед с този номер се установява обаче,че същата касае друг имот в област Я****,а не процесният.

От договора за покупко-продажба на недвижим имот№ 28/16.07.2007 г.е видно,че липсва посочване на изискуемата се и задлъжителна Заповед по чл.45а ал.2 от ППЗСПЗЗ.

От постановление на РП-В** от 20.06.2018 г. е видно,че прокуратурата е отказала да се образува досъдебно производство, във връзка с данните за престъпление от общ характер,поради изтекла давност.

Във връзка с оспорването от страните на истинността на представените договори частта на положените подписи от Н** Ц** Т., е открито производството по чл.193 ГПК.От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза се установява,че спорните подписи, в договора за продажба в реквизита „продавач" и в договора за замяна в реквизата"упълномощено лице" , са изпълнени от Н**Ц** Т..

 

         С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна, поради следните съображения:

Обжалваният съдебен акт е наименован от районния съд решение ,но по съществото си не е такъв,тъй като не съдържа произнасяне по съществото на спора. Обжалваният съдебен акт по същество е определение по смисъла на Чл.130 ГПК ,с което в хода на производството се констатира недопустимост на иска и се връща исдковата молба ,а производството по делото се прекратява .Постановеният съдебен акт е по същество е определение ,с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото поради недопустимост на иска /Чл.274 ал.1 т.1 във връзка с Чл.130 ГПК/ ,поради което пред въззивната инстанция следва да намери приложение Глава 21 ГПК ,като се приеме ,че подадената въззивна жалба всъщност е частна жалба по смисъла на Чл.274 ал.1 ГПК .

При определяне на обхвата на внъззивното обжалване и на приложимия закон въззивният съд се ръководи от указанията ,дадени в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК ,съгласно които по силата на чл. 278, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС естеството на съдебния акт се определя не от неговото наименование ,а от същностните му характеристики /дали дава разрешение на правен спор или или съдът се произнася по въпроси ,с които спорът не се решава по същество /.Налице е определение на първоинстанционен съд,поради което и въззивната инстанция следва да се произнесе с определение .

В атакуваното решение съдът е приел ,че съгласно Тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правният интерес при         отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно е налице когато ищецът притежава самостоятелно право ,което се оспорва ,позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие права,ако отрече правата на ответника. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. В тази връзка той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор като докаже фактите, от които то произтича и ако ищецът не докаже тези свои твърдения производството се прекратява, тъй като съдът следи за правния интерес при всяко положение по делото,като същият е абсолютна процесуална предпоставка при предявен отрицателен установителен иск .

В случая в хода на производството районният съд приел ,че    липсва правен    интерес у ищеца,тъй като ищецът не е притежател на засегнатото право, от което извежда интереса си,а именно правото на собственост.Твърдението,че е собственик на процесния имот, въз основа на договор за замяна, се компроментирало от събраните доказателства,от които се установило,че същият е сключен в нарушение и противоречие на закона,а именно като не е спазена разпоредбата на чл.36 ал.3 от ППЗСПЗЗ,съгласно която, при съответната сделка, се изисквала нарочна заповед от Министъра/посочената в договора такава била относима към друг имот и друг собственик/, което изрично било посочено в
пълномощното на директора на ОДЗГ-В**.Липсата на този задължителен елемент налагала извод за нищожност , в хипотезата на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, на съответния договора за замяна №31/27.07.2007 г.,поради сключването му в противоречие със закона.В тази връзка възраженията за нищожност от страна на ответника и на третото лице-помагач били основателни.Изложеното по-горе обуславяло извод за липсата на правен интерес и съответно за недопустимост на предявения от ищеца отрицателен установителен иск за собственост.С оглед недопустимостта на предявения иск съдът приел,че не следва да взима отношение по същество по делото,включително и по възражението на третото лице-помагач за нищожност на договора за покупко-продажба № 28/16.07.2007 г.,сключен между ответника и МЗГ.

         Така изложените от районния съд доводи са незаконосъобразни.Съгласно Тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правният интерес при  отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно е налице когато ищецът притежава самостоятелно право ,което се оспорва ,позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие права,ако отрече правата на ответника.В конкретния случай всички тези предпоставки са налице едновременно –ищецът твърди ,че е собственик на имота и че се легитимира като такъв с договор ,сключен в установената от закона форма ;установява се от събраните по делото доказателства ,че договорът е истински ,а не подправен документ .Ищецът се позовава на фактическо състояние /твърди ,че владее имота повече от 10 години / ,както и че не може да ползва имота спокойно и на осъществи инвестиционните си намерения по законоустановения ред поради писмено оспорване на правата му от ответника пред надлежните органи и невъзможност последните да одобрят проект за ПУП-ПРЗ поради наличието на правен спор.В хода на процеса не се установява неистинност на правните твърдения на ищеца ,поради което не може да се приеме извода на районния съд на липса на правен интерес .В посоченото по-горе Тълкувателно решение се сочи ,че правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право.Сочи се също така ,че   правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.

         От материалите по делото е видно ,че всички тези законови предпоставки за предявяването на отрицателен установителен иск са налице по настоящото дело.

         В тълкувателното решение се сочи ,че при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.По настоящото дело ищецът е доказал по безспорен начин твърденията, с които обосновава правния си интерес ,поради което производството по делото не следва да се прекратява .От тълкувателното решение следва ,че ответникът по иска е този ,който следва да доказва правото си на собственост и че не е предмет на делото въпросът дали ищецът е носител на това право .

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

Въззивният съд намира ,че не следва да присъжда на страните разноски и че направените пред въззивната инстанция разноски следва да се присъдят от първоинстанционния съд след разглеждането на делото по същество .

Водим от горното и Съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 523/ 26.10.2018 г. по гражданско дело № 2643/ 2016 г. по описа на ВРС и връща делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия .

Определението е окончателно .

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                  2/