ВГРД № 229-2017

Решение по Гражданско дело 229/2017г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 77

                                              

 

Гр. В.

                                                                                                 20.10.2017

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В закрито съдебно заседание на двадесети септември

две хиляди   и    седемнадесета    година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                    Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря А. А.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 229 по описа за 2017г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на В.Б.К. против Решение №106 от 17.03.2017г., постановено по гр.дело №1188/2016г. по описа на Видински районен съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е незаконосъобразно и немотивирано поради неправилно приложение на материалния закон. За тези оплаквания са развити доводи, че неправилно съдът е приел пълна трансформация по отношение на заплащаните суми за процесния апартамент, тъй като жалбоподателката е допринесла за изплащането на кредита, с който е закупен апартамента. Развиват се оплаквания и във връзка с приетото от съда обстоятелство, че е налице изтекла придобивна давност, като се поддържа, че ответникът единствено е обитавал жилището и не е доказал по никакъв начин намерението си да владее жилището като своя собственост и това намерение да е било демонстрирано пред жалбоподателката. Поискано е и да се отмени изцяло обжалваното решение и се уважи предявения иск за делба, като същата бъде допусната с равни права между страните.

По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Е.М.К., в който се поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, а жалбата е неоснователна. Поддържа се, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и правилно е установил, че ответникът по делото К. е владял имота повече от 15години само със себе си, без да прекъсва владението, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с оплакванията във въззивната жалбата, становището на ответника по жалба и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което същата е допустима.

По съществото Окръжният съд приема жалбата за неоснователна.

Пред ВРС е предявен иск от В.Б.К. против Е.М.К. за делба на съсобствен недвижим имот. В исковата молба същата поддържа, че страните притежават апартамент, находящ се в гр.В. , който са придобили през време на брака си сключен на 15.03.1981г. и прекратен с влязло в сила решение на 27.03.2001г. по гр.дело №51/2000г. по описа на ВРС. Поискано е да бъде допусната делба на съсобственото жилище с равни права. Ищцата е представила нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство №124, том втори, н.дело №638, 1988г., издаден от ВРС.

Ответникът е подал писмен отговор, в който поддържа, че процесният имот не е съставлявал съпружеска имуществена общност към момента на придобиването му, поради което искът е неоснователен. Направил е възражения за пълна трансформация на лично имущество при придобиване на процесния имот и при липса на принос от ищцата за неговото придобиване. На второ място е направил и възражение за изтекла придобивна давност в негова полза като поддържа, че от 27.03.2001г. владее непрекъснато имота за себе си, като ищцата не е оспорвала неговото владение.

С обжалваното решение ВРС е приел, че при придобиване на процесния имот през време на брака на страните ответникът по делото е придобил в индивидуална собственост част съответна на полученото обезщетение за отчужден недвижим имот, тоест 5154/17154 идеални части, поради което е налице частична трансформация, а платената със заемни средства останала част от апартамента е станала съпружеска общност. Съдът е разгледал и направеното възражение за придобивна давност , което е приел за основателно, като се е основал на събраните по делото доказателства. Приел е, че от тях се установява, че ответникът е владял за себе си необезпокоявано и непрекъснато процесния апартамент от 27.03.2001г. до датата на нотариалната покана, която ищцата е изпратила до него за достъп до жилището на 19.08.2014г., поради което е владял в продължение на необходимия съгласно чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок. На това основание е отхвърлил предявения иск за делба.

Окръжният съд не споделя изложените в решението мотиви както по отношение на наличната частична трансформация, така и по отношение на уваженото възражение за наличие на придобивна давност.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че процесният имот е придобит въз основа на заповед №10 от 19.01.1988г., издадена на основание чл.98 и чл.100 от ЗТСУ /отм./ от Председателя на ОНС гр.В.. По силата на тази заповед собственици на отчуждени имоти са обезщетени с жилища в жилищен блок. между които и ответника по делото Е.М.К., който е посочен в заповедта като собственик с прехвърлени права по чл.81 от ЗТСУ, съгласно нотариално заверена молба от баща си М. К. Г.. Въз основа на тази заповед е издаден и цитирания по-горе нотариален акт, с който Е.М.К. е признат за собственик на процесния жилищен имот.

Съгласно константната практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и чл.290 от ГПК по приложението на чл.100, чл.102 и чл.134 от ЗТСУ /отм./, когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот по време на брака, собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена общност, съгласно презумпцията на чл.21, ал.3 от СК, която е оборима.

В Решение №154 от 27.06.2013г. на ВКС по гр.дело №1352/2013г., постановено по чл.290 от ГПК е посочено, че приносът е изключен, когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства или права, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество. Когато стойността на дадения в обезщетение имот и покрита изцяло от стойността на отчуждения имот, другият съпруг няма принос в придобиването и върху този имот не възниква съпружеска общност.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че цената на придобития по обезщетение имот към момента на издаване на нотариалния акт е 17 154лв., а цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите се срещу отчуждения недвижим имот и от собствени средства на получаващия обезщетение в общ размер на 5 154лв., като по отношение на разликата от 12 000лв. е бил изтеглен кредит от банка „ДСК“. По делото е представено удостоверение от банка „ДСК“ от 24.04.2000г., в която е отразено,че на ответника по делото Е.М.К. е бил отпуснат кредит в размер на 12 000лв. на 15.03.1988г. Посочено е, че кредитът е погасяван от 1990г. до 1998г. с погасителни вноски от пенсията на Е. П. Г., негова майка, а на 18.05.1998г. кредитът е бил окончателно издължен с касова вноска от Е.М.К. в размер на 9 537лв. От тези установени обстоятелства следва да се приеме, че ищцата няма принос в изплащане на част от стойността на полученото като обезщетение жилище, поради което имотът е изцяло индивидуална собственост на ответника по делото. Поради липсата на принос от страна на ищцата и пир наличието на правопораждащия факт при придобиване на недвижимия имот, а именно Заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./, която има вещно правно действие, следва да се приеме, че процесния апартамент е индивидуална собственост на ответника по делото и предявения иск за делба е неоснователен.

Независимо, че изложените от първоинстанционния съд съображения са неоснователни, с оглед крайния резултат в решението, а именно, че е отхвърлен предявения иск за делба, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, за което Окръжният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №106 от 17.03.2017г., постановено по гр.дело №1188/2016г. по описа на Видинския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на основанията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

 

         2.