ВГРД № 13-2019

Решение по Гражданско дело 36/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №22

 

гр.Видин 13.03.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито

заседание на тринадесети март

две хиляди деветнадесета година в състав:    

                                    

                                                          Председател:       В.В.

                                                          Членове:              А.П.

                                                                                                В.М.

                                                        

 

при секретаря А. А. като разгледа докладваното от съдия В.В. въззивно гражданско дело №13 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от М.В.П. *** против решение №605/04.12.18г. по гр.д.№3619/17г. на ВРС частта му , с която е признато за установено по отношение на жалбоподателя,че същия дължи на „А….” ЕАД с ЕИК … със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д-р П. Д. № …, офис сграда Л…, ет. .., офис … сумата от 800.00 лева – неплатена главница по Договор за заем C….от ….г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 96.49 лева – договорна лихва за за периода от 26.03.2015г. до 26.11.2015г., както и сумата от 108.06 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 27.03.2015г. до 30.05.2017г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1400- РЗ от 26.06.2017г.  по ч.гр.д. № 1615/2017г. по описа на РС – Видин и в частта ,с която са присъдени разноски по делото. Подържа се в жалбата,че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно,поради това,че искът е заведен от лице,което не е страна по облигационното правоотношение,както и че не били представени доказателства,че претендираната сума не е изплатена от жалбоподателяо делото не били ангажирани доказателства,че жалбоподателят е уведомен за прехвърлянето на вземането.Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение което предявения иск бъде отхвърлен.

В представения по делото отговор ответника оспорва предявения иск като моли съда да потвърди решението в обжалваната му част и да присъди направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Гр.д.№3619/17г. на ВРС е образувано по искова молба от от „А….” ЕАД - гр. С…, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД против жалбоподателявърди се от ищеца, че на …г. е подписано приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от …г. , сключен на  основание чл. 99 от ЗЗД между „А….“ООД и „М….“ АД, по силата на който вземанията на „М….“АД срещу ответника, произтичащи от Договор за заем C….и Договор за допълнителни услуги  към заем C…., и двата от  дата 19.02.2015г. са прехвърлени изцяло на ищцовото дружество.  Поддържа се, че ответникът е уведомен за извършената цесия. Поддържа се също, че ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения да погаси кредита в срок до 26.11.2015г.  на 9 равни месечни вноски, с включена договорна лихва, всяка по 99.61 лева. Посочва се също, че ответникът се е задължил да заплаща пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 79.20 лева, както и застрахователна премия по застраховка „Защита“ към ЗК „У….“ в размер на 475.20 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1625.78 лева, от които главница 800.00 лева, договорна лихва 96.49 лева  за периода от 26.03.2015г. до 26.11.2015г., сумата от 475.20 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 26.03.2015г. до 26.11.2015г. , сумата от 79.20 лева – сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 26.03.2015г. до 26.11.2015г. сумата от  108.06 лева – лихва за забава за периода от 27.03.2015г. до дадата на подаване на заявлението в съда и сумата от 66.83 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 27.03.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Съдът е приел,че по делото не се спори, а и от представеното заверено от ищеца копие на Договор за заем CrediHome+ № 1161-10086677 от 19.02.2015г, сключен между „М….“АД и ответника, е видно, че на последния е предоставен  заем в размер на сумата от 800.00 лева,  от която сума е приспадната еднократна такса в размер на 40.00 лева или чистата получена сума от ответника е 760.00 лева. Уговорено е, че  общата сума за плащане от ответника  е 896.49 лева, платима на 9 месечни погасителни вноски, всяка по 99.61 лева, платима на 26-то число от месеца с дата на първо плащане – 26.03.2015г. Посочено е в договора също, че фиксирания лихвен процент е 28.08%, а ГПР е 50.01%.
С  Договор за допълнителни услуги  към заем C…. от  …г.,  сключен между „М….“АД и ответника, е уговорено „М….“АД да предостави на ответника пакет от допълнителни услуги „К…“, включващ 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М…..“АД. 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М….“АД. 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема. 5. Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. 6. СМС известяване за направено плащане, всичко за срок 9 месеца, месечна вноска 8.80 лева, ден на плащане 26-то число на месеца. Договорена е и застраховка Защита пакет „Злополука“ за срок от 9 месеца, месечна вноска 52.80 лева, ден на плащане 26-то число на месеца. 
Не  е спорно сключването на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между ищцовото дружество, чиято правноорганизационна форма към този момент е била ООД и кредитора  „М….“АД. В договора е посочено, че покупната цена на всяко вземане се посочва в описа, съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от този договор. Описът към всяко приложение е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора.
Ищцовото дружество е  преупълномощено с пълномощно  от изпълнителния директор на „М….” АД  да уведоми от името на  „М…“ АД  всички длъжници за сключения рамков договор на 16.01.2015г. по силата на който са цедирани вземанията.По делото е представено уведомително писмо до  ответника от 13.07.2015г.  за извършената цесия.. От представеното известие за доставяне от „Б…” ЕАД от 20.07.2015г., е видно, че същото е върнато с  отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника отново е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало, чрез назначения особен представител на 03.08.2018г., видно от отрязъка от съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба и доказателствата.Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че ответникът не е заплащал суми по процесния кредит нито на първоначалния кредитор, нито на ищцовото дружество.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1615/2017г. по описа на ВРС, по което длъжникът е подал възражение срещу нея за недължимост на вземанията поради това, че е пенсионер по болест 82% инвалидност и е без доходи.
За да уважи предявения иск и да постанови обжалваното решение ВРС е приел,че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Не се спори също, че ответникът не е извършил  плащания по заема. Според писмените доказателства неплатената главница е 800.00 лева, която е безспорно, че ответникът дължи на ищцовото дружество.От договора е видно, че  между страните е била уговорена договорна /възнаградителна/ лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД.По правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. В случая, страните са се уговорили дължимата договорна лихва да се заплаща заедно с главницата на месечни вноски в общ размер от 96.49 лева за периода от 26.03.2015г.падежа на първата погасителна вноска до 26.11.2015г. – падежа на последната погасителна вноска.Основателна се явява и претенцията за лихва за забава върху неплатената главница  от 800.00 лева  за периода от 27.03.2015г.- първият ден на забавата след падежа до датата на подаване на заявлението в съда -  30.05.2017г.  в размер на 108.06 лева. Съгласно ОУ към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.
Неоснователно е възражението на ответника в заповедното производство за недължимост на вземанията поради това, че е пенсионер по болест 82% инвалидност и е без доходи. Липсата на парични средства не освобождава ответника от поетото задължение, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, да върне предоставения му заем в уговорените срокове, ведно с договорената лихва.Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че по делото не е доказано, че вземането по процесния договор за заем е цедирано на ищеца. Същото е точно индивидуализирано в представеното Приложение 1 към рамковия договор за цесия от 10.07.2015 г. Посочени са трите имена на длъжника, договорът, от който произтича вземането - 1161-10086677 от 19.02.2015г., както и размерът на вземането. Като доказателство в посочения смисъл е и изпратеното до длъжника уведомително писмо за извършената цесия. Макар същото да не е получено от длъжника, тъй като видно от известието за доставяне,  получателят се е преместил на друг адрес, това уведомително писмо от цедента, чрез пълномощник цесионера, е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
С оглед установеното, че към 30.05.2017 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1615/2017г. по описа на ВРС, ответникът е дължал по Договор за заем C…. от ….г. сумата от 800.00 лева, представляваща неизплатена главница, то предявеният установителен иск за главницата следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2017г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
С оглед установеното, че дължимата възнаградителна лихва е в размер на 96.49 лева за периода от 26.03.2015г. до 26.11.2015г., то предявеният установителен иск ще следва да се уважи в пълен размер.
С оглед установеното, че лихва за забава върху неизплатената главница от 800.00 лева се претендира за  периода от 27.03.2015г. до 30.05.2017г. и същата възлиза на сумата от 108.06 лева, то предявеният установителен иск за дължимата лихва за забава следва да бъде уважен.

ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Подържа се в жалбата,че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно,поради това,че искът е заведен от лице,което не е страна по облигационното правоотношение,както и че не били представени доказателства,че претендираната сума не е изплатена от жалбоподателя.ВОС счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.По делото са представени доказателства за цедирането на вземането и не били ангажирани доказателства,че жалбоподателят е уведомен за прехвърлянето на вземането.Същото е точно индивидуализирано в представеното Приложение 1 към рамковия договор за цесия от 10.07.2015 г. Посочени са трите имена на длъжника, договорът, от който произтича вземането - …. от 19.02.2015г., както и размерът на вземането. Като доказателство в посочения смисъл е и изпратеното до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.Както законосъобразно е приел ВРС,макар същото да не е получено от длъжника, тъй като видно от известието за доставяне,  получателят се е преместил на друг адрес, това уведомително писмо от цедента, чрез пълномощник цесионера, е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото.

Предвид гореизложеното обжлваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 350лв.

         Воден от горното, Съдът

                                                   Р Е Ш И :

         Потвърждава решение №605/04.12.18г. по гр.д.№3619/17г. на ВРС,в частта му , с която е признато за установено по отношение на М.В.П. ***,ЕГН **********,че същия дължи на „А….” ЕАД с ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр. С…, бул. Д-р П… № …, офис сграда Л…, ет. …, офис … сумата от 800.00 лева – неплатена главница по Договор за заем C…. от …г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 96.49 лева – договорна лихва за за периода от 26.03.2015г. до 26.11.2015г., както и сумата от 108.06 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 27.03.2015г. до 30.05.2017г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1400- РЗ от 26.06.2017г.  по ч.гр.д. № 1615/2017г. по описа на РС – Видин и в частта ,с която са присъдени разноски по делото.      

Осъжда М.В.П. ***,ЕГН ********** да заплати на „А….” ЕАД с ЕИК … със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д-р П.Д… № …, офис сграда Л…, ет. …, офис … направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 350лв.

         Решението не подлежи на обжалване.

      

Председател:                                    Членове:1.    

 

                                                                

  1.