ГР.Д. № 50-2019

Определение по Гражданско дело 50/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е -13

                                              

 

Гр. В.

                                                                                                     26.03.2019

 

Видинският   окръжен   съд гражданска колегия

В закрито съдебно заседание на деветнадесети  март

две   хиляди   и    деветнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                     Членове:

 

                 При секретаря В. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Гражданско  дело № 50 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

В срокът за произнасяне съдът констатира следното:

Искът е предявен от К.И.Б. *** против В. К. С. гр.С. с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 688 000.00лв., ведно с дължимите лихви, считано от 24.10.2008г. – датата на постановяването на решение №3280/2007г. на СГС до издължаване на главницата и 5 000 000лв. претенция за обезщетение на неимуществени вреди.

В исковата молба ищецът навежда доводи, че с решение №72/13.05.2016г. състав на ВКС се е произнесъл по молба за отмяна на решение по гр.дело №11135/2006г. на С. р. с. с ответник „П. И. Б.“ АД гр.С., като съставът е включвал съдиите Е. Ч., Р. Б. и Л. Ц.. Поддържа се, че молбата на ищеца за отмяна на решение от 24.10.2008г., постановено по гр.дело №3280/2007г. на СГС, с което е потвърдено цитираното по-горе решение на СРС с материален интерес от 688 000.00лв. също е била отхвърлена от същия състав на ВКС. От наведените в исковата молба доводи и от подадената по делото допълнителна молба от ищеца във връзка с указания на съда да конкретизира исковата си претенция, следва да се приеме, че претенцията за имуществени вреди на ищеца включва претърпени загуби и пропуснати ползи, а претенцията за неимуществени вреди произтича от обстоятелството, че съдебния състав на ВКС не обсъдил в посоченото решение представените от молителя доказателства, от които е могло да се направи извод, че са налице обстоятелства за отмяна на цитираните решения. На това основание ищецът претендира посочените в исковата молба обезщетения на основание чл.49 от ЗЗД.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по иска ВКС, в който е направено възражение, че искът е процесуално недопустим, тъй като при настъпили вреди при неправомерна дейност на магистрати, гражданската отговорност за обезвреда се поема от държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но само при предвидените в него предпоставки, наличието на които следва да се твърдят от ищеца. Посочва се, че в случай такива действия, попадащи в хипотезата на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ не се твърдят. В отговора се посочва, че съгласно чл.132, ал.1 от К. на Р.Б. съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление, като последното се установява с влязла в сила присъда.

След като се запозна с исковата претенция и становището на ответната страна, О. с. приема, че така предявените искове са недопустими, поради което ще следва да се отмени определението, постановено в съдебно заседание на 20.02.2019г., с което е даден ход на делото по същество, като се постанови определение, с което се прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

Съображенията за това са следните:

Исковите претенции се основават на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, касаеща отговорност на работодателя за действия на лица, на които са възложени трудови функции за изпълнение , каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. В. к. с. не е работодател на съдиите, цитирани в исковата молба и постановили цитираното решение, на което ищецът се позовава за претенцията за присъждане на обезщетенията. Съгласно разпоредбата на Закона за съдебната власт, съдиите се назначават при наличието на законови предпоставки от висшия съдебен съвет, а не от Председателя на В. к. с..

На второ място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, при осъществяването на своята дейност магистратите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия освен ако извършеното от тях не съставлява умишлено престъпление от общ характер. Разпоредбата урежда функционалния имунитет на магистратите, които гарантира гражданската неотговорност на действащ съдия за действия, извършени от него при изпълнение на служебните му задължения и за постановените от него актове освен при изрично предвидени от закона изключения, а именно извършените действия да представляват умишлено престъпление то общ характер, установено с влязла в сила присъда. Този функционален имунитет е гаранция за свободното упражняване на магистратската дейност, като на магистрата се гарантира възможност да правораздава по отделните казуси съобразно своето тълкуване на законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата по делото.

С оглед на така цитираните законови разпоредби следва да се направи извод, че посочения в исковата молба ответник не може да отговаря за вреди по общия ред, предвиден в ЗЗД. В исковата молба е посочено, че се касае за умишлени престъпни действия на състава, цитиран в исковата молба на ВКС, но както беше споменато по-горе, за умишлено извършвани престъпни дейности от магистрати може да се търси отговорност единствено при наличието на влязла в сила присъда, което би могло да бъде основание за предявяване на иск и търсене на вреди от престъпни действия.

 

По изложените съображения Окръжният съд

 

О П Р Е ДЕ Л И :

 

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 20.02.2019г., с което е даден ход на делото по същество, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №50/2018г. по описа на В. о. с., поради недопустимост на предявените от К.И.Б. *** против В. К. С. гр.С. искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 688 000.00лв. и за неимуществени вреди в размер на 5 000 000лв.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: