ВГРД № 46-2019

Решение по Гражданско дело 46/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е №24

гр.Видин, 20.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд, гражданска колегия,  в публично заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                      

                                                          Председател: В.В.

                                                                                   А.П.

                                                                                В.М.

                                     

при секретаря Н. К., като разгледа докладваното от съдията В.М. гр.дело № 46 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Л. Н. против решение № 552/12.11.2018г по грд № 164/2018г на РС-Видин , в частта, в която е осъдена като наследник на Л.В.Н. , починал на 05.05.2014г., б.ж. на гр. В… да заплати на „Т…“ЕАД с ЕИК… сумата в общ размер от 1 618.55 лева, от които 1 193.60 лева – главница и 424.95 лева – договорна лихва за периода от 15.11.2013г. до 15.10.2015г., представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № … от …г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда – 16.04.2018г. до окончателното изплащане.

        Подържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие със закона, тъй като предявения иск е с правно основание чл. чл.26, ал.2 от ЗЗД вр. чл.44 от ЗЗД и е конститутивен , а насрещният иск е осъдителен и претенциите по него не произтичат от същите факти, както претенциите на ищеца по първоначалния иск. Налице е недопустимост на насрещния иск в настоящето производство, поради което решението е недопустимо.

Второто оплакване е, че кредиторът - ищец по насрещния иск е притежател на застрахователна полица №… със застраховател ЗК „У…" АД и застрахован кредитополучател Л. В. Н., като съгласно чл.382 от Кодекса за застраховането „При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие." А съгласно ал.З на съшия член: „В случай на смърт на длъжник - застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ад. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор."

Посочват, че кредиторът не е изпълнил основното си задължение, вменено му от закона и от добрата търговска практика, да потърси изпълнение на вземането си от страна на застрахователя. Тези права са предоставени само на кредитора, който следва да се удовлетвори от застрахователното покритие. Длъжникът не може да се суброгира в правата на кредитора при условие, че кредиторът не е удовлетворен, а още повече да упражнява чужди права. Правото да се обърне към застрахователя при настъпване на застрахователно събитие е дадено единствено и само на кредитора.

Молят съда да отмени Решение №552 от 12.11.2018г. по ГД №164/2018г. по описа на Видински районен съд в частта, с която С.Л.Н., като наследник на Л.В. Н., починал на 05.05.2014г., бивш жител ***, е осъдена да заплати на „Т…" ЕАД сума в общ размер от 1618,55 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №… от ….г., ведно със законната лихва от 16.04.2018г. до окончателното издължаване, както и да заплати съдебни разноски по делото в общ размер на 239,74 лева.

Ответната по жалба страна оспорва изложените във въззивната жалба аргументи по отношение на недопустимостта на насрещния иск. Подържа, че са налице двете кумулативни предпоставки по чл.211 ГПК- иска да е подсъден на същия съд и да има връзка с първоначалния иск.

        Посочва, че от представения по делото договор за потребителски кредит от 14.10.2013г се установява, че ищецът по насрещния иск, „Т…." ЕАД е отпуснал на наследодателя на ответницата по насрещния иск кредит в размер на 1000.00 лева. при заплащане на еднократна такса при отпускане на кредита в размер на 100.00 лева, както изплащане на застрахователна премия в размер на 93.60 лева в полза на ЗК„У…". Вещото лице по назначената и приета по делото експертиза е дало заключение, че към момента на предявяване на насрещния иск. нито към момента на изготвяне на заключението, не е извършено погасяване на нито една погасителна вноска по кредита. Сумата по кредита е преведена от ищцовата банка по сметка на потребителя на 14.10.2013г. В хода на първоинстанционното производство се установило че „Т…." ЕАД е изпълнило задължението си по договора да преведе по сметка на кредитополучателя заемната сума. Кредитополучателят обаче не е изпълнил задължението си да погасява месечните вноски съгласно договорения погасителен план.

        Неоснователно е възражението за недължимост на претенцията поради това, че починалия кредитополучател е имал сключена застраховка по кредита и ищецът по насрещния иск е следвало да се удовлетвори от застраховката.

Съгласно нормата на чл. 238. ал. 1 и ал. 5 от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия, застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. Застрахователната сума се изплаща на застрахования или на третите ползващи се лица. По време на действието на договора, е настъпила смъртта на покойния наследодател Л.Н. на 05.05.2014 г.

Жалбоподателката не е ангажирала  доказателства, от които да се направи извод, че своевременно е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - смъртта на кредитополучагеля. както и не ангажира доказателства, от които да е видно каква е причината за смъртта на кредитополучателя, за да се прецени дали попада в покритите рискове и се дължи застрахователно обезщетение или попада в изключенията, които не представляват покрит риск.

Молят съда да потвърди решението и присъди разноски по делото.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

С решение № 552/12.11.2018г по грд № 164/2018г на РС-Видин С.Л. Н.   е осъдена като наследник на Л.В. Н. , починал на ….г., б.ж. на гр. В. да заплати на „Т….“ЕАД с ЕИК …. сумата в общ размер от 1618.55 лева, от които 1193.60 лева – главница и 424.95 лева – договорна лихва за периода от 15.11.2013г. до 15.10.2015г., представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № … от …г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда – 16.04.2018г. до окончателното изплащане.

От представения препис на удостоверение за наследници, изд. на 22.12.2017г. от О.В…, се установява, че Л.В. Н., б.ж. на гр. В…, починал на …г. е оставил за наследници ищцата С.Л. Н. – дъщеря и син – В… Л… В..Синът се е отказал от наследството, оставено от наследодателя , който отказ е вписан в специалната за това книга на съда под № 118/2014г. Първоинстанционният съд е прогласил нищожността на вписания отказ от наследство по отношение на С.Л. Начева и решението като необжалваемо в тази част е влязло в сила.

 

От представения Договор за потребителски кредит от 14.10.2013г., се установява, че ищецът по насрещния иск „Т….“ЕАД е отпуснал на наследодателя на ответницата по насрещния иск кредит в размер на 1000.00 лева, при заплащане на еднократна такса при отпускане на кредита в размер на 100.00 лева, както изплащане на застрахователна премия в размер на 93.60 лева в полза на ЗК„У…“. В договора е уговорен годишен лихвен процент, с който се олихвява предоставени кредит, както и ГПР или общата сума, дължима от потребителя е 1618.55 лева за срок от 24 месеца с уговорен погасителен план на плащане на 24 месечни вноски, от които 23 вноски по 67.44 лева, ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 67.43 лева.

Вещото лице по назначената и приета по делото експертиза е дало заключение, че към момента на предявяване на насрещния иск, нито към момента на изготвяне на заключението, не е извършено погасяване на нито една погасителна вноска по кредита. Според заключението на вещото лице, дължимата главница е в размер на 1193.60 лева, а договорната лихва за периода от 15.11.2013г. до 15.10.2015г. е в размер на 424.95 лева. Сумата по кредита е преведена от ищцовата банка по сметка на потребителя на 14.10.2013г. Според заключението, ищцовата банка е превела и по сметка на застрахователя средствата за заплащане на застрахователна премия на 31.10.2013г., сред които е и застрахователната премия на Л. В. Н.. Еднократната такса за отпускане на кредита в размер на 100.00 лева е удържана от банката за сметка на кредитополучателя.

При тези данни , съдът намира насрещния иск за основателен и доказан, тъй като безспорно се установи, че банката е изпълнила задължението си по договора да преведе по сметка на кредитополучателя заемната сума. Съгласно уговореното, с превеждане на сумата, кредитът се счита усвоен. Кредитополучателят обаче не е изпълнил задължението си да погасява месечните вноски съгласно договорения погасителен план.

Неоснователно е възражението на ответницата по насрещния иск за недължимост на претенцията поради това, че починалия кредитополучател е имал сключена застраховка по кредита и ищецът е следвало да се удовлетвори от застраховката.

Съгласно нормата на чл. 238, ал.1 и ал.5 от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия, застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. Застрахователната сума се изплаща на застрахования или на третите ползващи се лица. В представеното застрахователно удостоверение като покрит риск, е посочено „обезщетение при смърт”, „обезщетение при ТПН и „обезщетение при ВПН“. Посочени са обаче и изключения, при които не се дължи застрахователно обезщетение при заболяване и злополука. В настоящия случай, ответницата по насрещния иск не ангажира никакви доказателства, от които да се направи категоричен извод, че своевременно е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – смъртта на кредитополучателя, както и не ангажира доказателства, от които да е видно каква е причината за смъртта на кредитополучателя, за да се прецени дали попада в покритите рискове и се дължи застрахователно обезщетение или попада в изключенията, които не представляват покрит риск.

        Правилно първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателката като наследник на кредитополучателя ще следва да бъде осъдена да заплати дължимите суми по договора за кредит, а в случай, че се установи, че застрахователната полица покрива застрахователния риск, същата може да предяви претенциите си по отношение на застрахователя.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Л. Н.   следва да заплати на „Т….“ЕАД с ЕИК … разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

                  Воден от горното , Съдът

 

                                       Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 552/12.11.2018г по грд № 16482018г на РС-Видин.

ОСЪЖДА С.Л. Н.     ЕГН : ********** да заплати на „Т….“ЕАД с ЕИК … разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ                           Членове : 1.

 

 

                                                                               2.