ВЧГРД № 104-2019

Определение по Гражданско дело 104/2019г.

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73

 

ВОС                 гражданско отделение в закрито заседание на 22 март

две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                           Председател : В**В**

                                                                   Членове: АН** П**

                                                                                   В** М**

при секретаря ……………………………………………...…и с участието

на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното

от         съдия П**                         в.ч.гр.д. 104…..……по описа

за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

           

Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. с чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С** И**“ ЕАД, с ЕИК ******, представлявано от изпълнителния директор срещу определение от 29.01.2019 г. постановено по гр.д.№ 231 по описа за 2017 г на ВРС, с което е оставено без уважение искането на страната за освобождаване от предварително заплащане на държавна такса по въззивна жалба срещу решение № 521 от 19.12.2018 постановено по същото дело.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания акт поради което се иска отмяната му и постановяване на друг, с който се уважи молбата за освобождаване от предварително заплащане на държавна такса.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Във въззивната жалба против решението „С** И**“ ЕАД, с ЕИК ***, е поискал освобождаване от д.т., като се позовава на невъзможност поради липса на средства за плащането на сумата, дължима д.т. срещу решение по гр.д.№ 231 по описа за 2017 г на ВРС, по иск с правно основание чл.200 КТ дружеството е осъдено да заплати на ищците обезщетение в размер на 300 437,83 лева. Навежда доводи, че като прилага вътрешното право по начин, който се оспорва от страната, съдът накърнява основно право за достъп до правосъдие, поради което на осн. чл. 6,т.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и прякото действие на принципа на ефективност, забраняващ приложението на норми, водещи до практическа невъзможност или прекомерно трудно упражняване на права, претендира да бъде освободен от плащане на държавна такса по въззивната жалба. В частната жалба искането за освобождаване от държавна такса е аргументирано  и с чл.121 от Конституцията на РБ***.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. По изричната повеля на законодателя тази норма е неприложима по отношение на страни – юридически лица.

По приложението на чл.83 ал.2 ГПК и по-конкретно относно възможността за освобождаване на страна по делото - юридическо лице - от задължението да внесе държавна такса по подадена от него жалба, има трайно установена, безпротиворечива практика на ВКС – вж. Определение № 78/31.01.13 г. по ч.т.д.№ 595/12 г. на ІІ т.о., Определение № 755/14.11.2013 г. по ч.т.д.№ 4049/2013 г. на ІІ т.о., Определение № 581/13.09.13 г. по ч.т.д.№ 2906/13 г. на І т.о., Определение № 651/12.11.15 г. по ч.т.д.№ 3157/15 г. на ІІ т.о., Определение № 276/24.06.2016 г. по ч.т.д.№ 1365/16 г. на І т.о. и пр. Цялата практика е в смисъл, че нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдиене обратнотоограничаваща този достъп/. Приложима е само по отношение на физическите лица, за които е удостоверено по реда на чл. 83 ал. 2 т. 1 - т. 7 ГПК, с оглед тяхната възраст, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, имущество и доходи, вкл. на членовете на семейството им, че нямат достатъчно средства да заплатят дължимите от тях такси и разноски. Търговските дружества и изобщо юридическите лица не са адресати на социалната политика на държавата, като в тази област липсва основание за еднакво третиране на физическите и юридическите лица.

В тази връзка неоснователни са доводите на молителя за основателност на искането на основание чл.6 т.1 от Е., съответно, че отказът да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса би бил в противоречие с тази норма от Конвенцията. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 К. гарантира на страните по един спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, но в същото време оставя на държавата свободен избор на средствата за постигането на тази цел. С оглед на това въведените от молителя доводи, свързани с нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от К., могат да бъдат обсъждани единствено в контекста на изпълнение на задължението на държавата по чл. 6 К. за реално право на достъп до правосъдие, произтичащо от принципа на справедлив процес, но не и в поддържания в молбата смисъл. Безспорният въпрос за приоритета на международните актове, които са ратифицирани от нашата държава, не касае въпроса дали са налице предпоставките за освобождаването на юридическото лице - търговец от заплащане на държавни такси. Отговорът на този въпрос е свързан изцяло с прилагане на българския Гражданско процесуален кодекс, който урежда предпоставките за това и субектите, в чиято полза е призната от държавата чрез нейния законодателен орган такава възможност. Правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава, членка на ЕС, поради което не може да се приеме тезата на молителя за противоречие на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК с норми на общностното право.

С оглед изложеното молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса следва да се остави без уважение.

По изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното съставът на съда 

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.01.2019 г. постановено по гр.д.№ 231 по описа за 2017 г на ВРС.

Определението може да се обжалва с Ч К Ж в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК пред ВКС.

           

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                                 2.