ВГРД № 32-2019

Решение по Гражданско дело 32/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 17

                                              

 

Гр. В.

 

                                                               21.03.2019

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен   съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесети   февруари

две хиляди   и    осемнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                    Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря В. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 32 по описа за 2019г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Е.Д.М., И.Д.М. и М.Д.М., чрез адвокат пълномощника си лилия С. против Решение №578/26.11.2018г., постановено по гр.дело №1215/2017г. по описа на Видински районен съд, в частта, в която съдът е определил квотите на съделителите върху имотите, допуснати до делба.

Поддържа се във въззивната жалба, че в тази част решението е неправилно, тъй като съдът не се е съобразил с разпоредбите на Закона за наследството и неправилно е изчислил квотите на съделителите. Поискано е да се постанови решение, с което се отмени решението на ВРС в обжалваната му част и се определят квотите на съделителите, съобразно наследствените им права.

По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба П.И.К. чрез адвокат М., в който се поддържа, че съдът правилно е преценил дяловете на страните, като се е съобразил с изискванията на ЗН и направеното възражение за намаляване на завещателните разпореждания до размера на запазената част.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в определения законов срок, поради което е допустима.

По същество въззивната жалба е основателна.

Предмет на гр.дело №1215/2017г. е делба на наследство по чл.69, ал.1 от ЗН, като ищцата поддържа, че ответниците са съпруга и деца на починалия й брат Д. И. М., като страните заедно са наследници на Ц. К. С. починал на 25.09.1967г. Поддържа, че с решение на ПК Видин на наследниците на дядото Ц. К. С. са възстановени ниви, подробно описани в исковата молба.

Поддържа, че нейния баща и наследник на Ц. К. С. е завещал на ищцата чрез саморъчно завещание от 20.03.1991г. цялото движимо и недвижимо имущество.

Поискано е да се допусне делба на посочените ниви със съответните права, съобразно закона и завещанието на нейния баща И. М.Д..

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците и жалбоподатели по настоящото дело, в който същите не оспорват предявения иск за делба, но не са съгласни с посочените в исковата молба квоти и са оспорили саморъчното завещание от И. М.Д. в полза на П.И. К.. Направили са и алтернативно възражение за намаляване на завещателните разпореждания по завещанието на И. М.Д. поради накърняването на запазената част от наследството на И. М.Д..

С обжалваното решение ВРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства като е приел, че следва да бъде допусната съдебна делба върху посочените в исковата молба земеделски имоти, приел е възражението на ответниците за намаляване на завещателните разпореждания на И. М.Д. до размера на техните запазени части и е допуснал делбата при квоти 1/3 идеална част общо за И.Д.М. и Е.Д.М. и 2/3 идеални части за П.И. К. като е отхвърлил иска за делба по отношение на М.Д.М..

Решението в частта, с която са определени квотите на страните и е отхвърлен искът за делба по отношение на М.Д.М. е неправилно.

Не се спори между страните, че същите са наследници на общия си наследодател Ц. К. С..

След смъртта си през 1967г., същият е оставил за свои наследници съпруга Г. С., починала през 1978г., дъщеря Н. Ц. К, син В. Ц. К., които след смъртта си не са оставили наследници, дъщеря Е. Ц. Д., починала през 1983г., оставила за наследници И. М.Д. - съпруг, починал през 1996г., който заедно със съпругата си е оставил за наследници ищцата П.И.К. – дъщеря и Д. И. М., негов син, който е починал през 2011г. и е оставил за свои наследници ответниците по делото.

По делото е представено саморъчно завещание от 20.03.1991г., с което И. М.Д. е завещал на дъщеря си – ищцата по делото, цялото си движимо и недвижимо имущество.

С оглед на тези установени обстоятелства следва да се приеме, че цялото имущество, останало в наследство от Ц. К. С., е било наследено от неговата дъщеря Е. Ц. Д., като след нейната смърт за нейни наследници са останали И. М.Д. – съпруг и деца П.И.К. и Д. И. М.. Тримата като нейни наследници на наследили по 1/3 идеална част от това наследство, като И. М.Д. е направил саморъчно завещание, с което е завещал цялото си имущество на дъщеря си П.И.К.. Имуществото към момента на неговата смърт от наследството на Ц. К. С. е в размер на 1/3 идеална част.  С оглед направеното възражение от ответниците и наследници на Д. И. М. следва да се приеме, че И. М.Д. е разполагал с 1/3 идеална част от полученото наследство в размер на 1/3 идеална част, която е могъл да завещае на дъщеря си П.И.К., а останалите 2/3 идеални части следва да се разпределят по силата на наследяването на П.И.К. и Д. И. М..

При това положение квотите на страните в процеса следва да се определят както следва:

За П.И.К. – 30/54 идеални части и за ответниците М.Д.М., И.Д.М. и Е.Д.М. – по 8/54 идеални части.

На това основание ще следва да се приеме, че решението, в частта в която са определени квотите на страните и с която е отхвърлен иска по отношение на ответницата М.Д.М. е неправилно, тъй като същата като съпруга на Д. И. М. наследява част, равна на частта на всяко едно от децата, като наследник по закон. В тази част решението ще следва да се отмени, като се допусне делба и по отношение на М.Д.М. с посочените права 8/54 идеални части, като следва да се уважи искането на жалбоподателите и се отмени нотариален акт №46, том 2, рег.№2192, н.дело №187/2017г. на нотариус Л. Ц. с район на действие РС-гр.Видин до размера на притежаваните от П.И.К. и установени в настоящия процес права в наследството на Ц. К. С. - 30/54 идеални части.

Ответницата по жалба П.И.К. ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените в това производство разноски в размер на 415.00лв.

По изложените съображения Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №578/26.11.2018г., постановено по гр.дело №1215/2017г. по описа на Видински районен съд в частта, с която е допусната делбата при права 1/3 идеална част общо за И.Д.М. и Е.Д.М. И 2/3 идеални части за П.И.К. и е отхвърлен искът за делба по отношение на М.Д.М., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ квоти на допуснатите до делба недвижими имоти с права както следва:

За П.И.К. – 30/54 идеални части;

За И.Д.М. – 8/54 идеални части;

За Е.Д.М. – 8/54 идеални части и

За М.Д.М. – 8/54 идеални чиста.

ОСЪЖДА П.И.К. да заплати на М.Д.М., И.Д.М. и Е.Д.М. направените за тази инстанция разноски в размер на 415.00лв

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

         2.