ВГРД № 97-2019

Решение по Гражданско дело 97/2019г.

 

 

 

 

                                         Р Е Ш Е Н И Е №68

 

Видински окръжен съд         гражданско                         отделение

В закрито   заседание   на двадесет и пъпрви март

Две хиляди и деветнадесета година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.

  1. Г. Й.

 

При секретаря                                                                и с участието

На                             прокурора                     изслуша докладваното

От   съдия С.С.   в. гр . дело № 97 по описа

За 2019 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по жалба на Л.Я.А. *** чрез адв. А. М. против Разпореждане от 15.02.19г. на ДСИ при РС-Видин ,с което е отказано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника за неплатените закъснели издръжки,разноските и лихвите по делото.

Счита,че издръжка за минало време е само издръжката по чл.149 СК,но не и неплатените суми по издръжката до момента.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ДСИ при ВРС като го задължи за изпрати запорно съобщение до работодателя на длъжницата и за неплатените до момента суми.

Длъжникът в изп. производство не е подал възражение.

На основание чл.436,ал.3 ГПК ДСИ при ВРС П. В. е изложила мотиви по подадената жалба.Посочила е,че в изпълнителното производство издръжка за минало време не е само издръжката по чл.149 СК,а и всички неплатени суми преди образуване на изп. производство.След извършени справки се е установило,че доходите на длъжника са под минималната работна заплата и в изп. производство е наложен запор и се удържат присъдените суми за издръжка на двете деца на страните,но остатъкът от доходите съставлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.446,ал.3 ГПК.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания в жалбата съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По образуваното изп.д. №2104/14г. на ДСИ при ВРС взискателят Л.Я.А. чрез адв. А. М. е поискал от съдия изпълнител да изпрати запорно съобщение до работодателя на длъжника С.Ц.С. като й наложи запор върху тр. възнаграждение за заплащане на закъснелите вноски за издръжка,за лихвите и за разноските по делото.ДСИ е установил,че тр. въэзнаграждение на длъжника за 2018г. варира между 116лв. и 236лв.-чист доход,като за месецюни е получила 0,27лв. С оглед на тези данно ДСИ при ВРС е оставил без уважение искането на взискателя.

При тези данни ВОС счита,че ДСИ правилно е отказал да насочи изпълнение към тр. възнаграждение на длъжника,тъй като от данните по делото категорично е установено,че то е под минималния размер за страната.Длъжникът заплаща месечна издръжка за двете си деца общо в размер на 200лв.-90лв. за Ц. и 110лв. за Р….Така присъдената издръжка се удържа от тр. възнаграждение на длъжника предвид изключението от правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника,посочено в чл.446,ал.3 ГПК-когато задължението е за издръжка.Във второто изречение на този текст изрично е посочено,че присъдената сума за издръжка се удържа изцяло,а удръжките по ал.1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правян върху остатъка от всичките му доходи.

Спорът тук е дали под израза задължения за минало време се има само издражката по чл.149 СК или незаплатените присъдени издръжки за минал период.

Настоящият състав на ВОС споделя становището на ДСИ при ВРС ,че законодателят е имал предвид незаплатените присъдени издръжки за минал период.Задължението за заплащане на издръжка за ненавършили пълнолетие деца е периодично и се дължи всеки месец,поради което изключението на чл.446,ал.3,изр. първо от ГПК има за цел да осигури тази дължима месечна сума,а останалите незаплатени суми остават в хипотезата на изр. второ от същия текст-задължения за издръжка за минало време.Това са отново дължими суми, но по правилата на чл.446,ал.1 ГПК-ако доходите на длъжника го позволяват.

Относно искането за налагане на запор за направените разноски и лихви по делото взискателят изобщо няма основания да се позовава на чл.446,ал.3 ГПК,тъй като те не попадат в тази хипотеза и за тези суми не може да се приложи изключението от налагане на запор и събиране на суми от тр. възнаграждение под несеквестируемия минимум.

Предвид изложеното съдът

 

Р   Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 15.02.2019г. на държавен съдебен изпълнител по изп.дело №2104/14г. на ВРС,изразяващи се в отказ да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника за неплатените закъснели издръжки,разноските и лихвите по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.