ВГРД № 69-2019

Решение по Гражданско дело 69/2019г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №28

                      

                                            Гр. Видин 22.03.2019г.

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Видински окръжен съд   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА тринадесети март

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. С. С.                    

  1.       Г. Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ       Ил.К.                 И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                           КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

     съдия С.С.                        гр.д.№69    ПО ОПИСА

ЗА   2019   ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на О. Б. против Решение №581   от 26.11.18г. по гр.д. №107/18г. на ВРС ,с което исковете по чл.79 ЗЗД във вр. С чл.266,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са уважени.

Навежда оплаквания за неправилност,необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Сочи,че неправилността на решението се изразява в необсъждане от ВРС на възраженията на О… Б. по чл.265,ал.3 ЗЗД и чл.267 ЗЗД за това,че изпълнената от ищеца работа има недостатъци,изразяващи се в неотстраняване на забележки по задание и опорен план,неотстраняване в срок,както и липса на съгласуване и нанасяне на задание и опорен план за одобрение от НЕСИП и неправилно прилагане на на нормите,уреждащи тази процедура по ЗУТ.Съгласно процедурата по ЗУТ правилно О… Б… е приела изготвеното от ищеца задание без забележки,тъй като общината не е контролен орган,но при подаване на документите в МИП от НЕСИП са направени забележки,които не са отстранени в срок от ищеца.Именно това според жалбоподателя е станало причина ,поради която на О… Б… не е преведена допълнителната сума от 13 930лв.

Иска от съда да отмени решението и постанови ново,с което да отхвърли предявения иск като им присъди направените разноски .

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „В…“ЕООД-С… е   подал писмен отговор,с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като им присъди направените по делото разноски.

Сочи,че О… Б… не е направила възражения по чл.265,ал.3 ЗЗД и чл.267 ЗЗД,поради което счита,че то не може да бъде въведено като възражение във въззивната инстанция-чл.266 ГПК.Изтъква,че О… Б… не е възразила относно работата и нещо повече-общината е кандидатствала в МРРБ с изготвената от тях документация за осигуряване на външно финансиране за реализиране на проекта.Подчертава,че „В…“ЕООД няма задължение по процесния договор да съгласува изработения проект,а това е в правомощията на инвеститора-общината.

Счита,че първоинстанционният съд е обсъдил всички повдигнати от общината възражения,поради което оплакванията по жалбата са неоснователни.

 

                                             От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между МИП и О… Б… като бенифициент е сключено споразумение от 05.06.2014г.,според което МИП осигурява на бенифициента частично финансово подпомагане в размер на 70%,но не повече от 15 850лв. за изготвяне на задание за опорен план за проект на ОУПО.В споразумението е посочено ,че задължение на бенифициента е да съгласува изготвеното задание по реда на ЗУТ и да го депозира пред МИП /чл.6 и чл.7/.В чл.8 е посочено как се процедипа при одобрение и при неодобрение на заданието като във втория случай плащането се извършва след отстраняване на забележките в указан срок.

В изпълнение на споразумението между О… Б… като „възложител“ и „В…”ЕООД-гр.С… като „изпълнител“ е сключен договор от 07.07.2014г. с предмет „Изработване на задание и опорен план за общ устройствен план на О… Б..“. В чл.3.6 е посочено,че разработката се счита за приета и подлежаща на плащане на основание чл.266,ал.1 ЗЗД,ако при приемането не са направени писмени възражения от възложителя.Договорената цена според чл.4.2 от договора е в размер на 19 900лв. ,от които 13 930лв. от министерство на инвестиционното проектиране /МИП/,а сега МРРБ и 5 970лв. от О… Б..В чл.4.4 плащането на сумата от 13 930лв. е обвързано с с превеждането й от МИП на О… Б..

„В…”ЕООД са изготвили заданието и с приемо-предавателен протокол от 01.08.14г. той е приет от О… Б…без забележки,като общината е издала референция.В изпълнение на процедурата О. Б. е изпратила на МИП комплект Опорен план и задание. Министерство на културата е уведомило О… Б.,че задание за ОУП не отговаря на изискванията и е посочило съответните забележки .Няма представени доказателства дали забележките са отстванени от изпълнителя,но документите отново са изпратени на Министерство на културата на 12.08.14г.Ответникът е посочил,че документите са внесени на 01.04.15г. в НИНКН,което е след срока за финасиране. О. Б. е одобрила заданието и опорния план по реда на ЗУТ с Решение№13 от 13.03.15г. на О… на Б.,а с Решение №14 от същата дата е дадено съгласие за разработване на ОУП на О. Б..Със становище от 24.11.15г. на Министерство на културата е съгласувано „Задание за Общ устройствен план на О. Б.“.

При тези данни ВРС е уважил иска по чл.266,ал.1 ЗЗД и акцесорния по чл.86 ЗЗД като е приел,че клаузата на чл.4.4 от договора между страните не е нищожна,а ответникът следва да заплати извършената от ищеца работа,която е приета без забележки.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Исковата претенция по делото е с правно основание чл.266,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане на договорено възнаграждение по договор от 07.07.2014г. с предмет „Изработване на задание и опорен план за общ устройствен план на О. Б.“.Безспорно е установено,че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора и е изготвил задание и опорен план за общ устройствен план на О. Б. и същият е прет от О.Б. с приемо –предавателен протокол. О. Б. е одобрила заданието и опорния план по реда на ЗУТ с Решение№13 от 13.03.15г. на О. на Б.,а с Решение №14 от същата дата е дадено съгласие за разработване на ОУП на О. Б.Със становище от 24.11.15г. на Министерство на културата е съгласувано „Задание за Общ устройствен план на О.Б.“.

Възраженията на О. Б.,че не се дължи плащане,тъй като в чл.4.4 от договора са въведени условия за финансиране от МИП съдът намира за неоснователни.Макар доводите на ищеца че тази клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави и нарушаваща принципа на равнопоставеност са неоснователни и правилно ВРС е отхвърлил това искане.Клаузата не е недействителна ,тъй като е налице свобода на договаряне между страните,но тя следва да се счита като ограничена от възможността за злоупотреба с права и в крайна сметка за неоснователно обогатяване на възложителя /виж Решение №15/22.12.2016г. по т.д. №2404/2014г. на ВКС,ТК,I ТО/.

При установеното изпълнение на задължението от изпълнителя по договора, то на основание чл.266,ал.1 ЗЗД следва,че му се дължи заплащане на договореното възнаграждение.Договорът по чл.266,ал.1 ЗЗД е възмезден с императивен характер и след като има изпълнение на престацията по договора,то се дължи плащане при всички случаи.Ирелевантна е липсата на парични следства,към каквато може да се приравни липсата на финансиране на проекта.

Не може да се обвърже превеждането на сума от трети субект,който не е участник в договора между страните,като условия за заплащане на дължимата сума.

Възраженията на ответника по жалба,че възраженията по чл. 265,ал.3 ЗЗД и чл.267 ЗЗД се правян„т едва пред въззивната инстанция са неверни,тъй като такива са направени още с отговора на ИМ и ВРС е взел отношение по тях в решението си.

По делото не са представени доказателства за констатирани недостатъци в работата на изпълнителя,напротив работата е приета без забележки от възложителя.Относно посочените забележки от Министерство на културата не са представени доказателства,че същите са отстранени от изпълнителя и в какъв срок,а само са изложени твърдения от страните,но факт е че О.Б. е стартирала и провела процедурата по ЗУТ за разработване на ОУП на О.Б..Това по безспорен начин установява,че възложителят не само е приел работата на изпълнителя без забележки,но се е ползвал от труда му-изработените задание и опорен план.

Наведените във въззивната жалба оплаквания относно спазване на процедурата по ЗУТ не могат да бъдат отнесени към спора между страните,тъй като това е в правомощията и задълженията на общината и няма отношение към изпълнението и договора с „В…“ЕООД и следователно към задължението за плащане на изработеното.

Ето защо съдът намира,че правилно ВРС е уважил иска по чл.266,ал.1 ЗЗД,вр с чл.79,ал.1 ЗЗД,а следователно и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД като основателни и доказани.

Жалбоподателят следва да заплати на ответната по жалба страна направените от нея разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК в размер на 2 100лв.-адв. възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

                             Р     Е     Ш    И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №581   от 26.11.18г. по гр.д. №107/18г. на РС-Видин.

Осъжда О..Б.,БУЛСТАТ …,адрес гр. Б.,обл.В…,пл.“Ц.“№.,представлявана от кмета М.Л. В.,да заплати на „В…“ЕООД,ЕИК …,със седалище и адрес на управление,гр.С…,ул.“А…“ ..,ет..,представлявано от управитела О.Д.Б. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2 100лв.-адв. хонорар.

Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: