ВГРД № 57-2019

Решение по Гражданско дело 57/2019г.

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 66

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател:В. В.

Членове:   1. А. П.

  1. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. в.гр.дело № 57 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.437, във вр. с чл.435 и чл.438 ГПК.

            Образувано е по жалба на А. М. адвокат от АК В., като особен представител на длъжниците В.С.П. и С.Г.П., по изп.д. № 20167240400076 по описа на ЧСИ В.Т. с район на действие ОС Видин.

Твърди се в жалбата, че с посоченото постановление ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното дело против длъжниците по изп.д. № 20167240400076- В.С.П. и С.Г.П.. Посочва, че отказа е незаконосъобразен , тъй като са налице основанията на чл.433,ал.1 , т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по искане на длъжника. Поддържа се, че повече от две години не са предприемани действия по изпълнението. Насрочването на опис на 23.01.2019 г. е направено след изтичането на 2 годишния давностен срок, поради което е ирелевантно за прекъсване на вече изтеклата погасителна давност. Иска се от съда да отмени обжалвания отказ и да постанови прекратяването на изп.д. № 76 по описа за 2016 г. на ЧСИ Т.  

По делото не е постъпило становище от взискателя „П. Б.“ ЕАД ЕИК …………….. от гр.С.

ЧСИ е депозирал мотиви по повод жалбата от особения представител на длъжниците по изп.д.№ 20167240400076, в които излага, че жалбата е неоснователна.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания по ч.жалба съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Изпълнително дело № 76/ 2016г. по описа на ЧСИ В.Т. с район на действие ОС Видин е образувано по искане на взискателя „П. Б.“ ЕАД ЕИК ………….. от гр.С. против длъжниците В.С.П. и С.Г.П. за принудително събиране на присъдени с решение от 2014 г. влязло в сила на ВРС и ВОС суми. Длъжниците са призовани по реда на чл.47 ГПК и им е назначен особен представител за сметка на взискателя с Постановление за назначаване от 10.08.2018 г.на ЧСИ Т.

По делото е постъпила молба от особения представител на длъжниците адв.А.М., с която се иска изпълнителното производство по изпълнително дело № 76/ 2016г. да бъде прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години. В молбата не се визира конкретен период.

Молбата е оставена без уважение по съображения, изложени в постановлението.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК от длъжника по изпълнителното дело.

Жалбата е допустима предвид изчерпателно изброените действия на СИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника-чл.435,ал.2,т.6 ГПК. .

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Налице е принудително изпълнение за събиране на вземането, инициирано от взискателя и в хода на изпълнителното производство няма период от две календарни години, в които да не са предприемани изпълнителни действия, следователно не е налице посочената в чл.433,ал.1,т.8 ГПК хипотеза за двугодишно бездействие на взискателя. В случая се установи, че с молбата за образуване на изпълнително производство от 02.02.2016г. са поискани съответни изпълнителни действия, като такова реално е предприето от съдебния изпълнител на 14.06.2016г. с налагането на възбрана върху недвижими имоти , собственост на длъжниците. Следователно от първото искане за извършване на изпълнителни действия с молбата за образуване на изп. производство до налагане на запора от ДСИ, с което изп. действие по силата на тълкувателното решение и чл.116 от ЗЗД е прекъсната давността, не са изтекли две години и към момента на предприемане на това изпълнително действие перемцията не е настъпила. От налагането на запора започва да тече, както нова давност, така и нов двегодишен срок, който към момента на насрочване на опис, респ.подаване на молбата от страна на длъжника и постановяване на атакуваното постановление не е бил изтекъл, т.е. към него момент перемцията отново не е настъпила.

Предвид изложеното, правилно с обжалваното постановление от 07.01.2019г.ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Поради това обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното съдът

Р   Е   Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА на ЧСИ В.Т. по изп.д. № 20167240400076 по описа на ЧСИ В.Т. с район на действие ОС Видин, обективирани в постановление от 07.01.2019 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело по молба на А. М. адвокат от АК В., като особен представител на длъжниците В.С.П. и С.Г.П..

            Решението не подлежи на обжалване.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :